Европейски държави поискаха да се ограничат правата на ЕСПЧ относно миграцията
Съветът на Европа се притече през днешния ден на помощ на Европейския съд за правата на индивида, откакто Италия и още осем европейски страни желаеха да лимитират правата му по въпроса за имиграцията, съобщи Франс прес.
Европейският съд за човешките права, чието седалище е в Страсбург, е претрупан да следи за това по какъв начин се ползва Европейската спогодба за правата на индивида в 46-те страни, подписали този документ. В последните години обаче тя беше сложена под въпрос в някои страни, измежду които Франция и Англия.
В петък в отворено писмо, оповестено от канцеларията на италианския министър председател Джорджа Мелони девет европейски страни споделят, че е належащо да се стартира полемика по метода, по който интернационалните конвенции дават отговор на провокациите, пред които сме изправени през днешния ден. Относно Европейския съд за човешките права деветте страни желаят да се види дали Съдът в някои случаи е разширил обсега на конвенцията по отношение на първичния й план.
В отговор на това отворено писмо, генералният секретар на Съвета на Европа, към който спада и Европейският съд за човешки права, през днешния ден реагира извънредно твърдо.
" Да се резервира независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално “, се споделя в изказване на Ален Берсе, който е социалист и е някогашен президент на Швейцария.
" В една правова страна правораздаването не би трябвало да бъде подложено на политически напън “, добави той. „ Институциите, които дефинират фундаменталните права не могат да зависят от политическите цикли. Ако подобен беше казусът, то ние рискуване за подкопаем стабилността, която те са натоварени да обезпечават. Съдът не би трябвало да служи за оръжие, нито против държавните управления, нито да се употребява като оръжие от тях “, добави Берсе.
Той дефинира дебатите като здравословни, само че добави, че „ пред сложни провокации на нашата ера нашата роля не е да отслабваме конвенцията, а в противен случай да я запазим солидна и съответстваща “.
В последните години Европейският съд за правата на индивида осъди няколко страни за техните дейности по отношение на битката с противозаконната миграция, като блокира да вземем за пример изпращането в Руанда от Англия на претенденти за леговище, навличайки си рецензиите на тогавашното консервативно английско държавно управление. Относно Франция Съдът суспендира през 2023 година експулсирането на чеченец към Русия. Тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен съобщи, че е подготвен да заплати санкцията, наложена от Съда и съобщи, че правосъдното решение не е било нещо съществено.
Отвореното писмо от петък, последва среща предния ден в Рим на датската премиерка Мете Фредериксен и на италианския министър председател Джорджа Мелони. Двете имат доста твърда позиция по въпроса за имиграцията. Писмото беше подписано и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.
" Вярваме, че развиването на интерпретацията на конвенцията от страна на Съда в някои случаи лимитира нашия потенциал да взимаме политически решения в нашите лични демокрации “, се споделяше в писмото.
Правителството на Мелони даде обещание да се бори с противозаконната имиграция, само че неговият план за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъсква със серия от законови трудности. Италиански съдии отхвърлиха да валидират изпращането в центровете в Албания на мигранти, прехванати от италианските управляващи в Средиземно море и препратиха въпроса за законността на тази мярка към Европейския съд, основан в Страсбург. Той към момента не се е произнесъл по въпроса.
Френският арбитър Матиас Гийомар, който идния петък поема председателството на Европейския съд за правата на индивида, даде обещание от своя страна по време на избирането му в края на април, че ще пази институцията пред офанзивите против правовата страна и сложи под въпрос полезностите, които са основополагащи за Европейската спогодба за правата на индивида.
Европейският съд за човешките права всяка година получава десетки хиляди тъжби от частни лица, за които той е последна инстанция след привършване на юридически процедури на национално равнище.
Европейският съд за човешките права, чието седалище е в Страсбург, е претрупан да следи за това по какъв начин се ползва Европейската спогодба за правата на индивида в 46-те страни, подписали този документ. В последните години обаче тя беше сложена под въпрос в някои страни, измежду които Франция и Англия.
В петък в отворено писмо, оповестено от канцеларията на италианския министър председател Джорджа Мелони девет европейски страни споделят, че е належащо да се стартира полемика по метода, по който интернационалните конвенции дават отговор на провокациите, пред които сме изправени през днешния ден. Относно Европейския съд за човешките права деветте страни желаят да се види дали Съдът в някои случаи е разширил обсега на конвенцията по отношение на първичния й план.
В отговор на това отворено писмо, генералният секретар на Съвета на Европа, към който спада и Европейският съд за човешки права, през днешния ден реагира извънредно твърдо.
" Да се резервира независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално “, се споделя в изказване на Ален Берсе, който е социалист и е някогашен президент на Швейцария.
" В една правова страна правораздаването не би трябвало да бъде подложено на политически напън “, добави той. „ Институциите, които дефинират фундаменталните права не могат да зависят от политическите цикли. Ако подобен беше казусът, то ние рискуване за подкопаем стабилността, която те са натоварени да обезпечават. Съдът не би трябвало да служи за оръжие, нито против държавните управления, нито да се употребява като оръжие от тях “, добави Берсе.
Той дефинира дебатите като здравословни, само че добави, че „ пред сложни провокации на нашата ера нашата роля не е да отслабваме конвенцията, а в противен случай да я запазим солидна и съответстваща “.
В последните години Европейският съд за правата на индивида осъди няколко страни за техните дейности по отношение на битката с противозаконната миграция, като блокира да вземем за пример изпращането в Руанда от Англия на претенденти за леговище, навличайки си рецензиите на тогавашното консервативно английско държавно управление. Относно Франция Съдът суспендира през 2023 година експулсирането на чеченец към Русия. Тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен съобщи, че е подготвен да заплати санкцията, наложена от Съда и съобщи, че правосъдното решение не е било нещо съществено.
Отвореното писмо от петък, последва среща предния ден в Рим на датската премиерка Мете Фредериксен и на италианския министър председател Джорджа Мелони. Двете имат доста твърда позиция по въпроса за имиграцията. Писмото беше подписано и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.
" Вярваме, че развиването на интерпретацията на конвенцията от страна на Съда в някои случаи лимитира нашия потенциал да взимаме политически решения в нашите лични демокрации “, се споделяше в писмото.
Правителството на Мелони даде обещание да се бори с противозаконната имиграция, само че неговият план за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъсква със серия от законови трудности. Италиански съдии отхвърлиха да валидират изпращането в центровете в Албания на мигранти, прехванати от италианските управляващи в Средиземно море и препратиха въпроса за законността на тази мярка към Европейския съд, основан в Страсбург. Той към момента не се е произнесъл по въпроса.
Френският арбитър Матиас Гийомар, който идния петък поема председателството на Европейския съд за правата на индивида, даде обещание от своя страна по време на избирането му в края на април, че ще пази институцията пред офанзивите против правовата страна и сложи под въпрос полезностите, които са основополагащи за Европейската спогодба за правата на индивида.
Европейският съд за човешките права всяка година получава десетки хиляди тъжби от частни лица, за които той е последна инстанция след привършване на юридически процедури на национално равнище.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