Как в СССР възпитават и обучават децата
Съветската власт следи всяко дете да израсне като пълностоен член на новото комунистическо общество, кадърен да носи изгода на страната си.
Докато в царско време възпитанието и образованието се обезпечават най-вече в фамилията, руската власт поема този въпрос под собствен надзор. Това е изключително настоящо в атмосферата на острото разделяне на обществото. В едно семейство от време на време има хора с революционни и с контрареволюционни възгледи. Смята се значимо у детето да бъде учтив верен светоглед, без значение от мирогледа на родителите му. Освен това, равнището на обучение на по-голямата част от популацията на страната е извънредно ниско, по тази причина е значимо децата да бъдат изведени от орбитата на живота, с който са привикнали, и да им бъдат дадени благоприятни условия да се повдигнат в обществото в бъдеще. Все отново, децата са бъдещите строители на комунизма.
Заводско учебно заведение, Самара, 1895 – 1905
Училищата в царска Русия
Преди Революцията през 1917 година възпитанието на децата е работа на първо място на фамилията. Родителите вземат решение дали детето да остане да учи у дома или да бъде пратено на учебно заведение. В селата, където има доста деца, постоянно по-големите възпитават по-малките и се грижат за тях. Освен това, от ранна възраст всички работят на полето и се грижат за домашния добитък.
По-бедните родители от време на време „ дават “ детето си на работа – да вземем за пример, в някоя работилница. На процедура това е иго. Много такива образци са разказани в художествената литература („ Сред хората “ на Максим Горки, „ Ванка “ на Антон Чехов).
Ученици от селско учебно заведение, 1910 – 1917
В Руската империя няма и наложително учебно образование, въпреки че диалози за потребността от него се водят още от 1880-те години. Има доста учебни заведения и непрестанно се появяват и нови, само че отговорността за организацията на образованието (и огромна част от разноските за поддържането му) се носи на обособените райони – окръзи и провинции. Всички вземат решение този проблем по своему, а единна система за надзор липсва. Няма и единна учебна стратегия – всеки преподавател, според от опита и образованието си, самичък взема решение какво и по какъв начин да се учи.
От яслите до учебно заведение – държавна система на обучение
Свободни източници
Съветската власт за първи път в историята на Русия се заема с казуса с всеобщото образование и обучение на децата. Условията и метода, по който порастват децата, към този момент престават да са работа на фамилията и се трансформират в държавно дело. Все отново, става въпрос за възпитаването на новите членове на руското общество и бъдещите строители на комунизма. Те би трябвало да са приучени към верните полезности, да бъдат здрави, образовани и работоспособни, с цел да се трудят за всеобщото богатство в бъдеще.
Образцово учебно заведение №9 „ Урицки “, Москва, 1930
Съветската власт регламентира живота на детето още от първия му ден. И даже от по-рано – Съюз на съветските социалистически републики е първата страна в света, въвела отпуск по бременност и раждане. Работодателят е длъжен да изплаща на дамите прехрана преди и след раждането, като не я позволява до работното място, с цел да не навреди на здравето на майката и на детето. След като детето стане на 1 или на 2 месеца (в другите години този период се трансформира, като в края на 1960-те той доближава година), дамата се връща на работа, където би трябвало да бъде пускана в отмора на всеки три часа, с цел да кърми (до заводите и фабриките има ясли за бебетата и кърмещите майки отскачали от цеховете при децата си, където им давали да пият мляко и хапвали преди всяко кърмене). По това време са налице необикновено удобни условия за работещите дами – преди този момент, с цел да родят, дамите е трябвало да изоставен работа, макар че това я обричало на цялостна мизерия.
В яслите на Купавински комбинат, 1956
Съветската агитация се заема интензивно и с разпространяването на информация по какъв начин би трябвало да се отглеждат децата, с цел да бъдат здрави; какви хигиенични процедури би трябвало да се вършат. Така, руската власт се бори с детската смъртност и води профилактика против разнообразни болести (както при децата, по този начин и при майките).
