Русия призова конфликтът в Либия да се реши по мирен път
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, Г-7, а също и Русия приканват спорът в Либия да бъде решен по кротичък път. Гражданската война в тази страна, в действителност раздрана на няколко самоуправляеми територии, избухна с нова мощ. Съдейки по информацията оттова, нещата не са минали без задгранично присъединяване - в това число съветско, в случай че имаме вяра на медиите в чужбина.Да напомним, че бойните дейности през днешния ден се водят сред два лагера - бранещите столицата Триполи въоръжени формирования, правилни на Файез Сарадж, който оглавява държавното управление на националното единодушие (ПНС), и Либийската национална войска (ЛНА), командвана от фелдмаршал Халифа Хафтар. ЛНА декларира, че работи в полза на краткотрайния министерски кабинет на Абдала Абдуррахман ат Тани, контролиращ източната част на страната с център Бенгази взаимно с настоящото там сходство на парламент.
Войските на Хафтар първи потеглиха в офанзива против позициите на държавното управление в Триполи, прието от по-голямата част от интернационалната общественост. В неделя, след няколко сполучливи военни интервенции, военновъздушните сили на ЛНА нанесоха серия удари по позициите на проправителствените сили в столично предградие. Според известията в отговор също е била употребена авиация, а силите, лоялни към Сарадж, са се пробвали да минат в контранастъпление.
Премиерът на държавното управление в Триполи упрекна командващия ЛНА в изменничество и опит за държавен прелом. Сарадж даде обещание всички участници в настъплението против столицата, в това число самият Халифа Хафтар, да дават отговор пред либийски и интернационалните съдилища. Заплахи против летците от " триполитанската " войска насочва в това време и маршалът - декларира, че счита да прочисти столицата " от терористите ".
Защо ситуацията се изостри тъкмо в този момент?
Причината е, че за 14-16 април е планувана конференция за национално сдобряване в Либия. С последна цел сливане на страната, избиране на обединен водач и държавно управление, основаване на обща войска. С други думи, възобновяване на най-малко привидна държавност. Организация на обединените нации даже е възнамерявала още тази година пълноценни президентски избори в Либия.
И ето, че договарящите страни, по-специално държавното управление в Бенгази, " родовото гнездо " на убития от бунтовници либийски деспот Муамар Кадафи, употребяват оръжия в опит да подсилят позициите си в навечерието на договарянията, а може би напряко да вземат властта без никакви непотребни съвещания.
Напоследък преговорният развой бе доминиран от кабинета в Триполи, интензивно подкрепян от Съединени американски щати и огромен брой европейски страни. Показателно е, че след началото на офанзивата в Бенгази даже се състоя среща на генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш с командващия ЛНА Хафтар, с цел да бъде податлив последният към договаряния с премиера Сарадж. Но резултат нямаше - съгласно известията диалогът бил " разочароващ ", а фелдмаршалът се държал " предизвикателно ".
На фона на настъплението пристигна новината, че Съединени американски щати изтеглят жителите си, в това число военнослужещите, от рисковия район. Преди това бе обявено, че в либийския спор интензивно затъва и Русия. Тя сякаш доставяла оръжия на хафтаровата Либийска национална армия; на негова страна съгласно редица медии работят и наемници или инструктори от съветската частна военна компания " Вагнер ".
Защо й е притрябвала тази история на Русия след войната в Сирия да вземем за пример, бонусите от която остават съмнителни (освен че нови оръжия бяха тествани в бойни условия, както обявиха директно и цинично съветските военни)? Тук вероятно би трябвало да напомним " имперското великолепие " плюс " геополитическото въздействие ", получени от Кремъл, а и облагите за съответни съветски " дейци ".
Защото Либия значи газ и нефт - въпреки не в великански, само че въпреки всичко къде по-големи количества, в сравнение с в упоменатата Сирия. Да напомним и още нещо: през декември 2018 година синът на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам, излязъл от пандиза, където бе попаднал след либийската гражданска война, на процедура на часа потърси поддръжка персонално от Владимир Путин. " Наследникът " на диктатора правеше действия да се кандидатира в новите президентски избори и съветското външно министерство съобщи тогава, че не бивало никой да бъде изключен от политическия развой в Либия.
Като цяло излиза, че Москва има всички претекстове, с цел да потъне напълно в либийските работи. Икономически интерес (участие в добива на нефт и газ), политически интерес (стремеж да постави свое протеже отпред на държавата), най-после и геополитически - предпочитание да напакости на американците и европейците в следващата " гореща точка " от международната карта. Както и в тази ситуация със Сирия, в Москва сигурно има хора, съгласно които контролът над Либия в последна сметка ще ускори съветските позиции в опълчването със Запада.
