СЕМ сигнализира ЦИК за 33 възможни нарушения по време на предизборната кампания
Съветът за електронни медии (СЕМ) е изпратил на Централната изборна комисия (ЦИК) 22 писма с общо 33 сигнала за вероятни нарушавания на изборното законодателство в границите на предизборната акция за локалния избор. Това оповестиха от медийния регулатор на свое съвещание през днешния ден.
Всичко по тематиката: Местни избори 2023 1138
В Съвет за електронни медии бе показан отчет от дирекция „ Мониторинг и разбори “ по отношение на профилирано наблюдаване на предизборната акция за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 година Наблюдавани са общо 13 стратегии на Българска национална телевизия и БНР, 13 стратегии на търговски снабдители и 10 нелинейни услуги.
Голяма част от сигналите са за непубликувани контракти сред доставчиците на медийни услуги и политическите субекти, от които да бъде ясно кое аудио и аудиовизуално наличие е платено, кое е гратис пропагандно и кое е чиста публицистика. Друг важен проблем, непрекъснат по време на изборите, е изнасянето на данни от екзитполове преди финала на изборния ден, уточни Зорница Гюрова от Съвет за електронни медии.
По думите ѝ аудиовизуалното наличие в нелинейните медийни услуги по отношение на изборите се усилва, само че в това време вписаните снабдители на услуги по поръчка не извършват изцяло нормите на Изборния кодекс. „ Възможно е пропуските им да се дължат на липса на опит какво би трябвало да е държанието на медиите по време на предизборни акции. Мониторингът установи, че рядко в нелинейните услуги се разгласяват контракти или информация за контракти за платена и безвъзмездна пропаганда. И в случай че се разгласяват, това се случва късно. Публикуват систематизирани данни както за текстовата част на уеб страниците, върху която Съвет за електронни медии няма контрол, по този начин и за аудиовизуалното наличие “, сподели Гюрова. Тя добави, че за поредна акция има превес на присъединяване на мъжете пред дамите в медийното наличие.
Мониторингът на регулатора регистрира в следеното медийно наличие провеждането на редица предизборни диспути сред претенденти за кметове и общински съветници. „ Трябва да бъде маркирано, че някои претенденти избират участия в избрани медии. Например дебатът в „ Денят стартира “ в БНТ1 сред претендентите за кметове на София е подценен от Васил Терзиев и Антон Хекимян, за сметка на присъединяване в „ Дарик радио “, където се организира първият вербален дуел сред двамата, който пък е отразен в редица нелинейни услуги. За страдание на публиката, готвеният взаимен спор в праймтайма на БНТ1 и Би Ти Ви в седмицата преди балотажа сред двамата претенденти за кмет на столицата, които отиват на балотаж, не се състои, заради отвод от страна на господин Терзиев, който още веднъж отива в „ Дарик радио “ за среща с съперника си Ваня Григорова, която пък от своя страна не се отзовава на поканата му “, показва още Зорница Гюрова, предава Българска телеграфна агенция.
Общо 64 % от интервюираните столичани показват, че директните диспути са доста значими за избора им за кого ще дадат гласа си за кмет на общината. Това заяви по време на съвещанието на Съвет за електронни медии Лидия Йорданова. Тя показа изследване от „ Екзакта рисърч груп “ на медийните настройки на аудиторията по време избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 година Изследването е представително и е за пълнолетното население на Столичната община.
Дебатите въздействат на избора на областен кмет съгласно 51 % от интервюираните, сподели Лидия Йорданова. Тези два избора – за кмет на община и за областен кмет - несъмнено съдържат по-изразителен мажоритарен детайл, спрямо изборите за общински съветници, макар преференциалното гласоподаване, добави тя.
Проучването демонстрира, че медиите в по-голяма степен от немедийните канали обуславят решенията на хората за кого да гласоподават. Близо две трети от интервюираните са декларирали, че се доверяват на малките екрани, когато вземат решението си за кого да гласоподават.
Малко над 40 % са показали, че се доверяват на информация от интернет уеб сайтове и медийни портали. 35 на 100 се доверяват на непосредствени персонални усещания от контакти с претендентите, а 25 % са споделили, че се доверяват на усещания на свои близки и познати. Под една четвърт се доверяват на информация от обществените мрежи, сподели Лидия Йорданова.
„ Интересът на столичани към информацията в медиите за междинни резултати от екзитполове преди края на изборния ден е забележителен “, уточни тя. Допълни, че 67 % от интервюираните са показали, че имат сериозен интерес към сходни информации. 44 на 100 от респондентите в столицата са дали отговор, че желаят медиите да могат да оповестяват данни от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден. Противници на сходна концепция са 23 %, сподели още Йорданова.