Детска градина в Архангелск, 1956
След яслите от тригодишна възраст децата се дават на безвъзмездна детска градина, а от шестгодишна – на учебно заведение. За първи път в Русия точно след Революцията, през 1918 година, е признат закон за наложително (и безплатно) учебно обучение за децата. Родителите, които не водят децата си на учебно заведение, са наказвани административно (до степен, до която обществените служби могат да им вземат детето). Съветската власт желае да даде на всяко дете най-необходимите познания, с цел да може то да стане пълновръстен член на обществото. В царско време единствено децата на обезпечените родители могат да получат положително обучение и да изградят блестяща кариера. Съветската власт основава инфраструктура, при която даже децата на елементарните служащи и селяни, в случай че желаят, могат да получат положително обучение и да реализират триумфи (например, след Ленин всички руски управници са „ от народа “).
Борба с бездомността
Безпризорничета, 1920-те, гр. Муром
В царско време грижата за бездомниците се води стихийно. Да, откриват се приюти: от време на време с държавни пари, от време на време с пари на частни благодетели, само че като цяло грижата за бедните е дело на църквата. В селата за сираците се грижат роднините им.
След Първата международна война и изключително след Гражданската война в Русия доста деца губят родителите си и единствено по публични данни има към 7 милиона бездомници (при това в приютите живеят единствено към 30 000 души). Много деца безусловно порастват „ на улицата “ и се занимават с обири и милостиня, което в вероятност ги трансформира в кръгли нарушители.
Безпризорничета и пионери на първомайска проява, 1927
Държавата поема напълно под собствен надзор грижата за бездомните. На руската власт ѝ следва да направи „ проверка “ и доклад на тези деца и да им обезпечи заслон, храна и облекла. Създадена е специфична Детска комисия. Открити са и доста приюти и възпитателни учебни заведения. Специални оперативни групи работят по жп гарите и в железниците, където в действителност бездомниците „ се хващат “, хигиенизират се, хранят се и се разпределят по приютите. През 1924 година в приютите към този момент живеят 280 000 души.
Нови системи на преподаване
Съветското време ражда и нови педагози, чиято задача е да основат на процедура от нулата нова система на обучение. Особено прочут става Антон Макаренко. На базата на колонии за малолетни правонарушители, той създава система за превъзпитание на сложни деца, която предлага да бъде внедрена и в общообразователните институции. Своите правила Макаренко излага в „ Педагогическа поема “ и името му в Русия става също толкоз известно и нарицателно, както това на Монтесори.
А.С. Макаренко и членове на комуна „ Ф.Е. Дзержински “ на летен отдих в Ялта, 1930 г.ТАСС
В старите учебни заведения учителят има властническа власт над децата, а главният принцип на Макаренко е детето да бъде въвлечено в „ общото дело “ (например, лек труд – разчистване на класната стая), с цел да знаят че всеки е виновен и за себе си, и за другите. Така, силата на децата се насочва към общото богатство, те се усещат значими и нужни. Освен това, Макаренко изслесва правилата на „ демокрацията “ в учебна среда – всички деца могат да се изричат, да организират събрания, да си избират началници, да покровителстват новодошлите и по-малките. При това той следи и за спазването на дисциплината и не подценява наказванията за провинилите се и за нарушителите на реда.
Принципът на либералност, автономия и даже самоуправление изповядва и руският възпитател Виктор Сорока Росински. Той основава Училище-комуна за проблематични деца, което кръщава „ Ф.М. Достоевски “. Училището е прославено от своите ученици Григорий Бели Белих и Л. Пантелеев, написали паметната книга „ Република ШКИД “, по която е сниман не по-малко паметният едноименен руски филм.
Кадър от кино лентата „ Република ШКИД “, реж. Генадий Полока, 1966″Ленфильм “
Комунистическо образование
Съветската система на обучение е образувана изцяло в края на 1920-те години. Главният ѝ идеолог е Надежда Крупская – дамата на Владимир Ленин и заместител на националния комисариат на просветата.
