Състезателката по плуване Екатерина Аврамова гостува в предаването „Код Спорт“

Състезателката по плуване Екатерина Аврамова гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя взе участие на две олимпиади – в Лондон и в Рио де Жанейро. В британската столица 21-годишната тогава спортистка се проваля, тъй като преди форума би трябвало да се бори с грипно заболяване. Но все пак твърди, че опитът, който е придобила е скъп. Между двете олимпиади подхваща ход, който изненадва мнозина. Постига сделка с представители на Турция и взема решение да се състезава за тази страна. На игрите в Рио де Жанейро печели серията си на 200 м тил и се класира 21-ва в тази дисциплинираност. Приема го за триумф. За Олимпийските игри в Токио през 2020 година упоритостите са огромни - мечтае за орден. В момента се състезава за Галатасарай, откакто преди този момент бе част от плувния тим на Фенербахче. В Турция държи всички върхове в дисциплината тил. Миналата седмица взе участие на шампионата във Варна -”Черно море къп”.

- Катя, здравей! Участва в интернационалния шампионат “Черно море къп 2018 “ във Варна. Какво е чувството още веднъж да плуваш в родината си?
- Чувството е извънредно благо. През 2013 година беше последният път, в който плувах в България на съревнование. Да се завърна и да плавам във Варна беше тежко решение, само че с персоналния ми треньор Дейвид Хичкок преценихме, че би било добра концепция да се появя още веднъж и да плавам на родна земя, въпреки и да не е родна към този момент. Изключително прелестно съревнование.

- Промени ли се отношението на ръководителите в българското плуване, откакто одобри да се състезаваш за Турция?
- Не считам, че по някакъв метод са се трансформирали. Все още си приказваме и поддържаме връзка. Разбира се, връзките към този момент са повече другарски, в сравнение с професионални. Поне пред мен няма смяна. Не се знае по какъв начин е другояче.

- Доволна ли си от резултатите, които реализира на плувния комплекс “Приморски “?
- В момента се готвим за Средиземноморски игри, които ще са след към 20 дни в Барселона. Това съревнование бе част от подготовката ми. Бях две седмици и половина на лагер в Турция. От него летях за София, където упражнявах една седмица. Оттам моят британски тим дойде и изкарахме седмица и половина на Камчия. Бях очарована от комплекса там. В общи линии надпреварата мина като подготовка. На открит басейн не съм плувала от много време. Не единствено би трябвало да плуваш бързо, само че и също да не се удариш в коридора на тил, гледайки слънцето. Доволна съм. - С кой тим ще участваш в Средиземноморските игри? Трябва да поясним, че имаш британски тим, а настрана се състезаваш за Галатасарай… - Ще съставлявам Турция. Състезанието е интернационално. Ще вземат участие страни като Франция, Италия, Испания, Гърция, които знаем, че са много мощни в плуването.

- Вече си играч на Галатасарай. Кое наложи прекосяването ти от Фенербахче? Поне във футбола това е извънредно нещо, единствено като си го намерения човек...
- Малко като да се преместя от Левски в ЦСКА или назад. Преминаването се наложи, защото имахме леки финансови различия, а и една от най-големите ми съпернички в гръбните дисциплини тогава беше състезателка на този клуб и някак си нещата не вървяха. Прецених, че е по-добре аз да се преместя, в сравнение с да имам дрязги.

- Вече завоюва ли медали за новия си клуб Галатасарай?
- Да, към този момент участвах на две от републиканските под флага на Галатасарай. До момента те са удовлетворени и аз съм удовлетворена. Вървим в добър тандем.

- Колко върха и какъв брой медала завоюва за Турция, откакто взе решението да се състезаваш за тях?
- За четири години са може би сред 20 и 40 медала. В момента държа всички върхове на тил на огромен и дребен басейн. Щастлива съм, доколкото това е допустимо, че са по-бързи от българските.

