Бай Ганьо - европейски прокурор
Съветът на Европейски Съюз ще би трябвало да реши кои претенденти от България да класира.
© Shutterstock Европейската прокуратура е неповторима опция за България да получи самостоятелен проверяващ орган по корупцията.Тримата претенденти за европейски прокурор от България обаче бяха определени след спорна процедура и без претекстове.Изборът ще се извърши от Съвета на Европейски Съюз и би трябвало да стане до края на юли, само че може да се провали. Има нещо, за което единствено опозицията си разрешава да приказва, и то рядко - промяната на прокуратурата. Йерархичната сталинистка конструкция е трансформирала основния прокурор в един от най-силните фигури в страната - политически състезател, облечен в тогата на самостоятелен магистрат, притежаващ безконтролната власт да проверява който, когато и за каквото си желае
Реформа на прокуратурата надали ще има скоро, само че България има златна опция да прескочи този проблем. Тя се назовава Европейска прокуратура. Създадената преди две години институция ще може да организира самостоятелни следствия - отвън контрола на националния прокурор. Те обгръщат стеснен кръг от закононарушения - свързани с европейски фондове и налози, които обаче в България постоянно са в генезиса на политическата корупция.
В началото на годината България организира процедура за избор на трима претенденти за европейски прокурор от страната. От тях особено основан от Европейски Съюз орган би трябвало да избере един. Той (или тя) ще има основна роля, тъй като ще е връзката сред централизираната европейска конструкция и делегирания прокурор, който ще следи делата в България, а също така ще може и самичък да проверява.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Процедурата за избор на трите кандидатури за европейски прокурор от България, които Министерството на правораздаването направи при започване на годината, по всичко наподобява на нагласените избори за началници в съда и прокуратурата, които Висшият правосъден съвет организира - официална гласност, зад която се крие превдварително решен избор. Институцията скри информация за претендентите, а критериите, по които комисията е направила класирането, не са стимулирани.
От това на първо място губят българските жители, чиито ползи няма да бъдат предпазени, само че също по този начин и Европейски Съюз, който няма гаранции, че определеният прокурор от България ще отбрани ползите им.
Фалстарт
Първата процедура за избор на европейски прокурор от България стартира през ноември, само че беше прекъсната след интервенция на Европейската комисия. Тогава Министерството на правораздаването беше решило заключителният стадий от процедурата - събеседването с претендентите, да не е обществен. Получено е обаче писмо от еврокомисаря за правораздаването, потребителите и равнопоставеността сред половете Вера Йоурова и от еврокомисаря за бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер, което предиздвикало държавното управление да открие нова процедура, която да подсигурява " нараснала бистрота и гласност ".
През януари стартира нова процедура. Комисията по избора беше назначена със заповед на Цецка Цачева, а за неин началник беше избран зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов.
Изискванията към претендентите съгласно регламента са да са настоящи прокурори, следователи или съдии, тяхната самостоятелност да е отвън подозрение, да имат нужните качества за заемане на висша служба в правосъдната система и да имат " подобаващ на практика опит в националните правни системи, финансовите следствия и в интернационалното правосъдно съдействие по наказателноправни въпроси ".
В критериите за допустимост тези качества са доразвити, като е добавено, че те би трябвало да имат богат опит като прокурори в следствието на тежки финансови закононарушения и случаи на корупция, както и в интернационалното съдействие по наказателноправни въпроси, а пък преимущество е опитът с закононарушения против финансовите ползи на Европейски Съюз.
Освен това от тях се желае да са управлявали други прокурори, защото ще имат надзорна функционалност. Друго условие е да имат опит в трансгранични следствия.
Английски може, френски - не
Изслушването на претендентите стартира със скандал, тъй като един от претендентите - прокурорът от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Божидар Джамбазов, отхвърля да взе участие в изпитването на британски език.
Според критериите за избор претендентите би трябвало да показват " доказателства за задълбочено притежаване на един от езиците на съюза и приемливо притежаване на различен от езиците на съюза в степента, нужна за осъществяването на техните отговорности ". В същото време Министерството на правораздаването е решило да стесни тези критерии, като запише, че претендентите би трябвало да владеят наложително британски.
