Мирният план на Тръмп не е достатъчен, за да спре войната в Газа и конфликтите в Близкия изток
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри мирния проект на американския президент Доналд Тръмп за Газа, като 13 страни гласоподаваха „ за “. Китай и Русия показаха запаси във връзка с резолюцията, само че нито една от двете страни не употребява правото си на несъгласие, с цел да я блокира. Добре осведомени източници в Организация на обединените нации разкриха, че Арабската група е помолила Китай и Русия да не пречат на резолюцията, заради което те са се въздържали.
Същността на резолюцията е „ да се откри помирение, с цел да се спре войната и да се интернационализира Газа “, което значи необходимост от интернационална намеса. По силата на резолюцията Газа ще бъде ръководена от интернационален временен съвет за мир, управляван от президента Тръмп, което безспорно значи, че сигурността и оръжията ще бъдат под надзора на този съвет, което от своя страна значи, че " Хамас " да му съобщи оръжията си. Резолюцията не разрешава насилственото разселване на палестинците и започване на възстановяване на Газа.
Тази резолюция е най-ясното дипломатическо изражение на военната победа на Израел – освен над " Хамас ", само че и над цялото палестинско национално придвижване. Резолюцията лишава контрола над линията Газа от палестинците, удостоверява разоръжаването на въоръжените групи и открива външна власт, ръководена от Съединени американски щати, без да предлага благонадежден път към самоопределяне или държавност, нито даже да загатва основаването на палестинската страна. Резолюцията отразява цялостната победа на едната страна над другата и затова малко евентуално тя да постави завършек на спора. По-скоро ролята ѝ евентуално ще се ограни до преминаването на идната фаза след две години защото избраният мандат е до края на 27 г.
Изгубените козове на Хамас
Хамас имаше три коза за договаряния: заложници, власт и оръжия. Движението съобщи всички заложници дружно с телата на израелските жертви, като се изключи двама, които " Хамас " твърди, че към момента търси. Що се отнася до властта на " Хамас " през днешния ден, тя е по-скоро подземна, в сравнение с надземна, тъй като повърхността се управлява непосредствено от Израел или от неговите въздушни сили, артилерия и дронове. Що се отнася до оръжията, те са последната " карта ", с която придвижването разполага през днешния ден, и то не желае да се откаже от тях. Но опциите му са доста лимитирани: или да съобщи оръжията си и по този начин да потвърди прекратяването на огъня, или да резервира оръжията си и Израел да възобнови войната и заличаването. Оръжията на " Хамас " не защитиха хората в Газа, техния живот и имущество, нито спасиха бойците му от гибел. Ето за какво отводът да се разоръжи не е нищо друго с изключение на отворена покана към Израел да възобнови войната и да я завоюва още веднъж, само че този път от Газа и нейните поданици няма да остане нищо.
Резолюцията трансформира постигнатите от Израел триумфи на място в конструкция на ръководство. Тя трансферира правната власт над Газа от палестинците на Съединените щати посредством основаването на така наречен „ кротичък съвет “, планиран от Вашингтон. Ролята на палестинците се лимитира до „ аполитичен технократичен комитет ”, който ще поеме ежедневното ръководство под надзора и с поддръжката на Съвета за мир. Това няма нищо общо с упражняването на суверенитет; по-скоро наподобява на общинско ръководство под непозната власт.. Съветът за сигурност не прецизира кои са членовете на този съвет или по какъв начин се образува, а просто „ приветства ” неговото основаване, което на процедура значи, че новата надзорна власт над Газа се поверява на проекта на Тръмп, който слага съвета под председателството на Съединените щати и оставя определянето на неговите членове да се реши отвън рамката на Организацията на обединените народи.
Народът на Газа няма да се самоуправлява, нито посредством нови избори, нито посредством съществуващите палестински институции. Администрацията на линията ще остане в ръцете на „ Мирния съвет “, до момента в който „ Палестинската автономност сполучливо приключи програмата си за промени... и стане способна да си възвърне по по-сигурен и ефикасен метод контрола над Газа “. Тези критерии в резолюцията дават на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни, правото да дефинират бъдещето на политическите връзки сред палестинците и Израел. Когато Съветът за мир реши, че изискванията са подобаващи и двета страни са подготвени, „ Съединените щати ще открият разговор сред Израел и палестинците, с цел да се доближи политически небосвод “. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, ръководство и стопанска система, към този момент са напълно отвън потенциала на палестинците.
