Съществуват много неизвестни факти в тъмнината на историята ни за

Съществуват доста незнайни обстоятелства в тъмнината на историята ни за живота и делото на Константин Фотинов – първият български публицист. Той ясно е съзнавал, че публицистиката е огледало на един народ, където могат да се видят хрумвания, стремления и нравствени висоти. Журналистиката в миналото, че чак до през днешния ден има за задача да пази правото, истината и справедливостта. И най-много да бъде свободна, тъй като по този начин народът се изкачва в своето развиване и рационализиране.

Константин Фотинов е основателят на първото българско списание „ Любословие “. Много години по-късно проф. Иван Шишманов назовава списанието един от най-важните монументи на нашето Възраждане.

Това списание има извънредно значение за тогавашната България - първата българска „ енциклопедия “ осмелила се да помести на страниците си размишления за езика ни, за образованието, за българския дух, на практика житейски препоръки и размишления. В списанието му познавателният българин можел да прочете още публикации по география, педагогика, земеделие, търговия, вяра и история. Особено място заемат изявленията по благоприличие. „ Любословие “ се смята за първия илюстрован вестник.

По оново време публицистиката не можела да се похвали с особена идейност, само че пък за сметка на това не съдържала персонални нападки и нецензурни изрази. Всичко се случвало в рамките на приличието - с доказателства от обстоятелства. Не се допускали гневни нападки против достолепието на индивида, полемиките се водели рационално. За заблуди на обществото, скриване на действителността и положението на нещата в интерес на обособени хора, не можело и да се намерения. „ Общото положително “, това бил смисълът на тогавашната публицистика. Тези неписани правила имали годност и за списанието на Константин Фотинов.

Делото по издаване на „ Любословие “ било рисковано. При крах на списанието му можел да доближи до финансови загуби. Заради това две години преди да стартира списанието, той отпечатва опитния брой на „ Любословие “. Годината е 1842. Тази брошура е прочут още като „ експериментален номер “ и съдържа програмата на неговите хрумвания. Оргиналът се отличава по външен тип от пробния брой, който наподобява на листовка. Само печатните букви и мотото са едни и същи.

Там четем: „ Български народе! Някои хора на тоя свят желаят да се покажат и похвалят с благосъстоянието си, с величието си, със своята мощ и дарувание, като вършат това единствено на себе си да угодят; само че аз предпочитайки общата изгода и общото положително от всяко великолепие и благосъстояние и като виждам, че аз съм от същия тоя български народ, затова съм задължен да се грижа за изгодата на тоя народ, държан с Божията помощ да излезне пред света с едно такова дело, което се надявам и уповавам да бъде предпочетено най-повече на нашия народ от доста други мирски работи.

Бог е основал человека вербален, като му е дал разум и разсъдък да се учи и разумява всичко и да разграничава положителното от злото. Тия дарувания Божий человек би трябвало да утработва, та по тоя метод ние би трябвало да знаем повече от по-старите и от прежните наши братя: да разумем зданието Божие и самия основател на света; да живеем богоугодно и человекоугодно; да знаем законите на живението наше; да познаем другите места на тоя свят, другите хора на тая пространна земя, тяхното родно място, град, техния живот, работа, търговията, благосъстоянието, тяхното великолепие и мощ, достолепие, юначества земните им творби, добитъка им, от коя работа живеят, на кои места търгуват, какво получават и прочие Затова нещо единствено списанието, повестта, историята и учението може да научи человека да познае и разуме всичкото, което изброихме нагоре и с това человек може в действителност да се назова вербален и заслужен на Божието дарувание, а не добитък….

Българи благочестиви и православни, до по кое време ще спите тоя бездънен сън без учене и в невидение? Стига сте спали в тоя тежък и дълговременен сън, а погледнете нашите братя на земята какво са и какво вършат, та избирайте и последвайте делата и живота на положителните, а бягайте от работата на неприятните индивиди. Най-първото просвещение и добропознание за един народ е учебните заведения и четенето на доста и разнообразни книги, които могат да просветят вашия разум и разсъдък, с цел да познаете първо сами себе си, че след основателя Бога, неговото творение и след това да поставите вашата челяд на ярък и прочут живот и да оставите славно и безсмъртно име.

