Съветът за развитие към Министерския съвет ще обсъди проекта на

Съветът за развиване към Министерския съвет ще разиска плана на правосъдното министерство за промени на Закона за българското поданство и той ще бъде оповестен за публично разискване. Една от измененията в Закона е да не се дава българско поданство на огромни непознати вложители. Предвижда се да бъдат съкратени периодите и прецизирани критериите за даване на поданство.Въвежда се претендентите на съображение генезис да владеят български език и да имат работа и приход тук. Друга концепция е да отпадне условието за показване на някои публични удостоверителни документи на книжен притежател.

Необходима генерална смяна на 4 закона, засягащи както българите, живеещи в чужбина, по този начин и за българското поданство, съобщи в изявление за предаването ни " Преди всички " Райна Манджукова -  някогашен ръководител на Агенцията за българите в чужбина:

„ Това коментиране на вложенията в един и същи текст с измененията за лица от български генезис ми наподобява пъклен несериозно и непрофесионално, тъй като това са напълно разнообразни неща, това са напълно разнообразни критерии и надлежно и периодите, и инспекциите, и всичко би трябвало да бъде друго, а не да се меша всичко едновременно “, уточни Манджукова, както и посочи, че „ има текстове в другите закони, които си опонират непосредствено “.

Като „ добра концепция “ дефинира подпомагането на вложители с по-лесен достъп до поданство Стоян Панчев - ръководител на Българското либертарианско общество:

„ Факт е, че другите страни в Съюза, които имат сходно неща са Малта и Кипър. Малта и Кипър са известни с това, че те са офшорни зони. Офшорните зони, една от главните им аргументи да са такива те да имат всички най-хубави благоприятни условия да притеглят вложители на място. това включва данъчно законодателство, регулаторно законодателство и поданство “.

По думите му, „ множеството вложители употребяват други начини, с цел да влагат “ у нас, примерно, „ български жители, които да ръководят локално сдружение “, т.е. „ когато има огромен вложител, той в множеството случаи не идва физически в България “:
„ Системата е доста по-различна - има юридически лица, които са регистрирани в България, има и  юридически лица, които не са регистрирани в България, т.е. употребяват се напълно разнообразни механизми, тъй че може би това е повода “, посочи в ефира на „ Хоризонт “ Панчев във връзка обвиняванията, че получилите така наречен " златни визи " не са съдействали за основаването на нови работни места и действителни вложения в страната.

„ Другата причина е, че в последно време имаме проблем с вложенията ", добави той, както и посочи, че е „ значимо да се разбере дали казусът идва от дребното вложения или от това, че те се правят по различен метод “. 

„ Не мисля, че качественият надзор върху виновните вложения е слабото ни звено “, добави Манджукова, съгласно която „ най-големият проблем не е контролът, а по какъв начин са написани критериите “, които са били „ претупани “ при „ ремонтирането на закона “ през 2010 година. “По отношение на даване на поданство за лица от български генезис, в действителност бяха претупани тези промени и това, което се случва през днешния ден - 8 години по-късно е значително отрицателно разследване от недобре изчистените критерии и условия, които бяха направени тогава. Едно от тях е условието наложително да има уверение за български генезис, издадено от Агенцията за българите в чужбина “, посочи тя, както и разясни, че България „ е единствената страна, която има обособена институция, която да издава уверение за подобен български генезис “.