Резолюция 2803 също по този начин утвърждава декларираната военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация (International Stabilization Force - ISF) да „ обезпечат осъществяването на разоръжаването на линията Газа... и трайното разпускане на въоръжените групи, които не са държавни “. Резолюцията също по този начин разрешава на интернационалните сили да употребяват „ всички нужни средства “ за осъществяването на тази цел, като израелските сили ще се отдръпват едвам след привършване на процеса на разоръжаване.
Политиката е за по-късно
Съдържанието на резолюцията е ясно: първо сигурността, второ възобновяване, а по-късно политиката – и то може би доста по-късно. Резолюцията дава на „ Мирния съвет “ и на интернационалните сили за стабилизация пълномощия да координират възобновяване на Газа, до момента в който доверителният фонд, ръководен от страните донори – евентуално финансиран от ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Съединените щати и Европейския съюз и други – ще ръководи стопанската система на бранша.
Несигурността е главната тематика, обвързвана с напъните за образуване на Съвета за мир и интернационалните сили, които ще изпълнят проекта на Тръмп. Съединените щати работят за тяхното образуване за разполагане в линията Газа.
Американски бойци и експерти са покрай ивицата
Вестник " Индипендънт Арабик " (The Independent Arabic) цитира арабски дипломатически източници, съгласно които американските сили са почнали комплицирана задача, която включва наблюдаване на нежното помирение в Газа и съставянето на интернационалните сили за стабилизиране на линията. Тези сили, които ще работят от център, който се намира на границата сред Израел и Газа, включват 200 бойци и експерти, които имат опит в превоза, планирането, сигурността и инженерството. Същите източници показват, че тези сили „ ще бъдат под единно командване и ще сътрудничат с Египет и Израел “, като прибавя, че дружно с „ подготвената палестинска полиция “ ще поддържат сигурността на границата на линията.
Разоръжаване и филантропични интервенции
Според обява на " Ал Арабия нет " (Al Arabiya Net) „ интернационалните сили в Газа ще имат право да подхващат всички ограничения за осъществяване на дилемите си “ и „ ще работят за разоръжаване и заличаване на военната инфраструктура в линията “.
Освен това ще „ пази цивилните лица и филантропичните интервенции “ и „ ще спомага за наблюдението на примирието и осъществяването на проекта на президента Тръмп “. Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „ от донори и държавни управления “.
Резолюцията дава на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни правото да дефинират бъдещето на политическите връзки сред палестинците и Израел. Когато Съветът за мир реши, че изискванията са подобаващи, „ Съединените щати ще открият разговор сред Израел и палестинците, с цел да се доближи политически небосвод “. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, ръководство и стопанска система, към този момент са напълно отвън контрола на палестинците.
Резолюция 2003 също по този начин утвърждава декларираната военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация да „ обезпечат осъществяването на разоръжаването на линията Газа... и трайното разпускане на въоръжените групи, които не са държавни “. Резолюцията също по този начин разрешава на интернационалните сили да употребяват „ всички нужни средства “ за осъществяването на тази цел, като израелските сили ще се отдръпват едвам след привършване на процеса на разоръжаване.
Освен това ще „ пази цивилните лица и филантропичните интервенции “ и „ ще спомага за наблюдението на примирието и осъществяването на проекта на президента Тръмп “. и Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „ от донори и държавни управления “.
Създаването на интернационалните сили е основна част от проекта на американския президент Доналд Тръмп за преустановяване на войната, само че има редица спънки пред него, вариращи от готовността на арабските и други страни да изпратят войски до опасенията на Израел по отношение на състава на тези силите. Бившият израелски дипломат във Вашингтон Итамар Рабинович съобщи:
„ Ще бъде належащо да се предотврати възобновяването на спора. Това е допустимо, само че ще бъде извънредно мъчно. “
Сред главните провокации е, че " Хамас " към момента не се е заявил, че ще разоръжава. Преди две седмици беше реализирано краткотрайно помирение, организацията стартира репресии против племенни групи, които заплашват властта ѝ. Попитан за разполагането на интернационалните сили, представител на Хамас съобщи, че това е внимателен въпрос, който изисква обширни полемики, преди придвижването да заеме позиция.
Трима дипломати, осведомени с полемиките, обявиха, че измежду предложенията е образуването на две сили, едната за защита на границата сред Израел и Газа, а другата - за дейности в линията. Те прибавиха, че някои европейски страни желаят няколко хиляди души в силите за сигурност, определени от Палестинската самостоятелна власт, подготвени в Египет и Йордания, да работят в Газа дружно с по-малък брой интернационалните сили.
Според този проект някои европейски полицейски служби биха могли да служат като наблюдаващи в Газа дружно с палестинските сили, само че тримата дипломати обявиха, че към момента не е ясно кои страни ще вземат участие в проекта.
