Също като Илън Мъск и Джеф Безос, Пол Алън, съоснователят

Също като Илън Мъск и Джеф Безос, Пол Алън, съоснователят на Microsoft, е разпален по научната фантастика още от дете, а Космосът го очарова. Баща му бил асоцииран шеф на библиотеката на Вашингтонския университет, където Алън прекарвал часове след учебно заведение.

– Татко просто ми позволяваше да се бродя сред лавиците с книги в библиотеката – споделя той, седейки в конферентната зала до кабинета си, с аспект към Сиатълската игла. – Много ми харесваше.

Четял Уили Лий и книги за Вернер декор Браун и ракетата му V-2. Двигателите, турбо помпите и витлата завладели съзнанието му.

Знаел имената на всичките седем астронавти от план Mercury , като че ли му били другари от учебния тим, желал и той да лети в Космоса, като порасне. В шести клас обаче към този момент не виждал дъската добре, даже от най-предния чин. Късогледството му означавало, че „ с фантазията ми да стана космонавт е свършено “.

– Някак си знаех, че с цел да си водач изпитател, зрението ти би трябвало да е съвършено, по тази причина незапочналата ми кариера на астронавт завърши.

Веднъж се опитал да изстреля подлакътника на алуминиевия си стол, като го натъпкал с цинк на прахуляк и сяра, след което го поставил в каната за кафе и го запалил. Не проработило.

– Оказа се, че точката на размразяване на алуминия е по-ниска, в сравнение с си мислех, че е – декларира той.

Като възрастен пристрастеността му към Космоса не стихва. През 1981 година отива в галактическия център „ Кенеди “, с цел да следи изстрелването на първата совалка.

– Шумът беше необикновен – спомня си той. – Въздухът вибрираше и човек усещаше по какъв начин налягането го удря в гърдите... В лицето се усещаше горещината на моторите.

Алън стои паралелно с десетките хиляди като него, натрупали се по брега на Флорида, като значително от тях крещели: „ Давай! Давай! Давай! “.

– Беше толкоз вдъхновяващо.

Като съосновател на Microsoft Алън става един от най-богатите хора в света и има свободата да следва фантазиите си.

След като SpaceShipOne влезнал в историята като първия частен уред, достигнал границата на Космоса, Алън лицензирал технологията на Ричард Брансън, обезпокоен от заплахите, съпътстващи начинанието, и пренасочил вниманието и парите си в друга посока.

Космосът и авиацията обаче си остават негова пристрастеност и през 2011 година Алън афишира, че ще строи най-големия аероплан в света. С обсег на крилата по-голям от дължината на футболно игрище, той ще е по-голям даже от Spruce Goose на Хауърд Хюс от Втората международна война, чието предопределение било да транспортира по 700 бойци, само че направил единствено един полет през 1947 година

Самолетът на Алън не е предопределен за транспорт на пасажери, а на ракети, които ще се освобождават от корема му на височина 10 000 метра, след което ще се насочат към Космоса. Заради размерите си той ще може да издига доста по-мощни ракети от SpaceShipOne, както и спътници, пробни установки и вероятно космонавти, освен това освен до границата на Космоса, а чак до околоземна орбита.

С премията Ansari X в джоба си, Алън съставлява авангардът на комерсиалния галактически бизнес , доминиран обаче от сътрудниците му милиардери Илън Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, всеки от които създава собствен личен проект и потвърждава, че неговият е жизнерадостен. Алън желае още веднъж да се включи в играта.

– Човек има някакъв набор от фантазии в живота си, които желае да реализира. А това е фантазия, която доста ме въодушевява.

Съобщението му идва скоро откакто и последната совалка на NASA е изпълнила последната си задача и организацията внезапно се оказва неспособна да извежда хора в Космоса. Въпреки напредъка на SpaceX и сътрудниците им, бъдещето на човешките пътувания в Космоса е неразбираемо, като Алън отбелязва, че „ с намаляването на финансираните от държавното управление полети до Космоса се разкрива сериозна опция за частния бранш “. Новото му начинание има упоритостта да „ задържи Америка отпред на проучването на Космоса “.

Алън стартира да строи Stratolaunch в един голям хангар в галактическото и самолетно летище в пустинята Мохаве, който е в действителност толкоз огромен, че на компанията ѝ се наложило да изкара специфични строителни позволения единствено за скелето на структурата.

Седнал в кабинета в сиатълския си офис през август 2017 година, с аспект към пристанището и извоюваната от Seahawks купа от Супербоул, Алън споделя, че самолетът се доближава към стадия на осъществяване на полети. Дори недовършен, той към този момент е чудовищно огромен. Размахът на крилата е самичък по себе си цяла писта, като със своите 120 метра е по-дълъг от изминатото разстояние във въздуха от братята Райт в Кити Хоук. Колесниците имат 28 колелета. Корпусът е двоен и претрупан оптимално, той ще тежи 590 тона, ще се задвижва от шест броя мотори 747, а окабеляването му е дълго над 100 километра.