- Има ли конкуренция в Турция или се чувстваш като „ златна рибка “ там? Какво е отношението към теб?
- Конкуренция имам. Много млади девойки, които занапред „ изгряват “, изключително на кроул. На тил към момента не е толкоз мощна, само че на кроул девойките, идващи след мен, ме бутат и ме карат да плавам все по-бързо. Отношението им? Приемат ме като своя сънародничка. Държат се добре с мен и гледат да обезпечават всичко, което е по силите им за подготовката ми. Ние сменихме управата във федерацията след олимпиадата през 2016 година Мина време, до момента в който успеем да се нагодим с новия президент. Предполагам и се надявам, че подготовката за Токио 2020 ще мине без безусловно никакви проблеми. - Отвори тематиката за олимпийските игри. На тези в Лондон имаше лек неуспех, в Рио завоюва серията на 200 м тил и приключи 21-ва. Тогава в една от обществените мрежи написа: “Дългото очакване свърши “. Направи един паралел за представянето ти на тези два форума . - Игрите през 2012-а за мен бяха повече урок. Това бе първата ми олимпиада. Дълги години чувах от разнообразни хора по какъв начин аз в никакъв случай няма да бъда част от огромния спорт и в никакъв случай няма да отида на олимпиада. Някак си, класирайки се за игрите през 2012 година, ми падна “камък от сърцето “ и си споделих: “Ето, аз мога! “ След всичките премеждия, през които минах – да сменя поданство, да плавам за друга страна, до последно нищо не се знаеше за олимпиада през 2016 година Горе-долу три седмици преди игрите ФИНА не беше определила кои хора ще вземат участие. В момента, в който ми се обадиха, че съм се класирала за олимпиадата, на идващия ден в границите на 24 часа трябваше да отпътува на предварителен лагер, който беше в Анталия. След това имахме леки проблеми с моя съотборничка по това време и татко. Заминахме за Рио и беше извънредно друго преживяването на фона на 2012 година Вече знаех какво да чакам, отивайки на олимпиада. Бях написала, че “дългото очакване свърши “, тъй като моята дисциплинираност беше в предпоследния ден на олимпиадата. Гледах всички по какъв начин излизат и се състезават, а аз упражнявах и си чаках дисциплината. Напрежението беше доста по-малко, в сравнение с в Лондон. Бях удовлетворена от представянето си. За хората, които не са осведомени с плуването, това че приключих 21-ва не е извънредно огромно достижение, само че за мен беше. Спечелвайки серията си и времето, което бях дала, отивайки без персоналния си треньор, бях удовлетворена. За Токио към този момент са разнообразни задачите. Наистина се надявам, че там ще бъде най-силното ми показване и завършекът на моята кариера.

- Защо всички спортисти споделят, че олимпиадата е нещо друго от европейско и международно състезание?
- Когато през 2012 година отидох на олимпиадата, си споделих: “Е, какъв брой му е? Миналата година бях на международно. Същите хора ще са и на олимпиадата, няма да е нищо друго. “ Но самото преживяване да си в един дребен град с всички най-хубави спортисти на света… Медиите, фамилията ти, околните, познатите – всички приказват за олимпиадата. Случва се един път на четири години. Европейски, международни и други надпревари са съвсем всеки сезон.

- Освен слабото ти показване в Лондон, имаш ли друго отчаяние от британската столица по време на игрите?
- Толкова доста време мина оттогава…

