КУРИОЗ: Саудитска Арабия внася пясък от Австралия
Саудитска Арабия, която е приютила на своя територия най-големите пустини в света (95% от територията ѝ е пустиня), има проблем с пясъка за строителство. Това е принудило бизнесмените да внасят пясък от далечна Австралия.
Годишно внасят десетки трилиони тонове от " материала ", като заплаща милиони долари за нещо, което има в обилие.
Причината да се внася токова доста пясък е обвързван с амбициозните проекти на страната да строи футуристични градове безусловно " посред нищото ".
Пясъкът от саудитската пустиня е изцяло негоден за строителство заради формата си.
Пясък в обилие, само че негоден в строителството
Ветровете, които са го шлифовали в продължение на хилядолетия, са създали всяко зърно идеално закръглено
– микроскопични гладки топчета. Когато се опиташ да направиш бетон с този пясък, зърната се държат като сачми – плъзгат се едно върху друго и не се свързват, което кара бетона да се разпада, прецизират експерти. Все едно се опитваш да построиш палат от топчета за пинг-понг вместо тухли.
За разлика от това, морският пясък от Австралия има остри и неравни зърна, завършени от вълните и скалите по крайбрежието. Тези ръбове се захващат едни за други съвършено, създавайки здрав и резистентен бетон. За своите мегапроекти – градът NEOM за 500 милиарда USD, изкуствени острови, небостъргачи в Рияд –
Саудитска Арабия не може да употребява даже грам от личния си пясък
и би трябвало да внася милиони тонове от чужбина.
Тази обстановка основава най-странната интернационална търговия в света: големи товарни кораби транспортират австралийски пясък през три океана до страна, която безусловно е потънала в пясък. Върховната подигравка е, че до момента в който саудитците заплащат за непознат пясък, те продават своя нефт, с цел да строят градовете на бъдещето с материали, които природата им е дала в несъответствуваща форма. Саудитска Арабия ни демонстрира, че не количеството е значимо, а качеството – и че от време на време това, което имаш в обилие, не е това, от което се нуждаеш...
Годишно внасят десетки трилиони тонове от " материала ", като заплаща милиони долари за нещо, което има в обилие.
Причината да се внася токова доста пясък е обвързван с амбициозните проекти на страната да строи футуристични градове безусловно " посред нищото ".
Пясъкът от саудитската пустиня е изцяло негоден за строителство заради формата си.
Пясък в обилие, само че негоден в строителството
Ветровете, които са го шлифовали в продължение на хилядолетия, са създали всяко зърно идеално закръглено
– микроскопични гладки топчета. Когато се опиташ да направиш бетон с този пясък, зърната се държат като сачми – плъзгат се едно върху друго и не се свързват, което кара бетона да се разпада, прецизират експерти. Все едно се опитваш да построиш палат от топчета за пинг-понг вместо тухли.
За разлика от това, морският пясък от Австралия има остри и неравни зърна, завършени от вълните и скалите по крайбрежието. Тези ръбове се захващат едни за други съвършено, създавайки здрав и резистентен бетон. За своите мегапроекти – градът NEOM за 500 милиарда USD, изкуствени острови, небостъргачи в Рияд –
Саудитска Арабия не може да употребява даже грам от личния си пясък
и би трябвало да внася милиони тонове от чужбина.
Тази обстановка основава най-странната интернационална търговия в света: големи товарни кораби транспортират австралийски пясък през три океана до страна, която безусловно е потънала в пясък. Върховната подигравка е, че до момента в който саудитците заплащат за непознат пясък, те продават своя нефт, с цел да строят градовете на бъдещето с материали, които природата им е дала в несъответствуваща форма. Саудитска Арабия ни демонстрира, че не количеството е значимо, а качеството – и че от време на време това, което имаш в обилие, не е това, от което се нуждаеш...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