Бъдещето на Хонда, Торо Росо и Ред Бул
Сътрудничеството Хонда - Торо Росо - Ред Бул бе оповестено като удължено най-малко до края на 2021 година. Какво обаче значи това за Хонда, за фамилията на Ред Бул и Формула 1?
Хубаво е, че има непоклатимост, хубаво е, че има още една доста добре работеща партьорска двойка, тъй като каквото и да се пробваха да сътворят Макларън и Хонда, не се получи, без значение за какво и по какъв начин. Сякаш негативите в това несполучливо партньорство се трансфораха във всички вероятни позитиви, по-късно в партньорството сред Ред Бул и Хонда, тъй като след първичния тест с тима на Торо Росо стана ясно, че това партньорство има капацитет. Вече резултатите са налице. Когато те са налице, не е доста мъчно да се удължи такава сполучлива колаборация. От друга страна Хонда става все по-конкурентна във всички аспекти на своето показване. Повечето хора са привикнали, когато става въпрос за мощни коли, да се концентрират единствено върху крайната мощ, върху бруталната мощ, а има доста други аспекти в работата на моторите във Формула 1 и на партньорството сред компанията, която построява автомобила и компанията, която построява самата задвижваща единица. Говорим за устойчивост, приказваме за спестовност на гориво, за изстудяване при разнообразни условия за високи равнища на успеваемост, за ужасно доста нововъведения в границите на лимитиращите развиването правила, защото не на всички места е позволено да се иновира, с цел да се управляват разноските.
Важно е да се означи, че имат извънредно мощни трасета, само че има и доста трасета, на които формата им мистериозно е надалеч от това, което виждаме в дадени надпревари в челото на колоната. Необходими са някакви елементи, които единствено вътре в тима знаят да се усъвършенстват, да се напасват, с цел да се трансфорат още веднъж в преобладаващата мощ, с която завоюваха 4 следващи трофеи.
Самата процедура по какъв начин да се трансформират разпоредбите особено във връзка с моторите най-ранната част бе, че се търсят нови участници, които да идват да доставят мотори. Промените в разпоредбите, които бяха обещавани, бяха в доста огромен ущърб на сегашните снабдители на мотори във Формула 1. През 2020 година ще има още равнене на силите. Рос Браун сподели, че по-късно равнене, което следва, ще има още едно, когато са доста близки като равнище на показване на задвижващите системи. Те ще бъдат мерени на кола и на тест. Ще се позволява разлика от 1-1.5%. Което значи, че се връщаме към замразените V8 мотори, които се одобряваха като някаква даденост. Не можеше оттова да се измъкне кой знае какво, само че всички разполагаха с едно и също. И двамата съставния елемент са налице.
Сега отиваме на модела, който Хонда приложи през 80-те години. Преди огромните триумфи с Макларън, с Артон Сена, с Ален елементарен и така нататък Хонда работи няколко сезон с Енсай. Отбор, който от дълго време е пропуснат - 1983-1984 година. Там бяха излекувани всички проблеми, които по-късно повече не се появиха и Хонда разполагаше с доста мощни турбо мотори, а по-късно с доста мощни атмосферни мотори от 89-та година натам. Сега тази роля се падна на Макларън. Този интервал мина и оттук насетне стартира развиването и подобрението.
Доколко бъдещето на Ред Бул е обвързвано с това до каква степен ще стигне Хонда?
Свързано е доста тясно, тъй като Ред Бул е компания, която е построена към сполучливите резултати. Не е компания, в която търпението е отличителна линия. Няма ли резултати прекомерно дълго време, без обктивна причина, както беше изоставането на Рено при започване на турбохибридната епоха, тогава в действителност ще е доста мъчно за компанията да поддържа мотивация, да продължи да влага и да продължи уговорката си във Формула 1 във типа, в който е сега, в който концепцията на самата компания е да се декларира. Идеята на самата компания е да господства, да се развива непрекъснато. Не просто да взе участие. Резултатите тук ще бъдат извънредно значими, само че тимът на Ред Бул с една дума е шаси. Отборът на Ред Бул постоянно с Ейдриън Нюи са правили извънредно забавни и неповторимо положителни шасита, които в случай че имаше международен шампионат за шасита, изключително в края на сезоните, твърдо можем да кажем, че техните шасита ще са най-хубавите, тъй като в Бразилия какъв брой постоянна бе предната ос на четирите машини на Ред Бул. Говорим за Торо Росо, приказваме за Ред Бул. След това обърнете внимание на каква невероятна тракция имаше машината с доста добре конкретизирани настройки, тъй че задните гуми са тъкмо толкоз натоварени, с цел да се форсира машината дейно вярно без гумите да прегреят. Същевременно моторът на Хонда беше толкоз ефикасен в охлаждането, че беше допустимо с доста ефикасна аеродинамика колата да е доста бърза на правата, без да е най-мощната машина в колоната. Като цяло, извънредно мощна, иновираща, смела компания и дръзвам да настоявам, че шаситата им ще продължат да бъдат толкоз мощни, а Хонда стават все по-наясно с всичко във Формула 1 сега. Според мен безусловно допустимо да се отвори нова страница в превъзходството на Ред Бул и Хонда във Формула 1.