- Да те подсетя – Майкъл Фелпс…
- Да, имах. И до ден-днешен към момента не си приказваме. Не одобрих метода, по който той се отнесе тогава, откакто му желаех подпис и просто се дръпна. Все още не сме доуточнили и изчистили този въпрос. Но той към този момент не се състезава и нямаме доста допирни точки. Минало отпътувало.
- Да поговорим за случая с бащата на твоята съперничка Халима Зерен. Защо се стигна до този скандал и какво е продължението?
- И двете се борихме за квота на 200 м тил. Бях извънредно сюрпризирана от обстоятелството, че ФИНА реши, че аз ще плавам в тази дисциплинираност на олимпиадата, защото моето време на 100 м тил беше на две стотни от „ А “ норматива и до последно смятах, че ще решат да плавам 100 м тил. В момента, в който споделиха, че ще вземам участие на 200 м, това непосредствено я сложи на второ място и тя не съумя да се класира, тъй като с „ Б “ норматив единствено една състезателка може да плува в дадената дисциплинираност. Бях на предварителен лагер в Анталия. Наложи ми се да изкарам два-три дни в Истанбул. Бях отседнала в хотел покрай моя басейн на Галатасарай. Един ден седях с твои сътрудници, давах изявление и той просто се появи. Започна да крещи по мен, да се държи надменно, да е нападателен. Не разбрах множеството от нещата, които сподели, тъй като говореше на турски. След това стартира и на британски, евентуално досещайки се, че не го разбирам. Медиите и хората от федерацията и от основния ни спонсор, които бяха там по това време, просто споделиха: “Хайде, Кате, да се преместим някъде другаде. “ Той стартира да ни следва. Каза, че ще ми счупи краката, няма да мога да плавам и няма да отпътува, тъй като съм откраднала мястото на щерка му. В последна сметка не го откраднах, а си го извоювах. Плуването е спорт – състезаваш се за време, има хронометър и по този начин.

- Имала ли си други проблеми с това, че една българка плува за Турция? На някоя друга лишила ли си мястото за обещано съревнование?
- Не, само тя имаше голям проблем с мен, който аз по този начин и не разбрах, тъй като нейната майка е българка. Принципно тя идва от Пловдив, местят се и живеят в Турция. Тя също има български и турски паспорт. В един диалог, когато си разменяхме реплики, споделих: “Имаш свободно място в България. Отиди се състезавай там и никой няма да ти лишава правото да участваш на надпревари, трофеи и така нататък “

- Разговаряхме преди три години и тогава ми сподели, че решението да се състезаваш за Турция е бизнес. Още ли твърдиш, че е по този начин?
- Все още настоявам, че е по този начин, да. Възможностите им да ми дадат като подготовка за надпреварите и за олимпиадата, е нещо, което за жалост в България още е надалеч.

- Къде е мястото на България в сърцето ти?
- Заема голяма част от него. Все отново аз съм родена тук, израснала съм тук, всички мои близки и родственици са тук. Обичам да се прибирам постоянно, да се виждам с близки и другари. Обичам си родината, само че за жал тя не можа да ми даде това, от което имах потребност.

- Кои са били тежките моменти в кариерата ти до момента? Каза, че някои хора са те отписали от плуването – за какво?
- Говоря с мои другари, които са от разнообразни сфери в спорта. При нас има една страшна наклонност, когато сме младежи да сме доста бързи. В един миг прекосяваме в другата част на живота си и има един застой, в който треньорите в България вземат решение, че към този момент си завършил. А на всички места по света има такова нещо и в този миг би трябвало да работиш най-силно, да дадеш всичко от себе си, с цел да го прескочиш. Най-трудният миг беше, когато се реалокирах в Англия, въпреки дружно с мен да бяха и родителите ми. Бях на 15-16 години - оставих другари, не знаех езика, отидох на ново място с еднопосочен билет. Не знаех дали въобще ще продължа с плуването, тъй като тогава бях в миг, в който решавах дали ще приключа или пък няма да го направя. Следващият най-труден миг беше да реша да се състезавам за Турция. Надявам се, че трети няма да ми се постанова да минавам.

- Кое ти даде сили да продължиш, откакто някои хора те бяха отписали?
- Моят персонален треньор Дейвид Хичкок ми сподели, че към момента има какво да покажа в кариерата си. Смята, че съм надарена и с много работа бих постигнала доста.

- Каза, че през 2020 година в Токио ще се разделиш със спорта. Кое ще те удовлетвори като резултат на тези олимпийски игри?
- 2020-а ще бъде последната олимпиада. Решила съм да сложа завършек на кариерата си през 2021 година, откакто изплувам ислямските игри, на които Турция ще бъде хазаин. След това считам да приключа. Това е значимо съревнование за федерацията, за Турция, за мен. Смятам, че ще е последното и най-важно.