„ Училището би трябвало освен да образова, само че и да е център на комунистическото образование “, счита тя. Това образование би трябвало да „ влияе “ на подрастващото потомство, с цел да се получи „ избран вид човек “. Крупская не е съгласна с някои от методите на Макаренко и други педагози, само че употребява правила като самоуправлението или шефството на едни възпитаници над други.
Надежда Крупская измежду пионери, 1927Sputnik
През 1922 година Надежда Крупская инициира основаването в Съюз на съветските социалистически републики на пионерска организация за деца, която потегля от съветското скаутско придвижване, основано още при Николай II през 1908 година. Но значимото е, че въпреки и скаутска по формат, пионерската организация е комунистическа по наличие. Младите пионери се възпитават в духа на „ лоялност към руската татковина, пролетарски, социалистически интернационализъм, умишлено отношение към труда и публичното притежание, асимилиране на духовна просвета, неотстъпчивост към всичко, което е непознато на социалистическия метод на живот “.
В пионерската организация всеобщо влизат всички възпитаници от 10-годишна възраст. По създание пионерската организация учи децата на морални и нравствени правила (което преди революцията е задача на църквата): да се учат добре, да бъдат почтени, работливи, да почитат по-възрастните от тях. Активно се подтиква духът на приятелство, взаимопомощ – мощните възпитаници би трябвало да оказват помощ на слабите. Пионерите поемат и патронажа на възрастни и самотни хора, събират отпадъчна хартия, вземат участие интензивно в живота на страната. „ Икона “ и основен знак на всички пионери (освен алената връзка) е Владимир Ленин: пионерите маршируват с неговия портрет, поставят цветя на паметниците му и даже носят и почетен часовой в музея на Ленин. Между другото, преди да станат пионери от 7-годишна възраст децата стават „ октомврийчета “ и получават значки с портрета на младия Владимир Ленин. Девизът на пионерите е „ Винаги подготвен! “ – за битка за делото на комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Докато в царско време възпитанието и образованието се обезпечават най-вече в фамилията, руската власт поема този въпрос под собствен надзор. Това е изключително настоящо в атмосферата на острото разделяне на обществото. В едно семейство от време на време има хора с революционни и с контрареволюционни възгледи. Смята се значимо у детето да бъде учтив верен светоглед, без значение от мирогледа на родителите му. Освен това, равнището на обучение на по-голямата част от популацията на страната е извънредно ниско, по тази причина е значимо децата да бъдат изведени от орбитата на живота, с който са привикнали, и да им бъдат дадени благоприятни условия да се повдигнат в обществото в бъдеще. Все отново, децата са бъдещите строители на комунизма.
Заводско учебно заведение, Самара, 1895 – 1905
Училищата в царска Русия
Преди Революцията през 1917 година възпитанието на децата е работа на първо място на фамилията. Родителите вземат решение дали детето да остане да учи у дома или да бъде пратено на учебно заведение. В селата, където има доста деца, постоянно по-големите възпитават по-малките и се грижат за тях. Освен това, от ранна възраст всички работят на полето и се грижат за домашния добитък.
По-бедните родители от време на време „ дават “ детето си на работа – да вземем за пример, в някоя работилница. На процедура това е иго. Много такива образци са разказани в художествената литература („ Сред хората “ на Максим Горки, „ Ванка “ на Антон Чехов).
Ученици от селско учебно заведение, 1910 – 1917
В Руската империя няма и наложително учебно образование, въпреки че диалози за потребността от него се водят още от 1880-те години. Има доста учебни заведения и непрестанно се появяват и нови, само че отговорността за организацията на образованието (и огромна част от разноските за поддържането му) се носи на обособените райони – окръзи и провинции. Всички вземат решение този проблем по своему, а единна система за надзор липсва. Няма и единна учебна стратегия – всеки преподавател, според от опита и образованието си, самичък взема решение какво и по какъв начин да се учи.
