СЕМ е едната част от решаването на проблемите на регионалната журналистика и затова организираме този форум, каза Симона Велева
Съветът за електронни медии (СЕМ) е едната част от решаването на проблемите на районната публицистика и по тази причина организираме този конгрес. Това сподели Симона Велева, член на регулатора, по време на, проведена взаимно от Българска телеграфна агенция и Съвета за електронни медии (СЕМ) в Националния пресклуб на организацията в София.
Според Велева Законът за радиото и малкия екран би трябвало да се отвори, с цел да се откри решение на тези проблеми.
„ Всички проблеми, които повдигате, са в действителност съществени. В Съвет за електронни медии постъпват сигнали, свързани с разнообразни проблеми от този вид „ уеб сайтове ферми “, сподели тя в отговор на въпроси от страна на районните публицисти по какъв начин може да се реши казусът със основаването и действието им.
„ За жал, със настоящия законодателен инструментариум доста малко може да се направи. Могат да бъдат лимитирани този вид уеб сайтове тогава, когато вътре има засегнатост, клюка или осъществено някакво закононарушение по линия на правоохранителните органи. Но Европейският акт за свободата на медиите планува няколко ограничения и ние ги поддържаме и обсъждаме. И е въпрос на законодателна самодейност “, сподели Велева.
Тя уточни, че една от тези ограничения е всички тези уеб сайтове да бъдат категоризирани като така наречен снабдители на медийни услуги и да бъдат задължени да се записват, с цел да бъде явен техният притежател. И сега има едно такова обвързване в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, само че този указател към Министерството на културата не е задоволително осведомителен и не дава тази бистрота.
„ Същият този европейски акт планува, че страната би трябвало да предизвиква качествената публицистика. Как се прави това в другите страни? Еквивалентът на нашия Фонд „ Култура “ на практика има направление за районна публицистика и точно такива медии като вас, които са качествени, потвърдени, имат вътрешни статути, вътрешни правила, могат да аплайват по този тип фондове, тъй че да получат финансиране “, изясни Симона Велева.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Според Велева Законът за радиото и малкия екран би трябвало да се отвори, с цел да се откри решение на тези проблеми.
„ Всички проблеми, които повдигате, са в действителност съществени. В Съвет за електронни медии постъпват сигнали, свързани с разнообразни проблеми от този вид „ уеб сайтове ферми “, сподели тя в отговор на въпроси от страна на районните публицисти по какъв начин може да се реши казусът със основаването и действието им.
„ За жал, със настоящия законодателен инструментариум доста малко може да се направи. Могат да бъдат лимитирани този вид уеб сайтове тогава, когато вътре има засегнатост, клюка или осъществено някакво закононарушение по линия на правоохранителните органи. Но Европейският акт за свободата на медиите планува няколко ограничения и ние ги поддържаме и обсъждаме. И е въпрос на законодателна самодейност “, сподели Велева.
Тя уточни, че една от тези ограничения е всички тези уеб сайтове да бъдат категоризирани като така наречен снабдители на медийни услуги и да бъдат задължени да се записват, с цел да бъде явен техният притежател. И сега има едно такова обвързване в Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, само че този указател към Министерството на културата не е задоволително осведомителен и не дава тази бистрота.
„ Същият този европейски акт планува, че страната би трябвало да предизвиква качествената публицистика. Как се прави това в другите страни? Еквивалентът на нашия Фонд „ Култура “ на практика има направление за районна публицистика и точно такива медии като вас, които са качествени, потвърдени, имат вътрешни статути, вътрешни правила, могат да аплайват по този тип фондове, тъй че да получат финансиране “, изясни Симона Велева.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