Дж. Хилиър от Кралския институт на обединените служби (Royal United Services Institute - RUSI) във Англия, се съмнява, че задоволително страни ще се ангажират да изпратят сили, с цел да може силите да бъдат сполучливи. Хилиър съобщи, че множеството страни ще се двоумят да изпратят войски, в случай че се чака от тях да се борят с " Хамас ", а арабските страни ще се въздържат да вземат участие, в случай че няма забележителен подтик към основаването на палестинска страна. Той добави:
„ Никоя страна няма да желае да рискува войските ѝ да потънат в военно тресавище “, в случай че " Хамас " не се съгласи да сътрудничи за разоръжаване.
По време на визитата си в Израел тази седмица вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс загатна, че страните от Персийския залив, Турция и Индонезия биха могли да вземат участие, само че напрежението към този момент е високо, тъй като израелският министър председател Бенямин Нетаняху тази седмица даде знак, че се опълчва на присъединяване на турски и катарски сили в Газа.
Войски, само че не от Турция и Катар
Съединени американски щати обаче са склонни да включат всички страни, които желаят да вземат участие в състава на силите в Газа, те също по този начин схващат настояванията на Израел, който отхвърля наличието на турски и катарски сили. Тел Авив има подозрение в ролята на тези страни, тъй като те са съдружници и спонсори на " Хамас ". Вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи:
„ Ако нямаме сигурност и надеждна система на ръководство в Газа, с която израелците да са съгласни, ще се окажем в обстановка, в която Тел Авив продължава да нанася удари по разрушения бранш, което попречва възобновяване. “
Служители от правния отдел на Организация на обединените нации разискват пълномощията на силите с сътрудниците си от Централното командване на американските въоръжени сили (CENTCOM), до момента в който шест работни групи в координационния център изследват обстановката на място с оглед установяване на оръжията, с които ще разполага, точния регион на деяние, мандата, методите за попречване на престрелки с израелската войска и специфичното информационно съоръжение, което задграничните бойци ще употребяват в бранша. Според израелския вестник " Йедиот ахронот " (Yedioth Ahronoth) главните задания на силите ще бъдат „ да открият и разрушат останалите тунели на " Хамас " в линията Газа, да съберат над 20 000 оръжия, принадлежащи на придвижването " Хамас " и други групи, по взаимно единодушие или със мощ ".
В обещано неотдавна Джаред Къшнър, зетят на американския президент Доналд Тръмп, съобщи:
„ Създаването на интернационалните сили в Газа предшества основаването на технократичен комитет за ръководство на линията, защото единствено тази задача може да разоръжи Хамас. “
Това изказване провокира различия сред страните, които имат намерение да участват в Газа, а също по този начин породиха спънки от страна на Хамас и Израел. Кушнер, който е един от архитектите на проекта на Тръмп, мечтае да трансформира източната и западната част на Газа в Ривиера на Близкия изток,
" Хамас " е безапелационен, че интернационалните сили не би трябвало да се намират в линията, а на границата, че не би трябвало да управляват разоръжаването. Тези условия са същите като поставените и от придвижването " Фатах ", ръководено от Махмуд Абас. Автономната власт не желае да бъдат застрашени палестинският суверенитет или ролята на формалните институции.
Това значи, че бойците от задачата, сходно на тези от ЮНИФИЛ (UNIFIL) в Ливан, ще бъдат на границата като наблюдаващи без никакви пълномощия. Висш водач на " Хамас " разгласи, че палестинското придвижване има намерение да резервира контрола си върху сигурността в Газа по време на преходния интервал, управителен от палестинско технократско държавно управление, и добави, че не може да удостовери уговорката на придвижването за разоръжаване. Тези позиции отразяват компликациите, пред които е изправен американският проект за преустановяване на войната в Газа.
Мрежата от тунели е най-истинската опасност,
Според военни специалисти същинската и най-опасна опасност на бойното поле в Газа се крие подземен в обширната мрежа от тунели, която " Хамас " е построил в продължение на десетилетия. По време на визитата на вицепрезидента на Съединени американски щати в Тел Авив, израелският министър на защитата Израел Кац го уведомил, че към 60 % от тунелите към момента са непокътнати и не са разрушени.
Кац удостовери, че тези тунели, които към момента се употребяват, минават под двете страни на по този начин наречената „ жълтата линия “, която разделя регионите под контрола на израелската войска от тези, които не са под нейния надзор. Докато Хамас остава кадърен да работи в региони, които номинално се смятат за „ безвредни “, напъните за възобновяване – и даже доставката на филантропична помощ – ще бъдат мощно податливи на спирания и спънки. Въпросът е: по какъв начин прехвърлянето на контрола над Газа на интернационалните сили се съвместява с изказванието, че „ ние направляваме личната си сигурност “?
