Дискусия в СЕМ за правилната употреба на българския език в медиите
Съветът за електронни медии (СЕМ) организира значима среща с представители на медийния бранш. В полемиката участваха и членове на академичната общественост. Основната тематика бе вярната приложимост на българския език в електронните медии. Събитието се състоя в навечерието на светлия празник 24 май. Регулаторът уточни най-честите езикови неточности в ефира.
Съвет за електронни медии инициира разговор за възстановяване на езиковата просвета в медийното пространство. Целта на срещата е усилване на съдействието сред медиите и регулаторния орган. Габриела Наплатанова – ръководител на Съвет за електронни медии, акцентира отговорността към родното слово. Тя напомни, че нацията ни е основала писменост за милиони хора.
Ние бихме желали да сме потребни, защото имаме самочувствието на нация, основала писменост и книжовност, която се употребява от 300 милиона души в света, и е редно в действителност да бъдем виновни към използването на българския език. Книжовният език има правила, които би трябвало да се съблюдават и да се напомнят.
Езиковедите идентифицираха главните проблеми в актуалното медийно говорене. Най-критични са областите на правоговора, пунктуацията и използването на чуждици. Езиковедите регистрират съществени проблеми с правоговора и несъразмерната приложимост на чуждици. Проф. Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии към СУ показа данни. Неговият екип е събрал над 800 образеца за езикови неточности през последните години.
Това, с което ние можем да бъдем потребни на тази самодейност е това, че ние ще продължим със студентите да записваме журналистическа тирада. Ще продължим по избрани критерии да следим речевото държание като се опитваме да разширяваме критериите, по които следим българските публицисти.
Милена Милотинова – общоприет шеф на Българска национална телевизия, направи съответно предложение. Тя упорства за обзор на образователните стратегии във факултетите по публицистика. Според нея студентите би трябвало да излизат от университетите със постоянна езикова основа. Българска национална телевизия възнамерява работни срещи сред водещи филолози и своите публицисти. Обществената телевизия към този момент образова млади фрагменти посредством своята Българска национална телевизия Академия.
Това, което предложих на тази полемика е да се направи един обзор на факултетите по публицистика, или на дисциплините по публицистика в другите български университети и да се види дали там има такива дисциплини по правоговор, тъй като младежите идват от университетите в медиите и е по-добре и ще бъде облекчение за всички нас, в случай че те имат тази постоянна основа. Ние, несъмнено, в Българска национална телевизия Академия образоваме младежи, обръщаме и ще обръщаме още по-голямо внимание на потребление на българския език.
Съвет за електронни медии регистрира високото равнище на езикова просвета в стратегиите на Българска национална телевизия. Въпреки това малкия екран ще провежда нови образования за своите чиновници. Те ще обзет както ефирните публицисти, по този начин и сътрудниците от интернет платформите. Съвет за електронни медии акцентира ролята си за отбрана на езиковото разнообразие и свободата на словото.
Членът на Съвет за електронни медии Симона Велева обърна внимание на други настоящи провокации. Тя уточни проблемите с чуждиците в речта на политиците. Членът на Съвет за електронни медии Симона Велева обръща внимание на рисковете от автоматизираните преводи. Тези преводи постоянно утежняват качеството на езика в онлайн пространството. Инициативата на регулатора акцентира смисъла на езика като национално благосъстояние. Медиите би трябвало да останат пазители на книжовните правила.
