Съветът на Европейския съюз (представляващ държавите членки) съобщи, че е

Съветът на Европейския съюз (представляващ страните членки) заяви, че е одобрил присъединението на Европейски Съюз към Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция).

В известието се отбелязва, че конвенцията основава правна рамка за отбрана на дамите от принуждение и обгръща необятен набор от ограничения - от събиране на информация и повишение на информираността до правни ограничения за криминализиране на другите форми на принуждение над дамите.

Конвенцията съдържа ограничения за отбрана на жертвите и за даване на услуги за поддръжка и урежда въпроси, свързани с принуждение, учредено на пола, в региона на даването на леговище и миграцията.

Европарламентът поддържа присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба

Присъединяването на Европейски Съюз към Конвенцията е тласък за напъните на Европейски Съюз за реализиране на тъждество сред дамите и мъжете, се добавя в известието.
Припомня се, че конвенцията е първият интернационален инструмент, ориентиран към унищожаване на насилието над дами, в това число девойки на възраст под 18 години. Всяка трета жена е била обект на физическо или полово принуждение, главно от страна на интимни сътрудници. Конвенцията от Истанбул влиза в действие през април 2014 година, а от Европейски Съюз е подписана на 13 юни 2017 година

Паулина Брандберг, министър по въпросите на равенството сред половете и заместник-министър по въпросите на заетостта на Швеция, съобщи: " Насилието против дамите е недопустимо и би трябвало да бъде прекъснато. Тези дейности нямат място в нашите общества ".

" Конвенцията от Истанбул е повратна точка и катализатор за деяние ", добави Брандберг, чиято страна е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия към момента не са утвърдили конвенцията на национално равнище.

Съдът на Европейски Съюз обаче удостовери, че съюзът като цяло може да я ратифицира без единодушието на всички страни членки, защото квалифицираното болшинство е задоволително, напомня EURACTIV.

Изданието разяснява, че цялостното присъединение на Европейски Съюз към конвенцията не освобождава останалите страни членки от това да я ратифицират. Съдържанието ѝ обаче ще бъде използвано в области от компетентността на Европейски Съюз.

От друга страна, утвърждението на контракта наподобява невероятно в настоящия словашки парламент, формиран от най-вече консервативни депутати. Конвенцията беше тематика преди изборите през 2020 година, когато Народното събрание демонстративно отхвърли да даде единодушието си за ратификация с огромно болшинство.Предсрочните парламентарни през септември може да доведат до смяна или в допълнение да затвърдят съпротивата.

Не се чака смяна и в България, където тематиката не е в политическия дневен ред, а бъдещата ръководеща коалиция сред партията на Бойко Борисов ГЕРБ и водещата групировка в бъдещото държавно управление " Продължаваме промяната - Демократична България " може да не бърза да повдига въпроса, тъй като имиджът на конвенцията беше унищожен посредством дезинформационна акция преди четири години, разяснява EURACTIV.

Конвенцията стана цел на клюки и в Латвия. На 18 май Народното събрание там отхвърли да я подложи на парламентарен обзор.

Сред погрешната информация е слухът, че страните, които ратифицират конвенцията, се стремят да трансформират определението за семейство.

Подобна обстановка имаше в Литва, където Народното събрание не е утвърдил конвенцията. Тя беше на дневен ред през 2018 година, само че от този момент се водят единствено разгорещени полемики без резултат.

През 2020 година унгарският парламент гласоподава да отхвърли ратификацията и смяна в отношението е доста малко евентуална.