Трябва да се напомни, че през април Нетаняху съобщи, че Израел ще управлява Газа. По-красноречив беше министърът на защитата Израел Кац:
„ След като Израел победи военната мощ и властта на " Хамас " в Газа, той ще управлява сигурността в Газа с цялостна независимост на деяние, тъкмо както прави в Юдея и Самария [Западния бряг] ”.
Бившият делегат на Съединени американски щати в Близкия изток Денис Рос акцентира, че „ до момента в който Хамас се прегрупира, американските публични лица би трябвало да оказват помощ за формулирането на съответен текст, който да даде на Съвета за мир властта да управлява технократската администрация и стабилизиращата мощ, за бързо да се запълни вакуумът в ръководството и сигурността в линията ".
Изследователят по интернационалните въпроси Ездин Шукри смята, че „ нищо от това не значи, че спорът ще завърши. Всъщност, неотдавнашната история сочи противоположното. “
След израелското нахлуване в Ливан през 1982 година Съединени американски щати посредничиха за съглашение, което изискваше от Организацията за избавление на Палестина да съобщи тежкото си оръжие и да напусне Бейрут под отбраната на многонационални сили. Около 11 000 бойци отпътуваха за Тунис, Йемен, Судан, Сирия и Алжир. Вашингтон и неговите съдружници смятаха, че са открили нов, постоянен режим в Ливан. Но той се срина в границите на няколко седмици: новоизбраният президент Башир Джемайел беше погубен, а на 23 октомври 1983 година 241 американски морски пехотинци и 58 френски парашутисти починаха при самоубийствени атентати. От вакуума, който последва, се роди „ Хизбула “ – по-силна, по-дисциплинирана и по-дълбоко вкоренена от ООП. В началото на 1984 година американските сили се отдръпнаха.
Сцената се повтори в Афганистан. Режимът на талибаните се срути в границите на няколко седмици след американската окупация през 2001 година и придвижването изглеждаше, че е изчезнало. Но идеологически стимулираните въоръжени групи с дълбоки обществени корени рядко изчезват. До 2006 година протестите на талибаните се ускориха, а през 2021 година придвижването възвърна контрола над Кабул.
Какво значи всичко това за Газа?
Идеологията на " Хамас " не оставя доста място за тълкования: въоръжената опозиция не е просто политически инструмент, а част от неговата еднаквост, обвързвана с религиозния джихад и концепцията за свещеността и единството на палестинската земя. Палестинското публично мнение продължава да поддържа въоръжената опозиция, макар ужасите на войната, които претърпява народът.
Лидерът на Хамас Халил ал-Хая сподели:
„ Палестина е ислямска вакъфска земя и ние няма да признаем окупационната мощ. Призоваваме ислямската нация да поеме отговорността си за поддръжка на непоколебимостта на палестинците. “
В този подтекст заместник-генералният секретар на придвижването „ Ислямски джихад “, доктор Мохамед ал Хинди, разгласи, че отхвърля американския проект, целящ „ разоръжаване на съпротивата “, като съобщи:
„ Палестинският народ се намира във фаза на национално избавление, а оръжията на съпротивата са оръжията на палестинския народ. Всеки проект за разоръжаване на Газа е жертван на неуспех и ще докара до вътрешни спорове. “
Резултатите от изследване, извършено от Палестинския център за политически и социологически проучвания сред 22 и 25 октомври, демонстрираха, че палестинското публично мнение е разграничено във връзка с проекта на американския президент Доналд Тръмп за преустановяване на войната в линията Газа.
47% от интервюираните обявиха, че поддържат проекта, а 49% обявиха, че са срещу него. 69% от интервюираните се опълчиха на клаузата в проекта на Тръмп, призоваваща за разоръжаване на " Хамас " в линията Газа, даже в случай че това е изискване за преустановяване на войната в линията.
" Хамас " няма тласък да се откаже от оръжията си или от уговорката си към съпротивата. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от тази година реорганизира ръководството, сигурността и стопанската система на Газа по метод, който не е виждан от 2005 година насам.
