Съветът за партньорство на ВСС се обяви против съдебната реформа
Съветът за партньорство (СП) към Висшия правосъден съвет (ВСС) се разгласи за опазване на настоящия парламентарен модел на правосъдната власт, оповестиха от пресцентъра на институцията. Членовете на Съвета за партньорство одобриха решение за нуждата от опазване на настоящия парламентарен модел на действие органите на правосъдната власт, в това число организацията и активността на обединен Висш правосъден съвет, настоящ посредством своите колегии и пленум. Те се сплотиха към нуждата за увеличаване на професионалния детайл на присъединяване на съдиите, прокурорите и следователите във Висш съдебен съвет.
Съветът за партньорство съобщи противоречие за промени в главния закон, свързани с нарушение на салдото сред управляващите с отпадане на структури, функционалности и пълномощия на конституционно закрепени органи на правосъдната власт. Приета бе и позиция, съгласно която правосъдната промяна би трябвало да се показва в законодателни промени, в това число конституционни, укрепващи независимостта на правосъдната власт при ценене правилата на върховенството на правото и разделянето на управляващите.
В подтекста на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, импортиран на 28.07.2023 година и препоръчан от 166 народни представители от парламентарните групи на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, членовете на Съвета за партньорство показаха своите сериозни визии по отношение на препоръчаната промяна, която ще докара до промени във функционалността на държавно ръководство. От друга страна, разискаха вероятните законодателни механизми за възстановяване качеството и срочността на правораздаването, посредством конституционното възлагане по член 133 от Конституция на Република България.
В хода на дебата бе регистрирано, че настоящата конституция подсигурява добра база и модел за действие на правосъдната система, който следва да се надгражда и усъвършенства. Посочено бе, че препоръчаните промени в конституционния модел са провокирали невиждано единодушие на професионалните общности на съдии, прокурори и следователи по основните въпроси, представляващи риск за независимостта на правосъдната власт. Изложиха се съображения и причини, че с оферти законопроект за отпадане на съществени прокурорски пълномощия се предпоставя изпразване от наличие на функционалността на прокуратурата да следи за съблюдаване на законността, както и за вероятните отрицателни последствия от структурната промяна на Висшия правосъден съвет. Ограничаването на пълномощията на основния прокурор по повод надзора за правда, методическото управлението и децентрализацията на Прокуратура на Република България ще обезличат института на прокуратурата. Коментира се, че Висш съдебен съвет проектира и възпроизвежда салдото сред трите управляващи – законодателна, правосъдна и изпълнителна, както и че структурната смяна във Висш съдебен съвет и увеличението на пълномощията на министъра на правораздаването във връзка с ръководството на материалните активи и бюджета на правосъдната власт ще основат предпоставки за политическо влияние, и намаляване на нейната самостоятелност.
В съвещанието участваха членовете на Висш съдебен съвет: Вероника Имова – съпредседател от Висш съдебен съвет, Евгени Иванов и Стефан Петров, както и представителите на магистратите: Даниела Ангелова – съпредседател на СП от професионалните организации, и заместник-председател на Асоциацията на Прокурорите в България, Ангелина Лазарова – арбитър в Апелативен съд – Варна, Радина Десподска – представител Асоциацията на българските административни съдии, Росица Велкова – Българска съдийска асоциация и Николай Кръстев – представител на Камарата на следователите. В съвещанието взе участие като посетител и ръководителят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов, оповестиха още от Висш съдебен съвет.
На 25 септември Народното събрание утвърди процедурните правила, по които ще се одобряват промените в Конституцията. Проектът на решение бе подсилен от депутатите от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната - Демократична България " и Движение за права и свободи. „ Против " бяха депутатите от „ Възраждане ", „ Българска социалистическа партия за България " и „ ИТН ", съобщи Българска телеграфна агенция. В хода на разискването депутатите одобриха публицистични ремонти, измежду които всеки депутат да прави писмени оферти за промени в Конституцията сред първо и второ четене.
Съветът за партньорство съобщи противоречие за промени в главния закон, свързани с нарушение на салдото сред управляващите с отпадане на структури, функционалности и пълномощия на конституционно закрепени органи на правосъдната власт. Приета бе и позиция, съгласно която правосъдната промяна би трябвало да се показва в законодателни промени, в това число конституционни, укрепващи независимостта на правосъдната власт при ценене правилата на върховенството на правото и разделянето на управляващите.
В подтекста на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, импортиран на 28.07.2023 година и препоръчан от 166 народни представители от парламентарните групи на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, членовете на Съвета за партньорство показаха своите сериозни визии по отношение на препоръчаната промяна, която ще докара до промени във функционалността на държавно ръководство. От друга страна, разискаха вероятните законодателни механизми за възстановяване качеството и срочността на правораздаването, посредством конституционното възлагане по член 133 от Конституция на Република България.
В хода на дебата бе регистрирано, че настоящата конституция подсигурява добра база и модел за действие на правосъдната система, който следва да се надгражда и усъвършенства. Посочено бе, че препоръчаните промени в конституционния модел са провокирали невиждано единодушие на професионалните общности на съдии, прокурори и следователи по основните въпроси, представляващи риск за независимостта на правосъдната власт. Изложиха се съображения и причини, че с оферти законопроект за отпадане на съществени прокурорски пълномощия се предпоставя изпразване от наличие на функционалността на прокуратурата да следи за съблюдаване на законността, както и за вероятните отрицателни последствия от структурната промяна на Висшия правосъден съвет. Ограничаването на пълномощията на основния прокурор по повод надзора за правда, методическото управлението и децентрализацията на Прокуратура на Република България ще обезличат института на прокуратурата. Коментира се, че Висш съдебен съвет проектира и възпроизвежда салдото сред трите управляващи – законодателна, правосъдна и изпълнителна, както и че структурната смяна във Висш съдебен съвет и увеличението на пълномощията на министъра на правораздаването във връзка с ръководството на материалните активи и бюджета на правосъдната власт ще основат предпоставки за политическо влияние, и намаляване на нейната самостоятелност.
В съвещанието участваха членовете на Висш съдебен съвет: Вероника Имова – съпредседател от Висш съдебен съвет, Евгени Иванов и Стефан Петров, както и представителите на магистратите: Даниела Ангелова – съпредседател на СП от професионалните организации, и заместник-председател на Асоциацията на Прокурорите в България, Ангелина Лазарова – арбитър в Апелативен съд – Варна, Радина Десподска – представител Асоциацията на българските административни съдии, Росица Велкова – Българска съдийска асоциация и Николай Кръстев – представител на Камарата на следователите. В съвещанието взе участие като посетител и ръководителят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов, оповестиха още от Висш съдебен съвет.
На 25 септември Народното събрание утвърди процедурните правила, по които ще се одобряват промените в Конституцията. Проектът на решение бе подсилен от депутатите от ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната - Демократична България " и Движение за права и свободи. „ Против " бяха депутатите от „ Възраждане ", „ Българска социалистическа партия за България " и „ ИТН ", съобщи Българска телеграфна агенция. В хода на разискването депутатите одобриха публицистични ремонти, измежду които всеки депутат да прави писмени оферти за промени в Конституцията сред първо и второ четене.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