Какво следва отсам? Че е прекомерно евентуално Русия доста скоро да затъне апропо и в либийския спор. Колкото и да падат рейтингите, колкото и да порастват митингите, присъединяване в геополитически игри из райони, богати на горива, остава прекомерно привлекателно за съветския хайлайф, с цел да го загърби непринудено. А през днешния ден нито у нас, нито в чужбина просто няма кой да възпре ръководещата класа в Русия от следващата случка.
Превод: Българска телеграфна агенция
Войските на Хафтар първи потеглиха в офанзива против позициите на държавното управление в Триполи, прието от по-голямата част от интернационалната общественост. В неделя, след няколко сполучливи военни интервенции, военновъздушните сили на ЛНА нанесоха серия удари по позициите на проправителствените сили в столично предградие. Според известията в отговор също е била употребена авиация, а силите, лоялни към Сарадж, са се пробвали да минат в контранастъпление.
Премиерът на държавното управление в Триполи упрекна командващия ЛНА в изменничество и опит за държавен прелом. Сарадж даде обещание всички участници в настъплението против столицата, в това число самият Халифа Хафтар, да дават отговор пред либийски и интернационалните съдилища. Заплахи против летците от " триполитанската " войска насочва в това време и маршалът - декларира, че счита да прочисти столицата " от терористите ".
Защо ситуацията се изостри тъкмо в този момент?
Причината е, че за 14-16 април е планувана конференция за национално сдобряване в Либия. С последна цел сливане на страната, избиране на обединен водач и държавно управление, основаване на обща войска. С други думи, възобновяване на най-малко привидна държавност. Организация на обединените нации даже е възнамерявала още тази година пълноценни президентски избори в Либия.
И ето, че договарящите страни, по-специално държавното управление в Бенгази, " родовото гнездо " на убития от бунтовници либийски деспот Муамар Кадафи, употребяват оръжия в опит да подсилят позициите си в навечерието на договарянията, а може би напряко да вземат властта без никакви непотребни съвещания.
Напоследък преговорният развой бе доминиран от кабинета в Триполи, интензивно подкрепян от Съединени американски щати и огромен брой европейски страни. Показателно е, че след началото на офанзивата в Бенгази даже се състоя среща на генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш с командващия ЛНА Хафтар, с цел да бъде податлив последният към договаряния с премиера Сарадж. Но резултат нямаше - съгласно известията диалогът бил " разочароващ ", а фелдмаршалът се държал " предизвикателно ".
На фона на настъплението пристигна новината, че Съединени американски щати изтеглят жителите си, в това число военнослужещите, от рисковия район. Преди това бе обявено, че в либийския спор интензивно затъва и Русия. Тя сякаш доставяла оръжия на хафтаровата Либийска национална армия; на негова страна съгласно редица медии работят и наемници или инструктори от съветската частна военна компания " Вагнер ".
Защо й е притрябвала тази история на Русия след войната в Сирия да вземем за пример, бонусите от която остават съмнителни (освен че нови оръжия бяха тествани в бойни условия, както обявиха директно и цинично съветските военни)? Тук вероятно би трябвало да напомним " имперското великолепие " плюс " геополитическото въздействие ", получени от Кремъл, а и облагите за съответни съветски " дейци ".
Защото Либия значи газ и нефт - въпреки не в великански, само че въпреки всичко къде по-големи количества, в сравнение с в упоменатата Сирия. Да напомним и още нещо: през декември 2018 година синът на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам, излязъл от пандиза, където бе попаднал след либийската гражданска война, на процедура на часа потърси поддръжка персонално от Владимир Путин. " Наследникът " на диктатора правеше действия да се кандидатира в новите президентски избори и съветското външно министерство съобщи тогава, че не бивало никой да бъде изключен от политическия развой в Либия.
Като цяло излиза, че Москва има всички претекстове, с цел да потъне напълно в либийските работи. Икономически интерес (участие в добива на нефт и газ), политически интерес (стремеж да постави свое протеже отпред на държавата), най-после и геополитически - предпочитание да напакости на американците и европейците в следващата " гореща точка " от международната карта. Както и в тази ситуация със Сирия, в Москва сигурно има хора, съгласно които контролът над Либия в последна сметка ще ускори съветските позиции в опълчването със Запада.
Какво следва отсам? Че е прекомерно евентуално Русия доста скоро да затъне апропо и в либийския спор. Колкото и да падат рейтингите, колкото и да порастват митингите, присъединяване в геополитически игри из райони, богати на горива, остава прекомерно привлекателно за съветския хайлайф, с цел да го загърби непринудено. А през днешния ден нито у нас, нито в чужбина просто няма кой да възпре ръководещата класа в Русия от следващата случка.
Превод: Българска телеграфна агенция
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