От яслите до учебно заведение – държавна система на обучение
Свободни източници
Съветската власт за първи път в историята на Русия се заема с казуса с всеобщото образование и обучение на децата. Условията и метода, по който порастват децата, към този момент престават да са работа на фамилията и се трансформират в държавно дело. Все отново, става въпрос за възпитаването на новите членове на руското общество и бъдещите строители на комунизма. Те би трябвало да са приучени към верните полезности, да бъдат здрави, образовани и работоспособни, с цел да се трудят за всеобщото богатство в бъдеще.
Образцово учебно заведение №9 „ Урицки “, Москва, 1930
Съветската власт регламентира живота на детето още от първия му ден. И даже от по-рано – Съюз на съветските социалистически републики е първата страна в света, въвела отпуск по бременност и раждане. Работодателят е длъжен да изплаща на дамите прехрана преди и след раждането, като не я позволява до работното място, с цел да не навреди на здравето на майката и на детето. След като детето стане на 1 или на 2 месеца (в другите години този период се трансформира, като в края на 1960-те той доближава година), дамата се връща на работа, където би трябвало да бъде пускана в отмора на всеки три часа, с цел да кърми (до заводите и фабриките има ясли за бебетата и кърмещите майки отскачали от цеховете при децата си, където им давали да пият мляко и хапвали преди всяко кърмене). По това време са налице необикновено удобни условия за работещите дами – преди този момент, с цел да родят, дамите е трябвало да изоставен работа, макар че това я обричало на цялостна мизерия.
В яслите на Купавински комбинат, 1956
Съветската агитация се заема интензивно и с разпространяването на информация по какъв начин би трябвало да се отглеждат децата, с цел да бъдат здрави; какви хигиенични процедури би трябвало да се вършат. Така, руската власт се бори с детската смъртност и води профилактика против разнообразни болести (както при децата, по този начин и при майките).
Детска градина в Архангелск, 1956
След яслите от тригодишна възраст децата се дават на безвъзмездна детска градина, а от шестгодишна – на учебно заведение. За първи път в Русия точно след Революцията, през 1918 година, е признат закон за наложително (и безплатно) учебно обучение за децата. Родителите, които не водят децата си на учебно заведение, са наказвани административно (до степен, до която обществените служби могат да им вземат детето). Съветската власт желае да даде на всяко дете най-необходимите познания, с цел да може то да стане пълновръстен член на обществото. В царско време единствено децата на обезпечените родители могат да получат положително обучение и да изградят блестяща кариера. Съветската власт основава инфраструктура, при която даже децата на елементарните служащи и селяни, в случай че желаят, могат да получат положително обучение и да реализират триумфи (например, след Ленин всички руски управници са „ от народа “).
Борба с бездомността
Безпризорничета, 1920-те, гр. Муром
В царско време грижата за бездомниците се води стихийно. Да, откриват се приюти: от време на време с държавни пари, от време на време с пари на частни благодетели, само че като цяло грижата за бедните е дело на църквата. В селата за сираците се грижат роднините им.
След Първата международна война и изключително след Гражданската война в Русия доста деца губят родителите си и единствено по публични данни има към 7 милиона бездомници (при това в приютите живеят единствено към 30 000 души). Много деца безусловно порастват „ на улицата “ и се занимават с обири и милостиня, което в вероятност ги трансформира в кръгли нарушители.
Безпризорничета и пионери на първомайска проява, 1927
Държавата поема напълно под собствен надзор грижата за бездомните. На руската власт ѝ следва да направи „ проверка “ и доклад на тези деца и да им обезпечи заслон, храна и облекла. Създадена е специфична Детска комисия. Открити са и доста приюти и възпитателни учебни заведения. Специални оперативни групи работят по жп гарите и в железниците, където в действителност бездомниците „ се хващат “, хигиенизират се, хранят се и се разпределят по приютите. През 1924 година в приютите към този момент живеят 280 000 души.