Планът на Тръмп може да способства за краткотрайно понижаване на насилието и може би за икономическо възобновяване. Но в случай че поддръжниците на резолюцията не се заемат с политическите корени на неустойчивостта в Газа и в района като цяло– въоръжената идеология, районните мрежи за застъпничество, сектанските въоръжени групи финансирани от избрани страни и палестинските претенции за самоопределяне – по-дълбокият спор ще възникне още веднъж и ще подпали района. Великите сили би трябвало да схванат, че фантазиите са разнообразни от действителностите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Същността на резолюцията е „ да се откри помирение, с цел да се спре войната и да се интернационализира Газа “, което значи необходимост от интернационална намеса. По силата на резолюцията Газа ще бъде ръководена от интернационален временен съвет за мир, управляван от президента Тръмп, което безспорно значи, че сигурността и оръжията ще бъдат под надзора на този съвет, което от своя страна значи, че " Хамас " да му съобщи оръжията си. Резолюцията не разрешава насилственото разселване на палестинците и започване на възстановяване на Газа.
Тази резолюция е най-ясното дипломатическо изражение на военната победа на Израел – освен над " Хамас ", само че и над цялото палестинско национално придвижване. Резолюцията лишава контрола над линията Газа от палестинците, удостоверява разоръжаването на въоръжените групи и открива външна власт, ръководена от Съединени американски щати, без да предлага благонадежден път към самоопределяне или държавност, нито даже да загатва основаването на палестинската страна. Резолюцията отразява цялостната победа на едната страна над другата и затова малко евентуално тя да постави завършек на спора. По-скоро ролята ѝ евентуално ще се ограни до преминаването на идната фаза след две години защото избраният мандат е до края на 27 г.
Изгубените козове на Хамас
Хамас имаше три коза за договаряния: заложници, власт и оръжия. Движението съобщи всички заложници дружно с телата на израелските жертви, като се изключи двама, които " Хамас " твърди, че към момента търси. Що се отнася до властта на " Хамас " през днешния ден, тя е по-скоро подземна, в сравнение с надземна, тъй като повърхността се управлява непосредствено от Израел или от неговите въздушни сили, артилерия и дронове. Що се отнася до оръжията, те са последната " карта ", с която придвижването разполага през днешния ден, и то не желае да се откаже от тях. Но опциите му са доста лимитирани: или да съобщи оръжията си и по този начин да потвърди прекратяването на огъня, или да резервира оръжията си и Израел да възобнови войната и заличаването. Оръжията на " Хамас " не защитиха хората в Газа, техния живот и имущество, нито спасиха бойците му от гибел. Ето за какво отводът да се разоръжи не е нищо друго с изключение на отворена покана към Израел да възобнови войната и да я завоюва още веднъж, само че този път от Газа и нейните поданици няма да остане нищо.
Резолюцията трансформира постигнатите от Израел триумфи на място в конструкция на ръководство. Тя трансферира правната власт над Газа от палестинците на Съединените щати посредством основаването на така наречен „ кротичък съвет “, планиран от Вашингтон. Ролята на палестинците се лимитира до „ аполитичен технократичен комитет ”, който ще поеме ежедневното ръководство под надзора и с поддръжката на Съвета за мир. Това няма нищо общо с упражняването на суверенитет; по-скоро наподобява на общинско ръководство под непозната власт.. Съветът за сигурност не прецизира кои са членовете на този съвет или по какъв начин се образува, а просто „ приветства ” неговото основаване, което на процедура значи, че новата надзорна власт над Газа се поверява на проекта на Тръмп, който слага съвета под председателството на Съединените щати и оставя определянето на неговите членове да се реши отвън рамката на Организацията на обединените народи.
Народът на Газа няма да се самоуправлява, нито посредством нови избори, нито посредством съществуващите палестински институции. Администрацията на линията ще остане в ръцете на „ Мирния съвет “, до момента в който „ Палестинската автономност сполучливо приключи програмата си за промени... и стане способна да си възвърне по по-сигурен и ефикасен метод контрола над Газа “. Тези критерии в резолюцията дават на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни, правото да дефинират бъдещето на политическите връзки сред палестинците и Израел. Когато Съветът за мир реши, че изискванията са подобаващи и двета страни са подготвени, „ Съединените щати ще открият разговор сред Израел и палестинците, с цел да се доближи политически небосвод “. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, ръководство и стопанска система, към този момент са напълно отвън потенциала на палестинците.
Резолюция 2803 също по този начин утвърждава декларираната военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация (International Stabilization Force - ISF) да „ обезпечат осъществяването на разоръжаването на линията Газа... и трайното разпускане на въоръжените групи, които не са държавни “. Резолюцията също по този начин разрешава на интернационалните сили да употребяват „ всички нужни средства “ за осъществяването на тази цел, като израелските сили ще се отдръпват едвам след привършване на процеса на разоръжаване.