Пред комисията Божидар Джамбазов отхвърля да взе участие в процедурата на британски, тъй като: " Трите работни езика на Европейски Съюз са британски, френски и немски. Моята рекламация е за притежаване на френски. " В последна сметка комисията отхвърля да го изслуша на френски. Според практиката на Съда на Европейски Съюз сходно ограничаване съставлява дискриминация, учредена на езика.
По време на чуването претендентите си теглеха въпроси, на които да дават отговор и които бяха свързани главно с регламента, уреждащ работата на европейската прокуратура.
В последна сметка от изслушаните шестима претенденти комисията се спря на прокурорите от Софийската градска прокуратура (СГП) Десислава Пиронева и Светла Колева-Шопова и съдията от административен съд - София-град, Теодора Георгиева. Извън класирането остават посоченият за любимец - някогашният началник на интернационалния отдел на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Сава Петров, както и Божидар Джамбазов, който е някогашен началник на профилираното звено за измами със средства на Европейски Съюз. Какво ще прави европейският прокурор от България
Мандатът му е шест години Той е член на колегията на Европейската прокуратура, където има право на глас по стратегически въпроси. Той ще бъде връзката сред непрекъснатата камара, на която е член, и делегирания прокурор в България, т.е. нещо като негов шеф - ще следи водените каузи в България, като ще обобщава информацията за тяхното придвижване и ще я рапортува пред камарата. В изключителни случаи и при утвърждение на непрекъснатата камара той може персонално да организира следствието.
Прозрачност без граници
" Капитал " изиска от Министерството на правораздаването стенограмите от съвещанията на комисията, само че оттова дадоха отговор, че такива не са изготвяни. Така остава безспорна мистерия за какво едни претенденти са предпочетени пред други. Няма и претекстове към крайното решение на комисията.
Първоначално посоченият за любимец Сава Петров има дълготраен опит в региона на интернационалното съдействие и е създател на доста документи, по които се образоват прокурорите от цялото държавно обвиняване по тези въпроси. Нещо повече - той е управлявал точно отдела за интернационално съдействие, т.е. има опит и в ръководството на хора. Преди време прокурор Петров изпадна в недружелюбност пред основния прокурор Сотир Цацаров, а болшинството от членовете на комисията са от близкото му обграждане.
Другият претендент от ВКП, който комисията не класира - Божидар Джамбазов, е дълготраен началник на звеното за противопоставяне на измамите с еврофондове - област, в която нито един от позволените претенденти не е работил. Какво ще проверява Европейската прокуратура
Европрейската прокуратура може да проверява " закононарушенията, засягащи финансовите ползи на Европейски Съюз ", т.е. измамите с европейски фондове, като включително влизат публичните поръчки и подкупите. В компетенцията на Европейската прокуратура са и данъчните измами, в случай че са за над 10 млн. евро
И Сава Петров, и Божидар Джамбазов са водили образования за магистрати в региона на интернационалното съдействие, европейското право и измамите с европейски фондове. Такива образования са минали и позволените претенденти. На процедура излиза, че подготвените имат професионални качества в характерната област, а обучителите им - не.
И Сава Петров и Божидар Джамбазов отхвърлиха коментар пред " Капитал ". По подигравка на ориста в деня, в който са разбрали, че не са класирани за поста, те са водели образование на български прокурори по Европейската заповед за следствие.
" Капитал " потърси от Министерството на правораздаването биографиите на тримата позволени претенденти. Оттам са решили, че тази информация съставлява персонални данни и визира ползите, заради което са потърсили единодушието им. Парадоксалното в тази ситуация е, че съгласно трайната процедура на съда по каузи за закона за достъп до социална информация не се желае единодушието на трето лице, в случай че то самото е обществена персона.
Двама от претендентите - Теодора Георгиева и Десислава Пиронева, отхвърлят да дават единодушие. Такова дава само Светлана Шопова-Колева. Въпреки отводите на третите лица Министерството на правораздаването има опция да не се съобрази и да даде информацията, в случай че е налице публичен интерес. Мотивът? Поисканата информация няма нито да спомогне за разкриването на корупция, нито ще докара до по-голяма гласност. Да повторим - повече гласност на процедурата, няма да докара до по-голяма гласност. Логично, нали?
