Защо не можем да спрем да бързаме
Състезавайки се да хвана влака на метрото неотдавна, се спънах по стълбите, водещи към платформата, като се задържах едвам, като хванах ръката на нищо неподозиращ и с право угрижен сателит. Не претърпях огромни вреди — ожулено коляно, наблягане на бедрото, което щях да открия седмица по-късно. Тези пострадвания бяха изцяло заслужени, споделих си по-късно. Бях пренебрегнал една от моите заповеди за персонално благополучие, тази, която гласи: „ Повечето несгоди са породени от бързане. “
Моето рухване беше най-основното доказателство за това, увещание с тиган над главата, че закъснението и безразсъдството от едно място на друго излага човек на риск от разлив. Но имаше и цялото инцидентно злощастие, което бях понесъл и предизвикал първоначално: Бях бързал да изляза от къщата, което ме сложи в неприятно въодушевление. Бях припрян към всички, които срещнах по пътя към метрото, добавяйки известна доза тягост към сутрините им.
Прочетете целия текст »
