The National Interest: Съветското ракетно-торпедо Шквал направи революция в подводната война
Съветската торпедна ракета ВА-111 Шквал, която доближава скорост до 370 километра в час, направи гражданска война в подводната война, оповестява американското издание The National Interest.
VA-111 Shkval, суперкавитиращо торпедо от руската епоха, направи гражданска война в подводната война със своята невиждана скорост до 200 възела, с помощта на ракетен мотор и феномена на суперкавитацията. Чрез изпаряване на вода в пара в носа си, Shkval основава газов мехур, който фрапантно понижава съпротивлението, позволявайки бързо придвижване през водата.
По време на Студената война Съветският съюз мощно разчиташе на своя подводен флот, с цел да анулира преимуществото на Америка във военноморските сили. Американският флот освен беше претрупан със задачата да помогне за отбраната на притока на подкрепления към Европа при положение на Трета международна война, само че и заплашваше непосредствено Съветския съюз и би преследвал и потопил неговите подводници с балистични ракети. Първоначално Съюз на съветските социалистически републики употребява голям брой дизелово-електрически подводници, а по-късно по-модерни подводници за нуклеарна офанзива, с цел да понижи възможностите.
„ Едно от най-иновативните подводни оръжия, създадено от Съветския съюз, беше суперкавитационното торпедо VA-111 Шквал. Силно систематизиран, Шквал беше на практика незнаен преди края на Студената война и стана общопризнат едвам в средата на 90-те години. Задвижван от ракетен мотор, той можеше да развие удивителни скорости до 200 възела на час. Но в свят, в който физиката подсигурява, че множеството кораби и подводни оръжия доближават оптималната скорост от 50 възела, по какъв начин съветските инженери са постигнали подобен пробив в скоростта?
Традиционно торпедата употребяват витла или мотори за задвижване. Шквал пък употребява ракетен мотор. Само това е задоволително, с цел да стане бързо, само че пътуването през вода основава огромни проблеми с съпротивлението. Решението: махнете водата от пътя на торпедото. Но по какъв начин тъкмо човек получава вода от пътя на обект в средата на океан?
Shkval взема решение този проблем, като отклонява горещите изгорели газове на ракетата от носа си, което трансформира водата пред него в пара. Докато торпедото се движи напред, то продължава да изпарява водата пред себе си, създавайки тъничък мехур от газ. Пътувайки през газ, торпедото среща доста по-малко противодействие, което му разрешава да се движи със скорости до 200 възела. Този развой е прочут като суперкавитация.
Номерът с поддържането на суперкавитация е торпедото да се държи затворено в газовия мехур. Това прави маневрите за превръщане сложни, защото смяната на курса ще изтласка част от торпедото отвън мехура, причинявайки ненадейно противодействие при 230 благи в час. Ранните версии на Shkval явно са имали доста примитивна система за ориентиране и офанзивите биха били относително прави торпедни удари ”, се споделя още в публикацията.
Междувременно съветските подводници са единствените подводници в света, оборудвани със суперкавитиращи торпеда, осъвременени версии на Швал, въоръжени с стандартна бойна глава. Руската промишленост предлага и експортна версия, Шквал Е, за продажби в чужбина. Иран твърди, че разполага със лично суперкавитиращо торпедо, което назовава Hoot и за което се допуска, че е Shkval с назад планиране.