- Мислила ли си с какво ще се занимаваш, откакто приключиш или още е рано?
- Всеки ден го мисля. Има толкоз доста неща, които ми минават през главата. Все още не мога да реша дали желая да се прибера в България, дали желая да остана в Англия. Не съм сигурна, премислям разновидностите. Надявам се, че когато моментът пристигна, ще имам най-правилното решение.
- Лондон, Истанбул, София – кое е мястото, на което предпочиташ да живееш? - И на трите по малко.

- А по какъв начин се отнася твоят клуб Галатасарай с това, че непрестанно си в придвижване? Изобщо по кое време те виждат?
- За тях най-важното е да се развъртвам като състезател и в това време да вземам участие на републиканските. Те са два пъти годишно, както и в България. Едното е през лятото, а другото през зимата. Стига да съм там и да плавам за тях, всичко останало няма значение. Подкрепят ме и постоянно са отсреща за каквото нуждая се.

- Освен с плуване, занимавала ли си се с някакъв различен спорт?
- Не, плуването беше първият и финален спорт.

- Как стигна до плувния басейн?
- Изключително се ужасявах от водата. Ревях като малко дете. Майка ми беше плувкиня, а по-късно игра водна топка за националния тим на България. В един миг взех решение, че желая да се занимавам със спорт. Обмисляхме какъв да бъде – волейбол, баскетбол… Решихме, че плуването би развило тялото ми и би ми помогнало да порасна по най-правилния метод. Травмите след това са доста по-малко от другите спортове, а и в това време не можех да плавам. Майка ми сподели, че не може да е това, което е, а аз да не мога да плавам.

- Как преодоля този боязън от водата?
- Обикнах я, не знам по какъв начин. Линията сред боязън и любов е доста дребна и по някакъв метод я преодолях. Може би ми се отдаваше.

- Защо в плуването постоянно има допинг кавги?
- Труден въпрос, само че не мисля, че е единствено в плуването. Във всеки един спорт е по този начин. Когато кажат, че ти дават спонсорство, само че би трябвало да си най-хубавият, става тежко за състезателя и треньора. Може би по тази причина подхващат такива стъпки, за които след това съжаляват.

- Някога изкушавала ли си се от такова нещо?
- Не. Преди повече от пет години имахме диалог с моя треньор. Той ме попита: “Ако ти дам едно хапче и ти подсигурявам, че никой в никакъв случай няма да те хване, а вземеш ли го, ще спечелиш златен орден на олимпиадата, само че животът ти ще се съкрати с 10 години – какво би направила? “ Отговорих, че не бих го взела. Предпочитам да си пребивавам живота. Ставайки олимпийска шампионка, ще ме помнят тъкмо четири години. На идната олимпиада никой няма да си спомня за мен.

- Имаш ли чувството, че на огромните конгреси звездите като че ли ги пазят от такива допинг кавги? Винаги “изгаря “ някой, само че не е огромна звезда.
- Иска ми се да имам вяра, че звездите са “чисти “.

- Вървим към по-личните въпроси - по какъв начин се чувстваш сега? Какво се случва към теб?
- Чувствам се доста добре, доста съм щастлива. В персонален проект няма безусловно нищо забавно. Добре съм, не се окайвам.

- Какво е щастието за теб?
- Все още плуването. То ме прави щастлива. С плуването се разсънвам и си лягам всеки ден. В момента мисля напълно за плуването.

- Остава ли ти време за отмора?
- Да, един път годишно. Обикновено през август ми остава време да се прибера, да си умря, да се видя с другари.

- Къде тъкмо се прибираш?
- Или да се прибера в Лондон отнякъде, или пък в България от Лондон. На всеки, който ме попита от кое място съм, давам отговор, че това е доста сложен въпрос. Родена съм в България, пребивавам в Лондон, съревновавам се за Турция… Доста е мъчно да се изясни на хората, само че за мен у дома е на всички места.