Виж кой отива
Предвид отхвърли на Министерството на правораздаването да даде информация за определените претенденти единственият метод да бъде открита такава беше през обществени източници. От тримата утвърдени претенденти най-известна в общественото пространство е прокурор Десислава Пиронева.
През 2011 година тя прави инспекцията по сигнала, подаден от трима депутати, напуснали " Атака " (Огнян Пейчев, Кирил Гумнеров и Валентин Николов), в който те твърдяха, че през 2009 година кандидат-депутатите от " Атака " са били принуждавали да подписват контракти за обезпечение на заеми в интерес на офшорни компании, регистрирани на Сейшелите. Тази инспекция по този начин и не завършва с обвинителен акт.
През 2012 година тя следи следствието за кражбата на лимузината " Пакард " от музея на Георги Димитров на ул. " Опълченска " и износа й в Съединени американски щати, което до известна степен може да мине за интернационален опит.
От регистъра на правосъдните актове се вижда, че името на Десислава Пиронева се среща в едно-единствено първоинстанционно решение на Софийския градски съд (СГС) - оправдателната присъда против някогашната председателка на Националната комисия за битка с трафика на хора Антоанета Василева. Делото против Василева (която беше дефинитивно оправдана) беше едно от първите показни следствия в мандата на Сотир Цацаров, ориентирани против функционери от ГЕРБ. Още през цялото време обвиняванията против нея звучаха несъстоятелно.
През 2015 година тя се включва в офанзивата против министрите от Реформаторския блок, като разпорежда на ДАНС инспекция против някогашния министър на защитата Николай Ненчев за ремонта на МИГ-овете в Полша, по което той е упрекнат, че не е сключил контракт за поддръжка с съветска компания.
През 2016 година тя отхвърля да образува досъдебно произвеждане по сигнала на съдружие БОЕЦ против Цветан Цветанов за установените от Европейския съд по правата на индивида негови нарушавания.
Последно - прокурор Пиронева е създател на обвинителния акт против шефа на Българска телеграфна агенция Максим Минчев, упрекнат, че е направил бартер за минерална вода против реклама. Обвинението към този момент два пъти беше връщано от съда заради невалидност - последно тази седмица.
Вторият претендент - Теодора Георгиева, е арбитър в Административен съд - София-град, където преглежда данъчни каузи. Преди това тя е била част от антикорупционното звено на Софийската градска прокуратура. Прокурори, с които " Капитал " беседва, споделиха, че тя е от тези магистрати, които са се " избавили " от държавното обвиняване поради отхвърли им да съблюдават правата линия, а точно да извършват заповеди на управлението. В системата за правосъдни актове излиза една присъда, по която като прокурор е посочена Теодора Георгиева - с нея е приет за отговорен служител на реда, изискал рушвет, с цел да смачка следствие.
Третият претендент Светлана Колева-Шопова е магистър по европейско право от Университета в Нанси (с тематика Европейската прокуратура). От 2010 година е избрана за прокурор от Националната прокурорска мрежа в региона на интернационалното правно съдействие по наказателни каузи, а от същата година е избрана от основния прокурор да реализира инспекция на информацията на британски език, съпътстваща сигналите, получени от Шенгенската осведомителна система. Преминала е многократни образования в Европейски Съюз по въпросите на интернационалното и европейското право.
От системата за правосъдните актове се вижда, че Светлана Колева е взела участие по каузи, свързани с опиати, кражба на коли и пътнотранспортни катастрофи.
Какво следва
От Министерството на правораздаването разясниха: " Тримата претенденти за длъжността европейски прокурор от Република България бяха поканени за чуване от Комитета по подбора по член 14, параграф 3 от Регламента на 25 април 2019 година " Комитетът се състои от 12 членове, които са определени сред " някогашни членове на Съда на Европейски Съюз и Сметната палата, някогашни национални членове на Евроюст, членове на националните висши съдилища, прокурори с висок сан и адвокати с общопризната подготвеност ".
