Екатерининската зала в Кремъл - символът на Русия като възродена световна сила
Съветът по сигурността на РФ, на който бе взето решението за признаването на Донецката и Луганската национални републики, бе извършен на извънредно място - в Екатерининската зала в огромния кремълски замък. Именно там и президентът Владимир Путин подписа договорите за дружба, съдействие и взаимопомощ с ДНР и ЛНР.
В Екатерининската зала по принцип се организират тържествени приеми и церемонии, означават съветски анализатори. Необичайна беше и публичността на събитието - по принцип Съветът по сигурността да заседава при закрити порти.
Но очевидно събитието е било проведено с съществена цел да показва възраждането на Русия като международна мощ. Именно в тази зала на 18 март 2014 година Владимир Путин подписа указа за признаването на Република Крим и контракта за приемането ѝ в състава на Руската Федерация.
История
Големият кремълски замък е издигнат в интервала 1838—1849 г под управлението на архитекта Константин Тон и става съществена резиденция на съветския императорски двор в Москва.
По концепция на император Николай I парадните зали на комплекса са отдадени на главните военни ордени на Руската империя и всяко от пространствата дава отговор на знаците на премиите.
Екатерининската зала получава името си по названието на женския медал на Света Екатерина, учреден от Петър I през 1714 г в чест на неговата брачна половинка.
Тя е тържествено осветена дружно с другите парадни пространства на двореца през април 1849 година
През XIX век Екатерининската зала служи като тронна за императриците на Руската империя, в него са се провеждали и приемите в чест на коронацията на съветските императори. За коронацията на АлександърII през 1856 г залата е декориран с шест неповторими кристални канделабъра.
През XX пространствата на Големия кремълски замък са били употребявани за договаряния на високо ниво, съвещания на Съвета на Съюза и Съвета на националностите, както и на разнообразни комисии на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики.
В Екатерининската зала са провеждали церемонии по награждаване на челници в производството, деятели на науката и изкуството.
По време на Втората международна война в двореца са се организирали тържествени срещи с задгранични делегации. През този интервал в Екатерининската зала е имало 17 мероприятия. Известно е, че измежду присъстващите на тези приеми е бил и военачалник Дуайт Айзенхауер.
Интериор
Паркетният под е изпълнен със стилизирано изображение на Ордена на Света Екатерина във тип на златист рисунък. Изображението на ордена в рамка от изкуствени елмази и напси " За любовта и Отечеството " участва и на стенните плоскости и парадните порти на помещението.
Общата дължина на Екатерининската зала е към 21 метра. Отличителен детайл на помещението са пиластрите, украсени с малахитови парченца и закрепени на мощни колони.
Геометричният рисунък на паркета е планиран от учен Федор Григориевич Солнцев.
За осветяване се употребяват позлатени бронзови полилеи с канделабри от елегантен кристал, направени особено в един от императорските стъкларски фабрики в Санкт Петербурге.
В Екатерининската зала по принцип се организират тържествени приеми и церемонии, означават съветски анализатори. Необичайна беше и публичността на събитието - по принцип Съветът по сигурността да заседава при закрити порти.
Но очевидно събитието е било проведено с съществена цел да показва възраждането на Русия като международна мощ. Именно в тази зала на 18 март 2014 година Владимир Путин подписа указа за признаването на Република Крим и контракта за приемането ѝ в състава на Руската Федерация.
История
Големият кремълски замък е издигнат в интервала 1838—1849 г под управлението на архитекта Константин Тон и става съществена резиденция на съветския императорски двор в Москва.
По концепция на император Николай I парадните зали на комплекса са отдадени на главните военни ордени на Руската империя и всяко от пространствата дава отговор на знаците на премиите.
Екатерининската зала получава името си по названието на женския медал на Света Екатерина, учреден от Петър I през 1714 г в чест на неговата брачна половинка.
Тя е тържествено осветена дружно с другите парадни пространства на двореца през април 1849 година
През XIX век Екатерининската зала служи като тронна за императриците на Руската империя, в него са се провеждали и приемите в чест на коронацията на съветските императори. За коронацията на АлександърII през 1856 г залата е декориран с шест неповторими кристални канделабъра.
През XX пространствата на Големия кремълски замък са били употребявани за договаряния на високо ниво, съвещания на Съвета на Съюза и Съвета на националностите, както и на разнообразни комисии на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики.
В Екатерининската зала са провеждали церемонии по награждаване на челници в производството, деятели на науката и изкуството.
По време на Втората международна война в двореца са се организирали тържествени срещи с задгранични делегации. През този интервал в Екатерининската зала е имало 17 мероприятия. Известно е, че измежду присъстващите на тези приеми е бил и военачалник Дуайт Айзенхауер.
Интериор
Паркетният под е изпълнен със стилизирано изображение на Ордена на Света Екатерина във тип на златист рисунък. Изображението на ордена в рамка от изкуствени елмази и напси " За любовта и Отечеството " участва и на стенните плоскости и парадните порти на помещението.
Общата дължина на Екатерининската зала е към 21 метра. Отличителен детайл на помещението са пиластрите, украсени с малахитови парченца и закрепени на мощни колони.
Геометричният рисунък на паркета е планиран от учен Федор Григориевич Солнцев.
За осветяване се употребяват позлатени бронзови полилеи с канделабри от елегантен кристал, направени особено в един от императорските стъкларски фабрики в Санкт Петербурге.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