Политиката е за по-късно
Съдържанието на резолюцията е ясно: първо сигурността, второ възобновяване, а по-късно политиката – и то може би доста по-късно. Резолюцията дава на „ Мирния съвет “ и на интернационалните сили за стабилизация пълномощия да координират възобновяване на Газа, до момента в който доверителният фонд, ръководен от страните донори – евентуално финансиран от ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Съединените щати и Европейския съюз и други – ще ръководи стопанската система на бранша.
Несигурността е главната тематика, обвързвана с напъните за образуване на Съвета за мир и интернационалните сили, които ще изпълнят проекта на Тръмп. Съединените щати работят за тяхното образуване за разполагане в линията Газа.
Американски бойци и експерти са покрай ивицата
Вестник " Индипендънт Арабик " (The Independent Arabic) цитира арабски дипломатически източници, съгласно които американските сили са почнали комплицирана задача, която включва наблюдаване на нежното помирение в Газа и съставянето на интернационалните сили за стабилизиране на линията. Тези сили, които ще работят от център, който се намира на границата сред Израел и Газа, включват 200 бойци и експерти, които имат опит в превоза, планирането, сигурността и инженерството. Същите източници показват, че тези сили „ ще бъдат под единно командване и ще сътрудничат с Египет и Израел “, като прибавя, че дружно с „ подготвената палестинска полиция “ ще поддържат сигурността на границата на линията.
Разоръжаване и филантропични интервенции
Според обява на " Ал Арабия нет " (Al Arabiya Net) „ интернационалните сили в Газа ще имат право да подхващат всички ограничения за осъществяване на дилемите си “ и „ ще работят за разоръжаване и заличаване на военната инфраструктура в линията “.
Освен това ще „ пази цивилните лица и филантропичните интервенции “ и „ ще спомага за наблюдението на примирието и осъществяването на проекта на президента Тръмп “. Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „ от донори и държавни управления “.
Резолюцията дава на Съединените щати, а не на някоя от палестинските страни правото да дефинират бъдещето на политическите връзки сред палестинците и Израел. Когато Съветът за мир реши, че изискванията са подобаващи, „ Съединените щати ще открият разговор сред Израел и палестинците, с цел да се доближи политически небосвод “. С други думи, политическото бъдеще на Газа, както и нейната сигурност, ръководство и стопанска система, към този момент са напълно отвън контрола на палестинците.
Резолюция 2003 също по този начин утвърждава декларираната военна цел на Израел да разформирова палестинските въоръжени групи в Газа. Тя упълномощава Международните сили за стабилизация да „ обезпечат осъществяването на разоръжаването на линията Газа... и трайното разпускане на въоръжените групи, които не са държавни “. Резолюцията също по този начин разрешава на интернационалните сили да употребяват „ всички нужни средства “ за осъществяването на тази цел, като израелските сили ще се отдръпват едвам след привършване на процеса на разоръжаване.
Освен това ще „ пази цивилните лица и филантропичните интервенции “ и „ ще спомага за наблюдението на примирието и осъществяването на проекта на президента Тръмп “. и Международните сили в Газа ще бъдат финансирани „ от донори и държавни управления “.
Създаването на интернационалните сили е основна част от проекта на американския президент Доналд Тръмп за преустановяване на войната, само че има редица спънки пред него, вариращи от готовността на арабските и други страни да изпратят войски до опасенията на Израел по отношение на състава на тези силите. Бившият израелски дипломат във Вашингтон Итамар Рабинович съобщи:
„ Ще бъде належащо да се предотврати възобновяването на спора. Това е допустимо, само че ще бъде извънредно мъчно. “
Сред главните провокации е, че " Хамас " към момента не се е заявил, че ще разоръжава. Преди две седмици беше реализирано краткотрайно помирение, организацията стартира репресии против племенни групи, които заплашват властта ѝ. Попитан за разполагането на интернационалните сили, представител на Хамас съобщи, че това е внимателен въпрос, който изисква обширни полемики, преди придвижването да заеме позиция.
Трима дипломати, осведомени с полемиките, обявиха, че измежду предложенията е образуването на две сили, едната за защита на границата сред Израел и Газа, а другата - за дейности в линията. Те прибавиха, че някои европейски страни желаят няколко хиляди души в силите за сигурност, определени от Палестинската самостоятелна власт, подготвени в Египет и Йордания, да работят в Газа дружно с по-малък брой интернационалните сили.
Според този проект някои европейски полицейски служби биха могли да служат като наблюдаващи в Газа дружно с палестинските сили, само че тримата дипломати обявиха, че към момента не е ясно кои страни ще вземат участие в проекта.