От правосъдното министерство чакат класирането на претендентите да се случи до края на юли 2019 година: " Предвижда се с едно решение комитетът да класира претендентите на всички страни членки, участващи в засиленото съдействие. След приемане на обоснованото мнение на комитета и листата с класирането Съветът на Европейски Съюз, като работи с нормално болшинство, ще избере и назначи по един от претендентите за
европейски прокурор от всяка страна членка. "
Ако претендентите бъдат върнати от комитета, това ще е гласовит пестник както за Министерството на правораздаването, по този начин и за твърдото ядро във Висшия правосъден съвет, които са застанали зад класирането.
Но няма да е казус - през 2015 година номинацията за български общоприет юрист Атанас Семов беше върната от Брюксел. Което в последна сметка беше за положително - на негово място там отиде Евгени Танчев, който през последните години е създател на редица основни мнения в отбрана на правовата страна в Европейски Съюз. Прокурорът на терен: още един основен избор
България би трябвало да организира още една основна процедура - на делегирани прокурори. Те ще работят по следствията в България. Те ще бъдат на двойно послушание - както тук, по този начин на Европейската прокуратура.
Преди да бъдат определени, би трябвало да бъде организиран техният статут в българското законодателство. Това изисква огромни промени в най-малко два закона - устройствения закон за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
От Министерството на правораздаването дадоха отговор, че се прави " повсеместен разбор на нуждата от законодателни промени ", само че не прецизираха на какъв стадий е законодателният развой.
Процесът по желание на европейски делегирани прокурори от България не е почнал прецизираха от правосъдното министерство. " В сходство с предварителния график на дейностите по създаване на Европейската прокуратура (ЕП), показан от Европейската комисия, процедурите за избор на европейски делегирани прокурори от страните членки, които вземат участие в засиленото съдействие за основаване на Екологичен потенциал, следва да започват в края на 2019 година Предвидено е европейските делегирани прокурори да бъдат назначени от колегията на Екологичен потенциал през месец септември 2020 година " Кьовеши в задънена улица
Изборът на първия европейски прокурор стигна в задънена улица. Причината е, че назначението се нуждае от едновременното утвърждение на страните членки (Съвета на ЕС) и Европейския парламент, само че двете институции имат разнообразни желания. След два кръга договаряния се реализира импас, като диалозите ще продължат през есента, когато се конституира новият състав на Европейския парламент. Изборът би трябвало да стане до края на 2019 година, с цел да може новата Европейска прокуратура да стартира работа до края на 2020 година
През февруари страните членки организираха вътрешно гласоподаване за своя любимец за позицията. На първо място излезе французинът Жан-Франсоа Бонер, като второто място си разделиха румънката Лаура Кьовеши и немският претендент Андрес Ритер. Тримата бяха авансово селектирани сред всички кандидатствали от специфичен панел, който предложи някогашния началник на румънската национална дирекция за битка с корупцията (DNA). По време на гласуването България (а и множеството източноевропейски страни) не поддържа Кьовеши.
В същото време Кьовеши мина с лекост през общественото чуване в Европейския парламент, където не остана подозрение, че има надалеч по-висок опит в наказателните каузи от двамата си съперници.
Българските управляващи неведнъж са изразявали неодобрението си към така наречен румънски модел за битка с корупцията. В допълнение, множеството източноевропейски страни се тормозят, че Кьовеши, която има опит единствено от работата си в Румъния, ще концентрира вниманието си точно върху тях.
Засега не е ясно по какъв начин ще се позволи разногласието сред страните членки и Европейския парламент, защото и двете институции отказваха отстъпки. Едната опция е определеният за европейски прокурор да предложи мястото на зам.-прокурор на някой от двамата си съперници. Например при единодушие Жан-Франсоа Бонер да оглави прокуратурата той да предложи Лаура Кьовеши за собствен заместител. Проблемът е, че заместниците на европейския прокурор се избират всред препоръчаните от страните членки европейски прокурори, а Кьовеши няма късмет да бъде препоръчана от личното си държавно управление. Вероятността друго европейско държавно управление да предложи нейната кандидатура е по-скоро имагинерна.
