Съветът на ректорите: Не можем да плащаме вдигнатите от Петков заплати на преподавателите
Съветът на ректорите излезе с остро мнение във връзка решението на предходното държавно управление да увеличи от 1300 на 1500 лева минималната заплата за учител във висше учебно заведение, за което страната отпусна в допълнение 20 млн. лева на държавните университети.
" Изразяваме своята паника по отношение на признатото в последния миг от " живота " на държавното управление в оставка решение за смяна на минималния размер на работната заплата за академична служба " Асистент " от 1300 на 1500 лева " показват те в мнение, изпратено до медиите.
В предварителните диалози с представителите на синдикатите и управлението на Министерство на образованието и науката, ние категорично изразихме своето противоречие. В тази връзка, приемането на горепосоченото решение, бе изненада за нас, защото същото е в цялостен прорез с нашето авансово мнение, означават още от организацията.
Според тях смесването на два обособени по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите в допълнение 20 милиона лв., от които българските университети имат голяма потребност, и едновременното установяване на нов най-малък предел на главните работни заплати за университетските длъжности, е деяние, което ще преобърне напълно моделите на образуване на бюджетите на университетите и на образуване на работните заплати.
От Съвета на ректорите означават, че отделената за това сума от 20 милиона лв. не покрива многочислените спомагателни съпътстващи разноски, които не са изчислени и включени при установяване на размера на дотацията от страна на страната.
Заявяваме, че вземането на сходно решение, изключително в последния вероятен за това миг, е освен погрешно, само че и незаконосъобразно, като слага всички ръководители на просветителни институции пред приключен факт, допълват от организацията.
Повишаването на най-ниската работна заплата в академичната подчиненост - тази за длъжността “Асистент”, въздейства и върху размера на всички останали хонорари с непрекъснат и спомагателен темперамент, както на университетския, по този начин и на административния състав. Това е деликатна конструкция от взаимовръзки, при която всяка смяна на избран съставен елемент неизбежно повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово положение на висшите учебни заведения, съгласно ректорите. Работата с тях изисква да се съблюдават университетски, научни, управнически и други правила и салда, означават те.
От организацията означават, че на Министерството на образованието и науката е било предоставено пълномощието да се намесва директно в тези процеси, вследствие на смяната в Закона за висшето обучение през 2020 година Доколко този метод е сполучлив можем да съдим от обстоятелството, че с цел да се обезпечи достигането на в началото избрания най-малко от 1300 лв. и кореспондиращите нараствания на другите съществени трудови хонорари на преподавателите, страната се наложи изключително да отдели 62 милиона лв. през предходната година. През актуалната година методът е същият – образуваните дефицити се компенсират посредством директна финансова инжекция, а не се ревизират разпоредбите за образуване на държавната дотация към бюджетите на висшите учебни заведения, показват от ректорския съвет.
Анализ на Съвета на ректорите сподели, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Видно от гореизложеното, при използването на този оспорван метод, университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година, защото повдигането на главната преподавателска работна заплата е разход с непрекъснат темперамент, до момента в който определеният механизъм за изключително дофинансиране има случаен темперамент и посредством него просто се запушват отчасти от време на време отварящите се дупки в бюджетите. Подобен метод не внася никаква изясненост, сигурност и предвидимост, а те са наложителни правила при взимане на управнически решения с дълготраен темперамент.
Няма ректор, който да не желае приходите в ръководеното от него висше учебно заведение да са високи. Няма обаче и ректор, който да е подготвен неразумно да подвига приходи, без те да са авансово финансово обезпечени за обозримо дълъг интервал напред във времето. Това е изключително настоящо в конюнктура на икономическа, политическа и обществена неустойчивост, каквато е сегашната, означават от организацията.