Припомнете си праотците на сегашните просвещени хора, какво славно са им оставили за достолепието и просвещението им, което не може да изгони ни тежкото време, ни ножът, ни огънят, само че свети и сияе, както слънцето, по всичката земя. Вижте европейските нации с просвещението и учението какъв брой са славни, мощни, богати и преимуществата на които не може да се опишат. Гледайте народите, които ви забикалят от всички четири страни, най-сетне гледайте народите, с които живеете, на каква степен се възвишават с учението и просвещението. Колко скръбно и срамно за нас! Послешни нации и безкнижни почнаха и се захванаха на нашите дни да се просвещават и да умножават своите учебни заведения, книгите, газетите, периодическите списания, с цел да знаят що става по света, а българския народ спи!!! Горко ти, горко ти народ многочисленый, а на ползы своея не чувственый и не рачителный! “

След Освобождението този единствен експериментален брой на Фотинов обърква откривателите. В „ Югозападна България “ (бр. 16 от 1893 г.) е оповестен текст със заглавие „ Новооткритото „ Любословие “. Този умел брой на списанието бил в доста дребен тираж – към 200 бр.

Днес от тях се съхраняват единични бройки, тъй като списанието е популяризирано отвън България. Така то се трансформира в библиографска необичайност. Известно е, че първият брой на „ Любословие “ излиза през 1844 година Самият Фотинов казвал, че се води от граматиката на Мразовича, написа без членове, желае в писанието да се поддържа колкото може връзката със старобългарския литературен език и не желае да се отдалечи от църковния.

За своето „ Любословие “ Фотинов се поучава с една жена - Анастасия Томова. Върху гърба на фотографска фотография на сестра му Сузана Сахатчиева е написано: „ На Анастасия Томова, в памят за мой брат Константин “.

Анастасия Томова е варненка, родена в оскъдно семейство. Заминава за Смирна с вуйчо си Димитър, с цел да учи. Той евентуално е бил поддръжник на гръцката словесност, подписвал се е като Димитър Томади. Карал е и племенницата си да се подписва по този метод. Фамилията е била с българско съзнание, какъвто е бил и бащата на Анастасия. Наричали го Цеко занимавал се с направата на дограма и столове.

Какви са били връзките сред Константин Фотинов и Анастасия е мъчно да се допусна, само че евентуално тя не е инцидентна жена щом сестра му Сузана ù надписва фотографията си в памет на своя брат Константин.

Анастасия оказва помощ на Фотинов в осъществяване на концепциите му за женско обучение, за учредяване на едно централно учебно заведение, за учредяване на сдружение с образователна цел и библиотеки. Добрите вести не закъсняват.

През 1845 година до Фотинов стига радостната новина, че във Враца е отворило порти женско учебно заведение със 130 девойки. Той се зарекъл пред читаелите си в „ Любословие “, че като се увери изцяло, ще опише в детайли светлото дело. Информацията стига до него от лице „ правдиво и взело участие в самата работа “, а това е евентуално Агапия Врачански.

И издателят написа по тази причина в „ Любословие “, с цел да осведоми в детайли читателите. От него разбираме още, че учебно заведение за девойки е отворено и в Плевен с 90 девойки. Женски учебни заведения се появяват в Котел, Елена, Шумен, Сливен, В. Търново и други български градове.

Отново в негова публикация за Котел в списанието, от септември 1846 година, научаваме за учебните изпити на девойките, които пишат, четат и се оправят добре с аритметиката. За работата на учителите заплаща самият доктор Петър Берон. Не може да не споменем и Разградското женско учебно заведение, на което в писмо от 16 септември 1846 година създателят на „ Рибния буквар “ дава обещание да отпуска всяка година по 20 жълтици помощ.

На страниците на списанието Фотинов преглежда развиването на женските проблеми в разнообразни страни по света. Още в опитния му брой помества публикация „ Повест за японския народ “ и написа за мястото на дамата в обществото. В другите издания може да се види още сходна информация. В книга 4 от 1844 година отпечатва публикация „ Рукоделание в Русия “ и разсъждава върху женския труд, който постоянно е подценен.

Фотинов е незабравим възрожденец. До в този момент не е открита негова снимка. Вероятно такава е съществувала – живял е освен в Смирна, обиколил Цариград, постоянно се завръщал в родния Самоков, отскачал в Пловдив и Одрин. Но съгласно негови откриватели по това време още не е съществувал фотоапарата. Днес имаме утопичен портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 година В двора ù е повдигнат монумент.