© Shutterstock Европейската прокуратура е неповторима опция за България да получи самостоятелен проверяващ орган по корупцията.Тримата претенденти за европейски прокурор от България обаче бяха определени след спорна процедура и без претекстове.Изборът ще се извърши от Съвета на Европейски Съюз и би трябвало да стане до края на юли, само че може да се провали. Има нещо, за което единствено опозицията си разрешава да приказва, и то рядко - промяната на прокуратурата. Йерархичната сталинистка конструкция е трансформирала основния прокурор в един от най-силните фигури в страната - политически състезател, облечен в тогата на самостоятелен магистрат, притежаващ безконтролната власт да проверява който, когато и за каквото си желае
Реформа на прокуратурата надали ще има скоро, само че България има златна опция да прескочи този проблем. Тя се назовава Европейска прокуратура. Създадената преди две години институция ще може да организира самостоятелни следствия - отвън контрола на националния прокурор. Те обгръщат стеснен кръг от закононарушения - свързани с европейски фондове и налози, които обаче в България постоянно са в генезиса на политическата корупция.
В началото на годината България организира процедура за избор на трима претенденти за европейски прокурор от страната. От тях особено основан от Европейски Съюз орган би трябвало да избере един. Той (или тя) ще има основна роля, тъй като ще е връзката сред централизираната европейска конструкция и делегирания прокурор, който ще следи делата в България, а също така ще може и самичък да проверява.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Процедурата за избор на трите кандидатури за европейски прокурор от България, които Министерството на правораздаването направи при започване на годината, по всичко наподобява на нагласените избори за началници в съда и прокуратурата, които Висшият правосъден съвет организира - официална гласност, зад която се крие превдварително решен избор. Институцията скри информация за претендентите, а критериите, по които комисията е направила класирането, не са стимулирани.
От това на първо място губят българските жители, чиито ползи няма да бъдат предпазени, само че също по този начин и Европейски Съюз, който няма гаранции, че определеният прокурор от България ще отбрани ползите им.
Фалстарт
Първата процедура за избор на европейски прокурор от България стартира през ноември, само че беше прекъсната след интервенция на Европейската комисия. Тогава Министерството на правораздаването беше решило заключителният стадий от процедурата - събеседването с претендентите, да не е обществен. Получено е обаче писмо от еврокомисаря за правораздаването, потребителите и равнопоставеността сред половете Вера Йоурова и от еврокомисаря за бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер, което предиздвикало държавното управление да открие нова процедура, която да подсигурява " нараснала бистрота и гласност ".
През януари стартира нова процедура. Комисията по избора беше назначена със заповед на Цецка Цачева, а за неин началник беше избран зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов.
Изискванията към претендентите съгласно регламента са да са настоящи прокурори, следователи или съдии, тяхната самостоятелност да е отвън подозрение, да имат нужните качества за заемане на висша служба в правосъдната система и да имат " подобаващ на практика опит в националните правни системи, финансовите следствия и в интернационалното правосъдно съдействие по наказателноправни въпроси ".
В критериите за допустимост тези качества са доразвити, като е добавено, че те би трябвало да имат богат опит като прокурори в следствието на тежки финансови закононарушения и случаи на корупция, както и в интернационалното съдействие по наказателноправни въпроси, а пък преимущество е опитът с закононарушения против финансовите ползи на Европейски Съюз.
Освен това от тях се желае да са управлявали други прокурори, защото ще имат надзорна функционалност. Друго условие е да имат опит в трансгранични следствия.
Английски може, френски - не
Изслушването на претендентите стартира със скандал, тъй като един от претендентите - прокурорът от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Божидар Джамбазов, отхвърля да взе участие в изпитването на британски език.
Според критериите за избор претендентите би трябвало да показват " доказателства за задълбочено притежаване на един от езиците на съюза и приемливо притежаване на различен от езиците на съюза в степента, нужна за осъществяването на техните отговорности ". В същото време Министерството на правораздаването е решило да стесни тези критерии, като запише, че претендентите би трябвало да владеят наложително британски.
