Съвестната работа на програмиста не винаги се оценява, но това

Съвестната работа на програмиста не постоянно се прави оценка, само че това може да е проблем за шефовете-скъперници (снимка: CC0 Public Domain)

Случка с програмист, който преди десетки години пострада поради честността си, само че въпреки всичко не остана задължен на клиент-скъперник, едвам в този момент стана притежание на медиите и провокира сериозен интерес.

При осъществяване на поръчка на клиент, програмистът създаде профилиран програмен продукт за ръководство на склад и незабавно откри на щат чиновник, който краде от началниците си. Клиентът не повярва и съобщи, че това е просто неточност в програмата, отказвайки да заплати на програмиста за осъществената работа. Но историята не свършва дотук.

Човешка или софтуерна неточност

Програмистът, показан като Бил в обява на The Register, сътвори, по думите му, „ много елементарна система за надзор на склада ” за своя клиент – притежател на дребен магазин. Бил призна, че това не му е коствало доста старания, само че клиентът скоро се върна с недоволства.

Собственикът на магазина твърди, че програмата, която Бил е написал, не работи, тъй като артикули, вписани в базата данни, ги няма на рафтовете. Програмистът стартира да търси източника на казуса и го откри, само че въобще не там, където очакваше – програмата действа вярно, за разлика от служителя в склада.

Бил разрови фактурите и записите за доставка и получи ясни доказателства, че шефът на склада скрито реалокира някои продукти, без да ги записва в програмата, след което ги продава нелегално и прибира парите.

Програмистът съобщи тази информация на притежателя на магазина и добави, че казусът с личния състав, който откри, е чудесна проява на успеваемостта на основания от него програмен продукт. Но клиентът не мислеше по този начин – той продължи да упорства, че програмата на Бил е развалена и отхвърли да заплати за нея.

Няма пари, има проблеми

Тази история, съгласно Бил, се случила преди към 30 години, през 90-те на предишния век. „ Клиентът ми размаха софтуерните дискети и сподели, че няма да заплати £400 за три безполезни диска ”, сподели той пред The ​​Register.

След това пристигна етапа на договаряния, вследствие на която Бил въпреки всичко съумя да получи заплащане, само че надалеч от сумата, която очакваше. Клиентът се съгласи да му заплати единствено 200 лири стерлинги, т.е. половината от авансово контрактуваната сума.

След договаряния Бил осведоми притежателя на магазина, че би трябвало леко да модифицира програмния код – просто да направи последна актуализация в него. Под тази актуализация имаше дребен код, който в последния ден на всеки месец изтриваше цялата информация от компютъра, на който беше конфигуриран софтуерът за инвентаризация.

Скъперникът постоянно заплаща

След като „ актуализира ” програмата, Бил изчака и в края на месеца, когато неговият код проработи, притежателят на магазина се обади за помощ. И той беше благополучен да реши всички проблеми на клиента – само че единствено откакто му бяха платени 150 лири стерлинги авансово.

„ Възстановяването не беше огромна работа – единствено един ред на DOS ”, сподели Бил пред The ​​Register. В същото време се преструваше пред клиента, че прави доста комплицирана и значима работа. „ До средата на следобеда всичко вълшебен се върна към живот ”, добави той.

На идващия месец програмата на Бил още веднъж “почисти ” твърдия диск и той отново се съгласи да помогне против авансово заплащане от £150. По това време притежателят на магазина реши да актуализира своя компютърен парк, като реши, че настоящите машини са остарели ( “очевидно ” заради честото заличаване на информация).

Бил вярваше, че това надграждане може да бъде краят на печелившата му връзка с този клиент, само че сгреши. Един ден телефонът му иззвъня и от другата страна беше същият притежател на магазин, който молеше Бил да конфигурира своя програмен продукт за инвентаризация на новите компютри.

Бил не му отхвърли, само че още веднъж изиска да му заплати 150 лири стерлинги… авансово.