В признатото решение от държавното управление в оставка, юридически, по неприемлив метод се смесва регламентирането на два обособени въпроса – разпределението на средствата от бюджета и определянето на минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността „ Асистент “. Докато първият от тях може да бъде решен правно без осъществяване на публично разискване на пр
" Изразяваме своята паника по отношение на признатото в последния миг от " живота " на държавното управление в оставка решение за смяна на минималния размер на работната заплата за академична служба " Асистент " от 1300 на 1500 лева " показват те в мнение, изпратено до медиите.
В предварителните диалози с представителите на синдикатите и управлението на Министерство на образованието и науката, ние категорично изразихме своето противоречие. В тази връзка, приемането на горепосоченото решение, бе изненада за нас, защото същото е в цялостен прорез с нашето авансово мнение, означават още от организацията.
Според тях смесването на два обособени по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите в допълнение 20 милиона лв., от които българските университети имат голяма потребност, и едновременното установяване на нов най-малък предел на главните работни заплати за университетските длъжности, е деяние, което ще преобърне напълно моделите на образуване на бюджетите на университетите и на образуване на работните заплати.
От Съвета на ректорите означават, че отделената за това сума от 20 милиона лв. не покрива многочислените спомагателни съпътстващи разноски, които не са изчислени и включени при установяване на размера на дотацията от страна на страната.
Заявяваме, че вземането на сходно решение, изключително в последния вероятен за това миг, е освен погрешно, само че и незаконосъобразно, като слага всички ръководители на просветителни институции пред приключен факт, допълват от организацията.
Повишаването на най-ниската работна заплата в академичната подчиненост - тази за длъжността “Асистент”, въздейства и върху размера на всички останали хонорари с непрекъснат и спомагателен темперамент, както на университетския, по този начин и на административния състав. Това е деликатна конструкция от взаимовръзки, при която всяка смяна на избран съставен елемент неизбежно повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово положение на висшите учебни заведения, съгласно ректорите. Работата с тях изисква да се съблюдават университетски, научни, управнически и други правила и салда, означават те.
От организацията означават, че на Министерството на образованието и науката е било предоставено пълномощието да се намесва директно в тези процеси, вследствие на смяната в Закона за висшето обучение през 2020 година Доколко този метод е сполучлив можем да съдим от обстоятелството, че с цел да се обезпечи достигането на в началото избрания най-малко от 1300 лв. и кореспондиращите нараствания на другите съществени трудови хонорари на преподавателите, страната се наложи изключително да отдели 62 милиона лв. през предходната година. През актуалната година методът е същият – образуваните дефицити се компенсират посредством директна финансова инжекция, а не се ревизират разпоредбите за образуване на държавната дотация към бюджетите на висшите учебни заведения, показват от ректорския съвет.
Анализ на Съвета на ректорите сподели, че повдигането на минималната съществена заплата в бранша е непостижимо за бюджетите на значително от българските висши учебни заведения, в това число на доста добре ръководени такива. Видно от гореизложеното, при използването на този оспорван метод, университетите ще бъдат изправени пред заплахата от банкрут в средата на 2023 година, защото повдигането на главната преподавателска работна заплата е разход с непрекъснат темперамент, до момента в който определеният механизъм за изключително дофинансиране има случаен темперамент и посредством него просто се запушват отчасти от време на време отварящите се дупки в бюджетите. Подобен метод не внася никаква изясненост, сигурност и предвидимост, а те са наложителни правила при взимане на управнически решения с дълготраен темперамент.
Няма ректор, който да не желае приходите в ръководеното от него висше учебно заведение да са високи. Няма обаче и ректор, който да е подготвен неразумно да подвига приходи, без те да са авансово финансово обезпечени за обозримо дълъг интервал напред във времето. Това е изключително настоящо в конюнктура на икономическа, политическа и обществена неустойчивост, каквато е сегашната, означават от организацията.
В признатото решение от държавното управление в оставка, юридически, по неприемлив метод се смесва регламентирането на два обособени въпроса – разпределението на средствата от бюджета и определянето на минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността „ Асистент “. Докато първият от тях може да бъде решен правно без осъществяване на публично разискване на пр
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