Пред комисията Божидар Джамбазов отхвърля да взе участие в процедурата на британски, тъй като: " Трите работни езика на Европейски Съюз са британски, френски и немски. Моята рекламация е за притежаване на френски. " В последна сметка комисията отхвърля да го изслуша на френски. Според практиката на Съда на Европейски Съюз сходно ограничаване съставлява дискриминация, учредена на езика.
По време на чуването претендентите си теглеха въпроси, на които да дават отговор и които бяха свързани главно с регламента, уреждащ работата на европейската прокуратура.
В последна сметка от изслушаните шестима претенденти комисията се спря на прокурорите от Софийската градска прокуратура (СГП) Десислава Пиронева и Светла Колева-Шопова и съдията от административен съд - София-град, Теодора Георгиева. Извън класирането остават посоченият за любимец - някогашният началник на интернационалния отдел на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Сава Петров, както и Божидар Джамбазов, който е някогашен началник на профилираното звено за измами със средства на Европейски Съюз. Какво ще прави европейският прокурор от България
Мандатът му е шест години Той е член на колегията на Европейската прокуратура, където има право на глас по стратегически въпроси. Той ще бъде връзката сред непрекъснатата камара, на която е член, и делегирания прокурор в България, т.е. нещо като негов шеф - ще следи водените каузи в България, като ще обобщава информацията за тяхното придвижване и ще я рапортува пред камарата. В изключителни случаи и при утвърждение на непрекъснатата камара той може персонално да организира следствието.
Прозрачност без граници
" Капитал " изиска от Министерството на правораздаването стенограмите от съвещанията на комисията, само че оттова дадоха отговор, че такива не са изготвяни. Така остава безспорна мистерия за какво едни претенденти са предпочетени пред други. Няма и претекстове към крайното решение на комисията.
Първоначално посоченият за любимец Сава Петров има дълготраен опит в региона на интернационалното съдействие и е създател на доста документи, по които се образоват прокурорите от цялото държавно обвиняване по тези въпроси. Нещо повече - той е управлявал точно отдела за интернационално съдействие, т.е. има опит и в ръководството на хора. Преди време прокурор Петров изпадна в недружелюбност пред основния прокурор Сотир Цацаров, а болшинството от членовете на комисията са от близкото му обграждане.
Другият претендент от ВКП, който комисията не класира - Божидар Джамбазов, е дълготраен началник на звеното за противопоставяне на измамите с еврофондове - област, в която нито един от позволените претенденти не е работил. Какво ще проверява Европейската прокуратура
Европрейската прокуратура може да проверява " закононарушенията, засягащи финансовите ползи на Европейски Съюз ", т.е. измамите с европейски фондове, като включително влизат публичните поръчки и подкупите. В компетенцията на Европейската прокуратура са и данъчните измами, в случай че са за над 10 млн. евро
И Сава Петров, и Божидар Джамбазов са водили образования за магистрати в региона на интернационалното съдействие, европейското право и измамите с европейски фондове. Такива образования са минали и позволените претенденти. На процедура излиза, че подготвените имат професионални качества в характерната област, а обучителите им - не.
И Сава Петров и Божидар Джамбазов отхвърлиха коментар пред " Капитал ". По подигравка на ориста в деня, в който са разбрали, че не са класирани за поста, те са водели образование на български прокурори по Европейската заповед за следствие.
" Капитал " потърси от Министерството на правораздаването биографиите на тримата позволени претенденти. Оттам са решили, че тази информация съставлява персонални данни и визира ползите, заради което са потърсили единодушието им. Парадоксалното в тази ситуация е, че съгласно трайната процедура на съда по каузи за закона за достъп до социална информация не се желае единодушието на трето лице, в случай че то самото е обществена персона.
Двама от претендентите - Теодора Георгиева и Десислава Пиронева, отхвърлят да дават единодушие. Такова дава само Светлана Шопова-Колева. Въпреки отводите на третите лица Министерството на правораздаването има опция да не се съобрази и да даде информацията, в случай че е налице публичен интерес. Мотивът? Поисканата информация няма нито да спомогне за разкриването на корупция, нито ще докара до по-голяма гласност. Да повторим - повече гласност на процедурата, няма да докара до по-голяма гласност. Логично, нали?