Последвайте канала на
Всичко по тематиката: Местни избори 2023 1138
В Съвет за електронни медии бе показан отчет от дирекция „ Мониторинг и разбори “ по отношение на профилирано наблюдаване на предизборната акция за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 година Наблюдавани са общо 13 стратегии на Българска национална телевизия и БНР, 13 стратегии на търговски снабдители и 10 нелинейни услуги.
Голяма част от сигналите са за непубликувани контракти сред доставчиците на медийни услуги и политическите субекти, от които да бъде ясно кое аудио и аудиовизуално наличие е платено, кое е гратис пропагандно и кое е чиста публицистика. Друг важен проблем, непрекъснат по време на изборите, е изнасянето на данни от екзитполове преди финала на изборния ден, уточни Зорница Гюрова от Съвет за електронни медии.
По думите ѝ аудиовизуалното наличие в нелинейните медийни услуги по отношение на изборите се усилва, само че в това време вписаните снабдители на услуги по поръчка не извършват изцяло нормите на Изборния кодекс. „ Възможно е пропуските им да се дължат на липса на опит какво би трябвало да е държанието на медиите по време на предизборни акции. Мониторингът установи, че рядко в нелинейните услуги се разгласяват контракти или информация за контракти за платена и безвъзмездна пропаганда. И в случай че се разгласяват, това се случва късно. Публикуват систематизирани данни както за текстовата част на уеб страниците, върху която Съвет за електронни медии няма контрол, по този начин и за аудиовизуалното наличие “, сподели Гюрова. Тя добави, че за поредна акция има превес на присъединяване на мъжете пред дамите в медийното наличие.
Мониторингът на регулатора регистрира в следеното медийно наличие провеждането на редица предизборни диспути сред претенденти за кметове и общински съветници. „ Трябва да бъде маркирано, че някои претенденти избират участия в избрани медии. Например дебатът в „ Денят стартира “ в БНТ1 сред претендентите за кметове на София е подценен от Васил Терзиев и Антон Хекимян, за сметка на присъединяване в „ Дарик радио “, където се организира първият вербален дуел сред двамата, който пък е отразен в редица нелинейни услуги. За страдание на публиката, готвеният взаимен спор в праймтайма на БНТ1 и Би Ти Ви в седмицата преди балотажа сред двамата претенденти за кмет на столицата, които отиват на балотаж, не се състои, заради отвод от страна на господин Терзиев, който още веднъж отива в „ Дарик радио “ за среща с съперника си Ваня Григорова, която пък от своя страна не се отзовава на поканата му “, показва още Зорница Гюрова, предава Българска телеграфна агенция.
Общо 64 % от интервюираните столичани показват, че директните диспути са доста значими за избора им за кого ще дадат гласа си за кмет на общината. Това заяви по време на съвещанието на Съвет за електронни медии Лидия Йорданова. Тя показа изследване от „ Екзакта рисърч груп “ на медийните настройки на аудиторията по време избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 година Изследването е представително и е за пълнолетното население на Столичната община.
Дебатите въздействат на избора на областен кмет съгласно 51 % от интервюираните, сподели Лидия Йорданова. Тези два избора – за кмет на община и за областен кмет - несъмнено съдържат по-изразителен мажоритарен детайл, спрямо изборите за общински съветници, макар преференциалното гласоподаване, добави тя.
Проучването демонстрира, че медиите в по-голяма степен от немедийните канали обуславят решенията на хората за кого да гласоподават. Близо две трети от интервюираните са декларирали, че се доверяват на малките екрани, когато вземат решението си за кого да гласоподават.
Малко над 40 % са показали, че се доверяват на информация от интернет уеб сайтове и медийни портали. 35 на 100 се доверяват на непосредствени персонални усещания от контакти с претендентите, а 25 % са споделили, че се доверяват на усещания на свои близки и познати. Под една четвърт се доверяват на информация от обществените мрежи, сподели Лидия Йорданова.
„ Интересът на столичани към информацията в медиите за междинни резултати от екзитполове преди края на изборния ден е забележителен “, уточни тя. Допълни, че 67 % от интервюираните са показали, че имат сериозен интерес към сходни информации. 44 на 100 от респондентите в столицата са дали отговор, че желаят медиите да могат да оповестяват данни от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден. Противници на сходна концепция са 23 %, сподели още Йорданова.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