Хубаво е, че има непоклатимост, хубаво е, че има още една доста добре работеща партьорска двойка, тъй като каквото и да се пробваха да сътворят Макларън и Хонда, не се получи, без значение за какво и по какъв начин. Сякаш негативите в това несполучливо партньорство се трансфораха във всички вероятни позитиви, по-късно в партньорството сред Ред Бул и Хонда, тъй като след първичния тест с тима на Торо Росо стана ясно, че това партньорство има капацитет. Вече резултатите са налице. Когато те са налице, не е доста мъчно да се удължи такава сполучлива колаборация. От друга страна Хонда става все по-конкурентна във всички аспекти на своето показване. Повечето хора са привикнали, когато става въпрос за мощни коли, да се концентрират единствено върху крайната мощ, върху бруталната мощ, а има доста други аспекти в работата на моторите във Формула 1 и на партньорството сред компанията, която построява автомобила и компанията, която построява самата задвижваща единица. Говорим за устойчивост, приказваме за спестовност на гориво, за изстудяване при разнообразни условия за високи равнища на успеваемост, за ужасно доста нововъведения в границите на лимитиращите развиването правила, защото не на всички места е позволено да се иновира, с цел да се управляват разноските.
Важно е да се означи, че имат извънредно мощни трасета, само че има и доста трасета, на които формата им мистериозно е надалеч от това, което виждаме в дадени надпревари в челото на колоната. Необходими са някакви елементи, които единствено вътре в тима знаят да се усъвършенстват, да се напасват, с цел да се трансфорат още веднъж в преобладаващата мощ, с която завоюваха 4 следващи трофеи.
Самата процедура по какъв начин да се трансформират разпоредбите особено във връзка с моторите най-ранната част бе, че се търсят нови участници, които да идват да доставят мотори. Промените в разпоредбите, които бяха обещавани, бяха в доста огромен ущърб на сегашните снабдители на мотори във Формула 1. През 2020 година ще има още равнене на силите. Рос Браун сподели, че по-късно равнене, което следва, ще има още едно, когато са доста близки като равнище на показване на задвижващите системи. Те ще бъдат мерени на кола и на тест. Ще се позволява разлика от 1-1.5%. Което значи, че се връщаме към замразените V8 мотори, които се одобряваха като някаква даденост. Не можеше оттова да се измъкне кой знае какво, само че всички разполагаха с едно и също. И двамата съставния елемент са налице.
Сега отиваме на модела, който Хонда приложи през 80-те години. Преди огромните триумфи с Макларън, с Артон Сена, с Ален елементарен и така нататък Хонда работи няколко сезон с Енсай. Отбор, който от дълго време е пропуснат - 1983-1984 година. Там бяха излекувани всички проблеми, които по-късно повече не се появиха и Хонда разполагаше с доста мощни турбо мотори, а по-късно с доста мощни атмосферни мотори от 89-та година натам. Сега тази роля се падна на Макларън. Този интервал мина и оттук насетне стартира развиването и подобрението.
Доколко бъдещето на Ред Бул е обвързвано с това до каква степен ще стигне Хонда?
Свързано е доста тясно, тъй като Ред Бул е компания, която е построена към сполучливите резултати. Не е компания, в която търпението е отличителна линия. Няма ли резултати прекомерно дълго време, без обктивна причина, както беше изоставането на Рено при започване на турбохибридната епоха, тогава в действителност ще е доста мъчно за компанията да поддържа мотивация, да продължи да влага и да продължи уговорката си във Формула 1 във типа, в който е сега, в който концепцията на самата компания е да се декларира. Идеята на самата компания е да господства, да се развива непрекъснато. Не просто да взе участие. Резултатите тук ще бъдат извънредно значими, само че тимът на Ред Бул с една дума е шаси. Отборът на Ред Бул постоянно с Ейдриън Нюи са правили извънредно забавни и неповторимо положителни шасита, които в случай че имаше международен шампионат за шасита, изключително в края на сезоните, твърдо можем да кажем, че техните шасита ще са най-хубавите, тъй като в Бразилия какъв брой постоянна бе предната ос на четирите машини на Ред Бул. Говорим за Торо Росо, приказваме за Ред Бул. След това обърнете внимание на каква невероятна тракция имаше машината с доста добре конкретизирани настройки, тъй че задните гуми са тъкмо толкоз натоварени, с цел да се форсира машината дейно вярно без гумите да прегреят. Същевременно моторът на Хонда беше толкоз ефикасен в охлаждането, че беше допустимо с доста ефикасна аеродинамика колата да е доста бърза на правата, без да е най-мощната машина в колоната. Като цяло, извънредно мощна, иновираща, смела компания и дръзвам да настоявам, че шаситата им ще продължат да бъдат толкоз мощни, а Хонда стават все по-наясно с всичко във Формула 1 сега. Според мен безусловно допустимо да се отвори нова страница в превъзходството на Ред Бул и Хонда във Формула 1.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