МРЕЖАТА ПОЛУДЯ: След „МАГАЗИНИТЕ ЗА ХОРАТА“ – създават и държавни публични домове!
Сатиричен роман на Стефан Минчев под надпис „ След „ МАГАЗИНИТЕ ЗА ХОРАТА “ – основават и държавни обществени домове! “, взриви от мнения и реакции обществените мрежи. Ето какво написа духовитият създател.
публикува целия текст без редакторска интервенция:
Всеки клиент ще получи фактура с Данък добавена стойност и може да остави отзвук в електронната платформа „ Е-Нежност “. Служителките ще минават постоянни медицински прегледи, ще им се заплащат осигуровки, ще им тече трудов стаж.
Новите обекти ще бъдат разкрити в столицата и всички регионални центрове. Сградите ще бъдат актуализирани, обзаведени… с усет. Ще се съблюдават всички здравни и етични правила
На подиума в Пресцентъра на Министерски съвет цареше тишина.
Въздухът бе толкоз сбит, че можеше да се реже с нож от кетъринга, само че кетъринг през днешния ден нямаше. Само едно пластмасово шише с вода, оставено неудобно до микрофона.
Говорителят на държавното управление стоеше пред камерите с лице, което подсещаше на кандидат-студент, заловен с пищов. Той се прокашля, след това още веднъж, този път по-отчаяно, и заприказва:
– Уважаеми представители на медиите, дами и господа, драги зрители…
Гласът му беше толкоз пресушен, че първите четири думи изскърцаха като неомаслени панти на врата към Ада.
– Във връзка с динамичната икономическа конюнктура и неотложните потребности на популацията, Министерски съвет взе решение…
Той замълча, погледна над очилата и пое въздух като човек, който се готви да скочи от канара.
– …да открие мрежа от държавни обществени домове на територията на страната.
Настъпи тишина. Журналистите като че ли бяха изчезнали. Само едно бззззз от микрофон разцепи пространството като муха в час по химия.
– След триумфа на веригата „ Магазин за хората “ ЕАД, където артикули от първа нужда доближават потребителя с…ъъъ… умерена надценка и патриотичен маркетинг, държавното управление реши, че е извънредно време… – представителят се замисли. – …че е настъпил моментът да отговори и на други… публични потребности.
Той се усмихна, но това беше онази усмивка, която нормално се появява по лицето на човек, който е не запомнил къде е паркирал, само че помни, че колата има газова уредба.
– Държавата би трябвало да бъде там, където народът се нуждае от нея – изрече го с самоувереност, само че незабавно добави, – несъмнено, в регламентирани рамки.
Ръката му потрепна, до момента в който разгръщаше листата пред себе си.
– Новите обекти ще бъдат разкрити в столицата и всички регионални центрове. Сградите ще бъдат актуализирани, обзаведени… с усет. Ще се съблюдават всички здравни и етични правила. Служителките ще минават постоянни медицински прегледи, ще им се заплащат осигуровки, ще им тече трудов стаж и ще могат да се пенсионират по общия ред.
Някой от публицистите изпуфка. Не беше ясно дали от отвращение или бе въздържан смях.
– Осигуряваме обективни цени и групов трудов контракт. Работното време ще бъде гъвкаво, като се планува нощна промяна с добавка към заплатата. За най-уязвимите групи от популацията ще има отстъпки – пенсионери, многодетни бащи…
На втория ред една жена задави смеха си в бележника.
– Всеки клиент ще получи фактура с Данък добавена стойност и може да остави отзвук в електронната платформа “Е-Нежност ”, която ще бъде интегрирана към Националната система за публично мнение.
Вече никой не дишаше. Сякаш цялата зала бе задържала въздуха си в групово терзание за психическото здраве на представителя.
– Това е поредна стъпка към съвременна, обществено ангажирана и човечна страна! – гласът му трепереше, само че в него се усещаше и нещо друго – нещо сред нервност и вяра.
– Защото… държавното е по-добро!
Той удари с длан по катедрата, остави документите, направи реверанс, внезапен завой и безусловно изхвърча от залата. Журналистите надаваха гласове, подвигаха ръце, само че микрофонът остана самичък.
*
Пет минути по-късно, на улица „ Дондуков “, няколко минувачи зяпнаха, когато видяха човек в безценен костюм да излиза от постройката на Министерски съвет. Очите му бяха разширени, лицето – огряно. Свали си вратовръзката като въже от бесило, метна я върху кофа за отпадък. После пристигна ред на сакото.
– Държавното е по-доброооо! – извика той и хукна по тротоара, смеейки се налудничаво.
Автор: Стефан МИНЧЕВ
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews
Източник: socbg.com
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News