Липсата на механизъм за разследване на главния прокурор в България отново в дневния ред на Съвета на Европа
Съветът на Европа разгласява през днешния ден на уеб страницата си информация от съвещанието на Комитета на министрите , извършено от 7 до 9 март 2023 година, във връзка със систематичния проблем с неефективността на наказателните следствия, както и неналичието на самостоятелен механизъм за следствие на основния прокурор , оповестиха от европейското ведомство.
Комитетът на министрите разяснява общите ограничения по осъществяването , по този начин както те бяха препоръчани в законопроектите на Министерския съвет и на народни представители и признати на първо четене от 48-то Народно заседание. В решението на Комитета се споделя следното:
– във връзка с държавния законопроект по отношение на групата С.З. и делото Колеви, припомниха решенията си, признати на 1451-вото съвещание, и приветстваха обстоятелството, че Народното събрание е приело този законопроект на първо четене през януари 2023 г.; все пак показаха страдание, че тази значима и дълго чакана промяна не е прегледана на второ четене заради разпускането на Народното събрание;
– приканиха управляващите да продължат нужната законодателна работа, с цел да обезпечат приемането на значимите промени, препоръчани в горепосочения държавен законопроект, като в същото време проучат опциите да отговорят на опасенията, изразени в подтекста на законодателния развой, и в допълнение да укрепят механизма за следствие, изключително в областите, посочени в H/Exec(2022)19 и H/Exec(2022)20; приканиха ги да осведомят Комитета за всички развития и да продължат съдействието си със Секретариата;
– приканиха също така управляващите да показват своя разбор за това дали е належащо да се усъвършенства в допълнение посредством конституционни промени горепосоченият механизъм, на идващ стадий и след подобаващи съвещания, с цел да се преодолеят рестриктивните мерки, дължащи се на конституционни спънки, и да се подсигурява, че той е кадърен да отговори пълноценно във всички случаи на Междинна резолюция CM/CM/ResDH(2019)367 и последващите я решения;
– като означиха, че проектоизмененията по отношение на критериите за избор на членове на Висш съдебен съвет, избирани от Народното събрание, към момента не са признати и че Народното събрание е длъжно неотложно да избере нови членове на Висш съдебен съвет, подчертаха настоятелно нуждата да се подхващат всички вероятни стъпки за осъществяване на този избор по метод, който да разреши дейно понижаване на въздействието на основния прокурор върху новия ВСС;
– що се отнася до законопроектите, импортирани от народни представители и признати на първо четене през януари 2023 година, означиха, че те не дават отговор на някои от опасенията, повдигнати от групата С.З., и наподобява не са в положение да отговорят на опасенията, повдигнати от делото Колеви;
– означиха в тази връзка, че механизъм, който планува шефът на Националната следствена работа (НСлС) да дава отговор за инспекцията на всеки сигнал за закононарушение, касаещ основния прокурор, не е в положение да обезпечи практическа и институционална самостоятелност, с изключение на другото и тъй като шефът на Национална следствена служба ще бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската гилдия или пленума на Висшия правосъден съвет, в които основният прокурор може да упражнява решаващо или доста влияние; означиха също по този начин други вероятни закани за независимостта, открити в разбора на Секретариата;
– припомниха своята междинна резолюция CM/CM/ResDH(2019)367и приканиха управляващите да заобикалят приемането на каквито и да било разпореждания за автоматизирано премахване от служба на ръководителите на висшите съдилища, което би могло да заплаши независимостта на тези съдии;
– взеха решение да възобновят разглеждането на тези каузи на своето 1468-то съвещание (юни 2023 г.) (формат „ Права на индивида “).