Виж кой отива
Предвид отхвърли на Министерството на правораздаването да даде информация за определените претенденти единственият метод да бъде открита такава беше през обществени източници. От тримата утвърдени претенденти най-известна в общественото пространство е прокурор Десислава Пиронева.
През 2011 година тя прави инспекцията по сигнала, подаден от трима депутати, напуснали " Атака " (Огнян Пейчев, Кирил Гумнеров и Валентин Николов), в който те твърдяха, че през 2009 година кандидат-депутатите от " Атака " са били принуждавали да подписват контракти за обезпечение на заеми в интерес на офшорни компании, регистрирани на Сейшелите. Тази инспекция по този начин и не завършва с обвинителен акт.
През 2012 година тя следи следствието за кражбата на лимузината " Пакард " от музея на Георги Димитров на ул. " Опълченска " и износа й в Съединени американски щати, което до известна степен може да мине за интернационален опит.
От регистъра на правосъдните актове се вижда, че името на Десислава Пиронева се среща в едно-единствено първоинстанционно решение на Софийския градски съд (СГС) - оправдателната присъда против някогашната председателка на Националната комисия за битка с трафика на хора Антоанета Василева. Делото против Василева (която беше дефинитивно оправдана) беше едно от първите показни следствия в мандата на Сотир Цацаров, ориентирани против функционери от ГЕРБ. Още през цялото време обвиняванията против нея звучаха несъстоятелно.
През 2015 година тя се включва в офанзивата против министрите от Реформаторския блок, като разпорежда на ДАНС инспекция против някогашния министър на защитата Николай Ненчев за ремонта на МИГ-овете в Полша, по което той е упрекнат, че не е сключил контракт за поддръжка с съветска компания.
През 2016 година тя отхвърля да образува досъдебно произвеждане по сигнала на съдружие БОЕЦ против Цветан Цветанов за установените от Европейския съд по правата на индивида негови нарушавания.
Последно - прокурор Пиронева е създател на обвинителния акт против шефа на Българска телеграфна агенция Максим Минчев, упрекнат, че е направил бартер за минерална вода против реклама. Обвинението към този момент два пъти беше връщано от съда заради невалидност - последно тази седмица.
Вторият претендент - Теодора Георгиева, е арбитър в Административен съд - София-град, където преглежда данъчни каузи. Преди това тя е била част от антикорупционното звено на Софийската градска прокуратура. Прокурори, с които " Капитал " беседва, споделиха, че тя е от тези магистрати, които са се " избавили " от държавното обвиняване поради отхвърли им да съблюдават правата линия, а точно да извършват заповеди на управлението. В системата за правосъдни актове излиза една присъда, по която като прокурор е посочена Теодора Георгиева - с нея е приет за отговорен служител на реда, изискал рушвет, с цел да смачка следствие.
Третият претендент Светлана Колева-Шопова е магистър по европейско право от Университета в Нанси (с тематика Европейската прокуратура). От 2010 година е избрана за прокурор от Националната прокурорска мрежа в региона на интернационалното правно съдействие по наказателни каузи, а от същата година е избрана от основния прокурор да реализира инспекция на информацията на британски език, съпътстваща сигналите, получени от Шенгенската осведомителна система. Преминала е многократни образования в Европейски Съюз по въпросите на интернационалното и европейското право.
От системата за правосъдните актове се вижда, че Светлана Колева е взела участие по каузи, свързани с опиати, кражба на коли и пътнотранспортни катастрофи.
Какво следва
От Министерството на правораздаването разясниха: " Тримата претенденти за длъжността европейски прокурор от Република България бяха поканени за чуване от Комитета по подбора по член 14, параграф 3 от Регламента на 25 април 2019 година " Комитетът се състои от 12 членове, които са определени сред " някогашни членове на Съда на Европейски Съюз и Сметната палата, някогашни национални членове на Евроюст, членове на националните висши съдилища, прокурори с висок сан и адвокати с общопризната подготвеност ".