Дж. Хилиър от Кралския институт на обединените служби (Royal United Services Institute - RUSI) във Англия, се съмнява, че задоволително страни ще се ангажират да изпратят сили, с цел да може силите да бъдат сполучливи. Хилиър съобщи, че множеството страни ще се двоумят да изпратят войски, в случай че се чака от тях да се борят с " Хамас ", а арабските страни ще се въздържат да вземат участие, в случай че няма забележителен подтик към основаването на палестинска страна. Той добави:
„ Никоя страна няма да желае да рискува войските ѝ да потънат в военно тресавище “, в случай че " Хамас " не се съгласи да сътрудничи за разоръжаване.
По време на визитата си в Израел тази седмица вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс загатна, че страните от Персийския залив, Турция и Индонезия биха могли да вземат участие, само че напрежението към този момент е високо, тъй като израелският министър председател Бенямин Нетаняху тази седмица даде знак, че се опълчва на присъединяване на турски и катарски сили в Газа.
Войски, само че не от Турция и Катар
Съединени американски щати обаче са склонни да включат всички страни, които желаят да вземат участие в състава на силите в Газа, те също по този начин схващат настояванията на Израел, който отхвърля наличието на турски и катарски сили. Тел Авив има подозрение в ролята на тези страни, тъй като те са съдружници и спонсори на " Хамас ". Вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи:
„ Ако нямаме сигурност и надеждна система на ръководство в Газа, с която израелците да са съгласни, ще се окажем в обстановка, в която Тел Авив продължава да нанася удари по разрушения бранш, което попречва възобновяване. “
Служители от правния отдел на Организация на обединените нации разискват пълномощията на силите с сътрудниците си от Централното командване на американските въоръжени сили (CENTCOM), до момента в който шест работни групи в координационния център изследват обстановката на място с оглед установяване на оръжията, с които ще разполага, точния регион на деяние, мандата, методите за попречване на престрелки с израелската войска и специфичното информационно съоръжение, което задграничните бойци ще употребяват в бранша. Според израелския вестник " Йедиот ахронот " (Yedioth Ahronoth) главните задания на силите ще бъдат „ да открият и разрушат останалите тунели на " Хамас " в линията Газа, да съберат над 20 000 оръжия, принадлежащи на придвижването " Хамас " и други групи, по взаимно единодушие или със мощ ".
В обещано неотдавна Джаред Къшнър, зетят на американския президент Доналд Тръмп, съобщи:
„ Създаването на интернационалните сили в Газа предшества основаването на технократичен комитет за ръководство на линията, защото единствено тази задача може да разоръжи Хамас. “
Това изказване провокира различия сред страните, които имат намерение да участват в Газа, а също по този начин породиха спънки от страна на Хамас и Израел. Кушнер, който е един от архитектите на проекта на Тръмп, мечтае да трансформира източната и западната част на Газа в Ривиера на Близкия изток,
" Хамас " е безапелационен, че интернационалните сили не би трябвало да се намират в линията, а на границата, че не би трябвало да управляват разоръжаването. Тези условия са същите като поставените и от придвижването " Фатах ", ръководено от Махмуд Абас. Автономната власт не желае да бъдат застрашени палестинският суверенитет или ролята на формалните институции.
Това значи, че бойците от задачата, сходно на тези от ЮНИФИЛ (UNIFIL) в Ливан, ще бъдат на границата като наблюдаващи без никакви пълномощия. Висш водач на " Хамас " разгласи, че палестинското придвижване има намерение да резервира контрола си върху сигурността в Газа по време на преходния интервал, управителен от палестинско технократско държавно управление, и добави, че не може да удостовери уговорката на придвижването за разоръжаване. Тези позиции отразяват компликациите, пред които е изправен американският проект за преустановяване на войната в Газа.
Мрежата от тунели е най-истинската опасност,
Според военни специалисти същинската и най-опасна опасност на бойното поле в Газа се крие подземен в обширната мрежа от тунели, която " Хамас " е построил в продължение на десетилетия. По време на визитата на вицепрезидента на Съединени американски щати в Тел Авив, израелският министър на защитата Израел Кац го уведомил, че към 60 % от тунелите към момента са непокътнати и не са разрушени.
Кац удостовери, че тези тунели, които към момента се употребяват, минават под двете страни на по този начин наречената „ жълтата линия “, която разделя регионите под контрола на израелската войска от тези, които не са под нейния надзор. Докато Хамас остава кадърен да работи в региони, които номинално се смятат за „ безвредни “, напъните за възобновяване – и даже доставката на филантропична помощ – ще бъдат мощно податливи на спирания и спънки. Въпросът е: по какъв начин прехвърлянето на контрола над Газа на интернационалните сили се съвместява с изказванието, че „ ние направляваме личната си сигурност “?