Пол Алън строи аероплан, тъкмо толкоз мощен и комплициран като тези от предишното, машина, с която да проникне в Космоса. Мечтата на Алън е тъкмо като на другите галактически властелини: да понижи себестойността на полетите до Космоса и да ги направи по-достъпни. Безос споделя, че евтиният и благонадежден полет до Космоса „ ще разреши разгръщането на динамична и даже избухлива предприемаческа активност на хиляди компании в Космоса, тъкмо както същото се случи през последните 21 години в интернет “.

Алън също вижда паралела сред Космоса и интернет.

– Когато излизането в Космоса стане рутинна активност, нововъведенията ще се ускорят с темпове, които понастоящем не можем да си представим – споделя той. – Това е особено за новите платформи: когато станат леснодостъпни, комфортни и евтини, те притеглят и улесняват мечтателите и бизнесмените да осъществят новите си концепции... Преди 30 години революцията на персоналния компютър даде високата изчислителна мощност в ръцете на милиони, а това отключи неизмеримия човешки капацитет. Преди 20 години разпространяването на интернет и последвалият гърмеж на смарт телефоните се сплотиха и разрешиха на милиарди човешки същества да надскочат обичайните ограничавания на дистанциите и търговията. В днешни дни достъпът до ниската околоземна орбита има същия капацитет.

Точно както компютрите са се смалили от размера на хладилници до джобен формат, по този начин и солидните спътници стават все по-малки и по-евтини, някои даже с размера на кутия за обувки. Възможността да качиш хиляди такива към Земята, ще разреши реализирането на какви ли не хрумвания, от обезпечаването на интернет до всяка точка на света и разрастване на връзките до по-доброто следене на здравето на планетата, което ще улесни фермерите в контрола им над посевите, а на Пентагона – да следи враговете си.

– Значението на тези дребни спътници е нещо в действителност забавно и пленително, както за информационните благоприятни условия, когато мнозина изстрелват цели съзвездия от спътници, по този начин и за разбор на разтърсеното здраве на Земята – споделя той в кабинета си.

Макар полетите за спечелването на премията Ansari X да го ужасяват, Алън стартира още веднъж да мисли за човешкото наличие в Космоса.

„ Дълго и съществено мислих, преди да направя още веднъж същата крачка – написа той в записките си. – С времето ползите ми започнаха да надвиват над опасенията... Най-вълнуваща за мен бе вероятността да качим хора в Космоса, този път за цели дни или седмици. С наслаждение бих оставил натоварения суборбитален туризъм на Ричард Брансън и Virgin Galactic, само че в орбиталните полети има нещо извънредно вълнуващо, което ни връща към Джон Глен и полета му на Friendship 7. Това ще е прекарване, надалеч по-интересно от 6-минутен суборбитален полет. “

През 2017 година Брансън и Алън стартират да разискват опцията да изстрелват тази ракета от борда на Stratolaunch , което от своя страна ще възобнови едно необикновено съдействие. Разговорите са напълно предварителни, само че „ се надяваме, че ще можем да работим дружно по този въпрос – споделя Брансън. – Започнахме дружно и в действителност ще е добре, в случай че успеем да заработим още веднъж дружно “.

Алън също не изключва сходна опция, само че има и свои лични проекти. Освен основаването на по-надежден и сполучлив метод за изстрелване на спътници, той мисли по-мащабно. Stratolaunch е толкоз огромен, че може да транспортира не една, а цели три ракети по едно и също време, подредени на корема му като ракети на военен аероплан. Нещо повече, даже въпросните три ракети, взети дружно, не изпълват целия му потенциал. Алън си мисли за совалка за многократна приложимост с името Black Ice , която да може да лети до Международната галактическа станция и да качва в орбита спътници и пробни установки, а един ден, за какво не, и хора.

Но за жалост, Пол Алън умря от рак на 15.10.2018 година

Крайната цел е установяването на „ рутинна полетна активност “, единствено че в Космоса, изяснява Джейн Флойд, шеф на Stratolaunch .

– Конструирате ракетата си като аероплан – изяснява тя – и получавате аероплан, който носи различен аероплан, който може да се употребява неведнъж. Повече не изхвърляш нищо. Само зареждаш с гориво.

Космически аероплан, който може освен да извежда спътници в орбита, само че и да остава там до три дни, освен това в положение да излетява безусловно от всяка точка на света. Идеята към момента се създава и на този стадий съставлява единствено една рискована и гранична доктрина, която може да се окаже изцяло неизпълнима.

– Иска ми се да имаме изцяло използваема система за многократна приложимост и седмични, а за какво не и по-чести, полети, както вършат авиолиниите – споделя Алън от креслото си в сиатълския си офис.

Връщането към пилотираните полети в Космоса евентуално ще се случи в бъдещето.