Историята на детските кръстоносни походи – децата ще дойдат после, но първо похода
Съществуват моменти от историята, за които никой не може да бъде безапелационен. Детският поход е тъкмо такова събитие, записано през далечната 1212 година Противно на името, някои историци са на мнение, че най-вероятно става въпрос за инцидентно събиране на селяни, които са били прогонени от своите територии. Някои подозират, че това е бил акт на по-високите рангове в обществото и след налагането на насила, въпросните потеглят на поход към обетованата земя, която и да е тя. Източниците най-малко са безапелационни върху концепцията за годината, тя не предстои на разискване и е доказана от историци на Франция и Германия.
Ситуацията в Германия подсказва, че служащи и селяни са напуснали своите работни места и земи, оповестили са се като пратеници на Бог и потеглят към свещените земи, които да освобождават. Към този миг се приказва, че най-вероятно водач на групата е Николай, който непрекъснато приказвал, че има видения и предсказва бъдещето. Според неговите предания, Бог е подготвил земята за най-подтиснатите и същите потеглят в тази посока. От Кьолн се появява още една група кръстоносци, които поемат към Италия. В Геноа, групата е към този момент разочарована от Николай и мнозина ще изоставен и ще търсят шанса си другаде.
И до момента в който властта е редуцирана, останалите ще тръгнат към Рим, само че по пътя ще бъдат срещнати и хванати от най-различни фракции и ще бъдат продадени като плебеи. Във Франция обстановката не е по-различна, само че там претводител е Степан „ ван Клойс “. Същият декларира, че Бог се явил пред него и му заповядал да стане крал. Мъжът посещава Париж и основава собствен личен поход, с който да се тръгне на юг, с цел да се върнат Свещените земи. Неговата експедиция се случва благодарение на транспортен съд, само че е такова впечатляващо крушение, че единствено след няколко дни корабоплаване, цялата група потъва и пиратите нямат никакви проблеми да наберат нови плебеи, които да продават.
Това събитие най-вероятно е тръгнало от Германия, само че по-късно се счита, че продължава във Франция, следвайки същите пристрастености. Ето за какво и в историята остава като едно велико събитие, обединено в две. Колко тъкмо велико е, това оставяме на преценката на архивите и обстоятелството, че мнозина мъчно биха могли да се съгласят с тази концепция. Интересното е, че в този интервал ще открием доста хора, които приказват с Бога. Всичките желаят да тръгнат на поход и да освобождават Йерусалим, само че по една или друга причина в никакъв случай не стигат до вярната дестинация. Харизматичните водачи са положителни оратори, само че в никакъв случай не са положителни военни стратези, а също така нямат и визия в коя посока да се насочат, с цел да стигнат до Йерусалим. Походът през 1212 година се оказва първият, в който самите хора поемат самодейността, откакто са слушали задоволително митове по тематиката и са се самоубедили, че точно те ще бъдат благословени при възможен триумф. Какви са претекстовете обаче?
Освен шанса за благословия, бедните знаят, че могат да грабят колкото желаят, а и единственият вид да бъдат освободени от робството е точно с призоваването към Йерусалим, а тогава притежателите на плебеи не могат да ги задържат с такава свещена задача. Кръстоносните походи са вид за бързо замогване, каквото най-често вършат въпросните главорези – атакуват кервани, вилнеят и се надяват, че ще избягат надалеч от краля, до момента в който най-сетне не съумеят да заграбят задоволително. Къде е църквата в цялата позиция?
Никой не може да ви показа, само че обстоятелствата са ясни. Кръстоносците под шапката на детските походи ще бъдат явни, че въобще не са деца, само че са хора с деца, които също ги взимат. Има една версия, че носят името си от обстоятелството, че пристигналите мъже и дами – най-много дами, могат да оказват помощ за бързото размножаване и налагането на нова просвета в превзетите територии. Проблемът обаче е, че това са хора на възраст до 28 години. Друга версия на детските походи е, че най-вероятно това са небогати фермери, които са били напуснати да продават земята си и да търсят ново прехранване, каквото и да бъде то, а дългото странствуване даже в този миг им се коства като една доста добра концепция. За страдание никой няма щастието освен да извърши задачата си, само че даже да види Йерусалим. Никой не се е опитвал и не е съумял да открие благосъстоянията на Йерусалим, в това можем да сме сигурни.