Трябва да се напомни, че през април Нетаняху съобщи, че Израел ще управлява Газа. По-красноречив беше министърът на защитата Израел Кац:
„ След като Израел победи военната мощ и властта на " Хамас " в Газа, той ще управлява сигурността в Газа с цялостна независимост на деяние, тъкмо както прави в Юдея и Самария [Западния бряг] ”.
Бившият делегат на Съединени американски щати в Близкия изток Денис Рос акцентира, че „ до момента в който Хамас се прегрупира, американските публични лица би трябвало да оказват помощ за формулирането на съответен текст, който да даде на Съвета за мир властта да управлява технократската администрация и стабилизиращата мощ, за бързо да се запълни вакуумът в ръководството и сигурността в линията ".
Изследователят по интернационалните въпроси Ездин Шукри смята, че „ нищо от това не значи, че спорът ще завърши. Всъщност, неотдавнашната история сочи противоположното. “
След израелското нахлуване в Ливан през 1982 година Съединени американски щати посредничиха за съглашение, което изискваше от Организацията за избавление на Палестина да съобщи тежкото си оръжие и да напусне Бейрут под отбраната на многонационални сили. Около 11 000 бойци отпътуваха за Тунис, Йемен, Судан, Сирия и Алжир. Вашингтон и неговите съдружници смятаха, че са открили нов, постоянен режим в Ливан. Но той се срина в границите на няколко седмици: новоизбраният президент Башир Джемайел беше погубен, а на 23 октомври 1983 година 241 американски морски пехотинци и 58 френски парашутисти починаха при самоубийствени атентати. От вакуума, който последва, се роди „ Хизбула “ – по-силна, по-дисциплинирана и по-дълбоко вкоренена от ООП. В началото на 1984 година американските сили се отдръпнаха.
Сцената се повтори в Афганистан. Режимът на талибаните се срути в границите на няколко седмици след американската окупация през 2001 година и придвижването изглеждаше, че е изчезнало. Но идеологически стимулираните въоръжени групи с дълбоки обществени корени рядко изчезват. До 2006 година протестите на талибаните се ускориха, а през 2021 година придвижването възвърна контрола над Кабул.
Какво значи всичко това за Газа?
Идеологията на " Хамас " не оставя доста място за тълкования: въоръжената опозиция не е просто политически инструмент, а част от неговата еднаквост, обвързвана с религиозния джихад и концепцията за свещеността и единството на палестинската земя. Палестинското публично мнение продължава да поддържа въоръжената опозиция, макар ужасите на войната, които претърпява народът.
Лидерът на Хамас Халил ал-Хая сподели:
„ Палестина е ислямска вакъфска земя и ние няма да признаем окупационната мощ. Призоваваме ислямската нация да поеме отговорността си за поддръжка на непоколебимостта на палестинците. “
В този подтекст заместник-генералният секретар на придвижването „ Ислямски джихад “, доктор Мохамед ал Хинди, разгласи, че отхвърля американския проект, целящ „ разоръжаване на съпротивата “, като съобщи:
„ Палестинският народ се намира във фаза на национално избавление, а оръжията на съпротивата са оръжията на палестинския народ. Всеки проект за разоръжаване на Газа е жертван на неуспех и ще докара до вътрешни спорове. “
Резултатите от изследване, извършено от Палестинския център за политически и социологически проучвания сред 22 и 25 октомври, демонстрираха, че палестинското публично мнение е разграничено във връзка с проекта на американския президент Доналд Тръмп за преустановяване на войната в линията Газа.
47% от интервюираните обявиха, че поддържат проекта, а 49% обявиха, че са срещу него. 69% от интервюираните се опълчиха на клаузата в проекта на Тръмп, призоваваща за разоръжаване на " Хамас " в линията Газа, даже в случай че това е изискване за преустановяване на войната в линията.
" Хамас " няма тласък да се откаже от оръжията си или от уговорката си към съпротивата. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от тази година реорганизира ръководството, сигурността и стопанската система на Газа по метод, който не е виждан от 2005 година насам.
Планът на Тръмп може да способства за краткотрайно понижаване на насилието и може би за икономическо възобновяване. Но в случай че поддръжниците на резолюцията не се заемат с политическите корени на неустойчивостта в Газа и в района като цяло– въоръжената идеология, районните мрежи за застъпничество, сектанските въоръжени групи финансирани от избрани страни и палестинските претенции за самоопределяне – по-дълбокият спор ще възникне още веднъж и ще подпали района. Великите сили би трябвало да схванат, че фантазиите са разнообразни от действителностите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