От правосъдното министерство чакат класирането на претендентите да се случи до края на юли 2019 година: " Предвижда се с едно решение комитетът да класира претендентите на всички страни членки, участващи в засиленото съдействие. След приемане на обоснованото мнение на комитета и листата с класирането Съветът на Европейски Съюз, като работи с нормално болшинство, ще избере и назначи по един от претендентите за
европейски прокурор от всяка страна членка. "
Ако претендентите бъдат върнати от комитета, това ще е гласовит пестник както за Министерството на правораздаването, по този начин и за твърдото ядро във Висшия правосъден съвет, които са застанали зад класирането.
Но няма да е казус - през 2015 година номинацията за български общоприет юрист Атанас Семов беше върната от Брюксел. Което в последна сметка беше за положително - на негово място там отиде Евгени Танчев, който през последните години е създател на редица основни мнения в отбрана на правовата страна в Европейски Съюз. Прокурорът на терен: още един основен избор
България би трябвало да организира още една основна процедура - на делегирани прокурори. Те ще работят по следствията в България. Те ще бъдат на двойно послушание - както тук, по този начин на Европейската прокуратура.
Преди да бъдат определени, би трябвало да бъде организиран техният статут в българското законодателство. Това изисква огромни промени в най-малко два закона - устройствения закон за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
От Министерството на правораздаването дадоха отговор, че се прави " повсеместен разбор на нуждата от законодателни промени ", само че не прецизираха на какъв стадий е законодателният развой.
Процесът по желание на европейски делегирани прокурори от България не е почнал прецизираха от правосъдното министерство. " В сходство с предварителния график на дейностите по създаване на Европейската прокуратура (ЕП), показан от Европейската комисия, процедурите за избор на европейски делегирани прокурори от страните членки, които вземат участие в засиленото съдействие за основаване на Екологичен потенциал, следва да започват в края на 2019 година Предвидено е европейските делегирани прокурори да бъдат назначени от колегията на Екологичен потенциал през месец септември 2020 година " Кьовеши в задънена улица
Изборът на първия европейски прокурор стигна в задънена улица. Причината е, че назначението се нуждае от едновременното утвърждение на страните членки (Съвета на ЕС) и Европейския парламент, само че двете институции имат разнообразни желания. След два кръга договаряния се реализира импас, като диалозите ще продължат през есента, когато се конституира новият състав на Европейския парламент. Изборът би трябвало да стане до края на 2019 година, с цел да може новата Европейска прокуратура да стартира работа до края на 2020 година
През февруари страните членки организираха вътрешно гласоподаване за своя любимец за позицията. На първо място излезе французинът Жан-Франсоа Бонер, като второто място си разделиха румънката Лаура Кьовеши и немският претендент Андрес Ритер. Тримата бяха авансово селектирани сред всички кандидатствали от специфичен панел, който предложи някогашния началник на румънската национална дирекция за битка с корупцията (DNA). По време на гласуването България (а и множеството източноевропейски страни) не поддържа Кьовеши.
В същото време Кьовеши мина с лекост през общественото чуване в Европейския парламент, където не остана подозрение, че има надалеч по-висок опит в наказателните каузи от двамата си съперници.
Българските управляващи неведнъж са изразявали неодобрението си към така наречен румънски модел за битка с корупцията. В допълнение, множеството източноевропейски страни се тормозят, че Кьовеши, която има опит единствено от работата си в Румъния, ще концентрира вниманието си точно върху тях.
Засега не е ясно по какъв начин ще се позволи разногласието сред страните членки и Европейския парламент, защото и двете институции отказваха отстъпки. Едната опция е определеният за европейски прокурор да предложи мястото на зам.-прокурор на някой от двамата си съперници. Например при единодушие Жан-Франсоа Бонер да оглави прокуратурата той да предложи Лаура Кьовеши за собствен заместител. Проблемът е, че заместниците на европейския прокурор се избират всред препоръчаните от страните членки европейски прокурори, а Кьовеши няма късмет да бъде препоръчана от личното си държавно управление. Вероятността друго европейско държавно управление да предложи нейната кандидатура е по-скоро имагинерна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