Мюнстерската комуна
Съществуват разнообразни типове секти: религиозни, идеологически, тоталитарни и други. Но това, което се случило през ХVІ век в немския град Мюнстер, не съумяла да реализира нито една друга фракция – да завземе властта в цялостен огромен град. Освен това, тя съчетала анархията с религиозната религия и с комунизма на „ настрана взета територия “ – както гласи фамозната фраза, произнесена през далечния тогава ХХ век. Такава композиция наподобява като научна (или ненаучна) фантастика. Обаче тъкмо по този начин се случило в Мюнстер.
Водачът на „ селската война “ в Германия Томас Мюнцер бил хванат и екзекутиран на 27 май 1525 година Привържениците на сектата на анабаптистите (т. нар. „ още веднъж кръстени “) след изтезанието на техния „ нравствен лидер “ се разпръснали из страните по крайбрежията на Северно море: Швеция, Холандия и Дания. Но най-голямата част от тях се намирали в немския град Мюнстер.
Тукашната градска администрация и без тях си имала задоволително грижи: протестантите на Мартин Лутер и на папата непрестанно влизали в конфликти. Анабаптистите бързо се ориентирали в обстановката и предложили на протестантите съюз за битка против католиците. Скоро последователите на папата били победени и Мюнстер минал във властта на лутераните. Но анабаптистите също поискали да се облажат с кокала на властта – такива желания изобщо не са преимущества на ХХ и ХХІ век.
Започнали съществени разправии сред лутерани и сектанти: с грабежи, барикади и обществени изтезания на централния площад. Разбира се, оръдията можели да сложат завършек на възходящия спор. Протестантите имали оръдия – само че анабаптистите не.
Бургомистърът (кметът) Тилбек обаче не желал да пролива още кръв след ужасите на селската война и разрешил на анабаптистите свободно да практикуват учението си. За страдание, както постоянно става в такива случаи, непотребната отстъпчивост единствено провокирала повече кръв и повече жертви. Това мекушаво кметско решение се оказало изцяло неправилно. В Мюнстер почнали да се стичат голям брой анабаптисти. Те към този момент въобще не желали да разделят властта с лутераните. През януари 1534 година сектантите взели властта след кметските избори и създали бургомистър собствен последовател – индустриалеца Б. Книпердолинг. Веднага, както след всяка гражданска война, на всички места почнали погроми, пожари и грабежи – които в този случай били оправдавани с християнското обучение. Противниците на новата администрация били убивани в личните им домове с коси, сърпове, чукове и всевъзможни други спонтанни оръжия. Тълпите анабаптисти и всякаква улична паплач преследвали католиците по улиците на града. Жителите на Мюнстер, които не желали да бъдат кръстени за повторно (според разпоредбите, второто кръщение означавало отвод от католицизма), бягали от града, изоставяйки парцелите си. Анабаптистите унищожили религиозните здания и знаци на протестантите, като ограбили всичко скъпо.
Внезапно пред водачите на сектата изникнал проблем: популацията в града трябвало да се изхранва. А запасите от храни били нищожни. В резултат на това се появило разпореждане, че цялата благосъстоятелност в града става обща. Без изключение. Тези, които не се съгласили, били пребити, а защитата на награбеното била предоставена на 7 души от водачите на анабаптистите. В града се открила теократична тирания от комунистически вид, с изцяло унищожена частна благосъстоятелност. След като се популяризирали клюки за „ града на комуната “, от всички направления към него почнали да се стичат анабаптисти.
Епископ Франц декор Валдек, който отговарял за града, бил учуден от протичащото се. След като се възстановил от първичния потрес, той съумял да събере самобитни „ бойни групи “ и да обсади Мюнстер. Пристигането на ландскнехтите на епископа под стените на Мюнстер не зарадвало анабаптистите. Но не ги уплашило изключително. Един от уредниците на протеста – Ян Матис, след дълго пиянство на вино „ получил признание свише “. Започнал да твърди всички, че, сходно на библейския Самсон, самичък ще успее да победи цялата вражеска войска. В реалност се получило малко по-различно. Матис и 12-те му почитатели били тривиално съсечени от ландскнехтите. Главата на „ новия Самсон “ била нанизана на пика, а гениталиите му – приковани към крепостните порти.
След него властта минала в ръцете на Йоан Лайденски (под това име работил авантюристът Йоан Бейкелзон). Новият „ нравствен лидер “ декларирал, че врагът ще бъде надвит, единствено трябвало да се води война до дъно и всички да влязат в полигамни връзки.
Историческо показване на изтезанието на анабаптистите на Принципалмарк. На назад във времето църквата Ламберти със остарялата църковна кула и към този момент поставените кошници. Снимка: Уикипедия
Призивът за многоженство провокирал огромна изненада измежду жителите. Те, кой знае за какво, считали, че е по-важно да помислят за тактика против ландскнехтите и да решат проблемите с попълването на питателните ресурси. Но Йоан упорствал на своето. Отсега нататък всеки еретик трябвало да влезе в връзки и да живее с няколко дами. Но, естествено, нямало задоволително дами за всички – което незабавно предизвикало безредици.
Самият Лайденски имал 16 дами. Седемнадесетата не желала да се омъжи за него и по тази причина той обществено отсякъл главата й на централния площад. По принцип, собственоръчното осъществяване на изтезания в Мюнстер било едно от заниманията на водачите на сектата. В резултат на това популацията (и мъже, и жени) непрестанно намалявало.
В това време наемниците на епископа получавали помощ. Ставало все по-трудно да се отблъскват офанзивите на ландскнехтите. Загубите измежду обсадените се увеличавали, храната била на приключване. В града настъпил апетит. Предложението за продупчване на обсадата с конница се сблъскало с горчивата действителност: конете от дълго време били изядени…
Метежът в Мюнстер (като всеки различен през Средновековието) приключил по нормалния метод. Година и половина след окупацията на града от анабаптистите Мюнстер бил високомерен от наемниците на декор Валдек.
Градът бил още веднъж ограбен, анабаптистите – изклани. Трите основни фигури на комуната: Йоан Лайденски, бургомистърът Книпердолинг и още един (неговото име останало неизвестно) били екзекутирани на централния площад.