Нови системи на преподаване
Съветското време ражда и нови педагози, чиято задача е да основат на процедура от нулата нова система на обучение. Особено прочут става Антон Макаренко. На базата на колонии за малолетни правонарушители, той създава система за превъзпитание на сложни деца, която предлага да бъде внедрена и в общообразователните институции. Своите правила Макаренко излага в „ Педагогическа поема “ и името му в Русия става също толкоз известно и нарицателно, както това на Монтесори.
А.С. Макаренко и членове на комуна „ Ф.Е. Дзержински “ на летен отдих в Ялта, 1930 г.ТАСС
В старите учебни заведения учителят има властническа власт над децата, а главният принцип на Макаренко е детето да бъде въвлечено в „ общото дело “ (например, лек труд – разчистване на класната стая), с цел да знаят че всеки е виновен и за себе си, и за другите. Така, силата на децата се насочва към общото богатство, те се усещат значими и нужни. Освен това, Макаренко изслесва правилата на „ демокрацията “ в учебна среда – всички деца могат да се изричат, да организират събрания, да си избират началници, да покровителстват новодошлите и по-малките. При това той следи и за спазването на дисциплината и не подценява наказванията за провинилите се и за нарушителите на реда.
Принципът на либералност, автономия и даже самоуправление изповядва и руският възпитател Виктор Сорока Росински. Той основава Училище-комуна за проблематични деца, което кръщава „ Ф.М. Достоевски “. Училището е прославено от своите ученици Григорий Бели Белих и Л. Пантелеев, написали паметната книга „ Република ШКИД “, по която е сниман не по-малко паметният едноименен руски филм.
Кадър от кино лентата „ Република ШКИД “, реж. Генадий Полока, 1966″Ленфильм “
Комунистическо образование
Съветската система на обучение е образувана изцяло в края на 1920-те години. Главният ѝ идеолог е Надежда Крупская – дамата на Владимир Ленин и заместител на националния комисариат на просветата.
„ Училището би трябвало освен да образова, само че и да е център на комунистическото образование “, счита тя. Това образование би трябвало да „ влияе “ на подрастващото потомство, с цел да се получи „ избран вид човек “. Крупская не е съгласна с някои от методите на Макаренко и други педагози, само че употребява правила като самоуправлението или шефството на едни възпитаници над други.
Надежда Крупская измежду пионери, 1927Sputnik
През 1922 година Надежда Крупская инициира основаването в Съюз на съветските социалистически републики на пионерска организация за деца, която потегля от съветското скаутско придвижване, основано още при Николай II през 1908 година. Но значимото е, че въпреки и скаутска по формат, пионерската организация е комунистическа по наличие. Младите пионери се възпитават в духа на „ лоялност към руската татковина, пролетарски, социалистически интернационализъм, умишлено отношение към труда и публичното притежание, асимилиране на духовна просвета, неотстъпчивост към всичко, което е непознато на социалистическия метод на живот “.
В пионерската организация всеобщо влизат всички възпитаници от 10-годишна възраст. По създание пионерската организация учи децата на морални и нравствени правила (което преди революцията е задача на църквата): да се учат добре, да бъдат почтени, работливи, да почитат по-възрастните от тях. Активно се подтиква духът на приятелство, взаимопомощ – мощните възпитаници би трябвало да оказват помощ на слабите. Пионерите поемат и патронажа на възрастни и самотни хора, събират отпадъчна хартия, вземат участие интензивно в живота на страната. „ Икона “ и основен знак на всички пионери (освен алената връзка) е Владимир Ленин: пионерите маршируват с неговия портрет, поставят цветя на паметниците му и даже носят и почетен часовой в музея на Ленин. Между другото, преди да станат пионери от 7-годишна възраст децата стават „ октомврийчета “ и получават значки с портрета на младия Владимир Ленин. Девизът на пионерите е „ Винаги подготвен! “ – за битка за делото на комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