Фотинов е роден в Самоков евентуално към 1800-1801 година, само че годината е противоречива. Баба му Хаджи Фота, която е родена през 1730 година е пристигнала от Пловдив, дружно със сина си Георги, който е бил дете. Кога се е споминал мъжът ù – не се знае, само че скоро след гибелта му е ходила в Киев. Щом се завръща в Самоков основала женски метох с други калугерки. Грижела се за сина си и след неговата сватба му купила къща. Георги бил преклонен човек, който се занимавал с абаджийство, печелел положителни пари, само че след това работата му не вървяла добре.

Първата жена на Георги Фотинов се казвала Вена и била от рода Щъркольови. От нея имал единствено една щерка Катерина, която станала монахиня и носела името Архелая. Вена умряла и Георги се оженил за Невянка Хаджиянчова, която му родила четири деца. Най-голямото Константин Фотинов е единствения му наследник, има още три дъщери. От тях по-голямата и междинната, още като девойки, се покалугерили и се прибрали в метоха при баба си Фота. Като калугерки се казвали Теофания и Аполинария. Само най-малката сестра на Константин Фотинов, Сусана не последвала образеца на баба си и се оженила за Алекси Сахатчи по гледище на татко си. Имала двама сина Иван и Костакия и две дъщери – Мария и Домница, които също се отдали на Бога.

Константин Фотинов се научил да чете в килията на баба си в самоковския женски метох и при духовника Софрони в „ светогорския “ метох в Самоков. Баба му има най-сериозно въздействие за възпитанието му и за ползите му към познанието. Може би нейният престиж е причина той да вземе името на баба Фота и то да се трансформира в негово фамилно. За нея се разказвало, че била „ ачик-гьоз “ жена, жена която имала деликатност и тактичност. Била любознателна, правила разнообразни добрини на онеправданите хора и пособия на бедните. Умира през 1844 година

Константин Фотинов отива да учи в Пловдив, когато е навършил 20 години. Първоначално учи гръцки език при даскал Адам. Щом се завърнал в Самоков се занимавал с социална работа – държал проповеди, само че хората на Самоков му се присмивали. Този факт красноречиво приказва за желанието му да пробуди поданството. Някъде във времето учи при Неофит Бозвели, който се намирал във Врачански манастир. При известния свещеник го изпратила още веднъж прозорливата му баба Фота.

Тя го води и в Киев, с цел да се занимава с просвета, само че какво се е случило, с цел да не остане там е незнайно. Двамата отпътуват за Атина, а след това тя се завърнала в Самоков и се грижела да обезпечи средства на внука си.

Според някои източници е приключил с науките си в гръцко учебно заведение в Малоазиатския град Кидония. А след това Фотинов отишъл в Пловдив, с цел да търгува с кафе, розово масло, захар, смокини, хайвер, хартия, дървен материал, само че и образователни пособия.

В града на тепетата е общувал със забележителни българи, един от тях е чорбаджи Вълко. Бащата на бъдещият публицист все го викал да се завърне в Самоков и той го послушал. Но щом дошъл схванал, че го привиква, с цел да го ожени. Константин отмахнал товара от себе си и направил по този начин, че да оженят сестра му, а не него. Продал един хан, който бил негова благосъстоятелност и напуснал родния си град. Вече се бил отказал от търговията. Отишъл в Цариград, където се родила концепцията да издаде своя вестник „ Любословие “.

В Цариград нямало печатница със славянски букви. Такава имали единствено протестантските мисионери в Смирна. И той отпътува за града ситуиран в Измирския залив на Егейско море. В този град излизали по това време доста британски, френски, гръцки, арменски, еврейски списания и вестници. В него живеят и мисионери, които за работата си внесли печатарски машини и организирали печатници. В Смирна е отпечатан на български език Новият Завет на Неофит Рилски, само че и част от преводите на Стария завет на Фотинов, както и неговите учебници.

Целият текст на Стария завет, преведен напълно от Фотинов, е редактиран от различен самоковец – Христодул Костович. Финалният вид, прочут като Протестантска Библия, е редактиран пък от Петко Р. Славейков и публикуван в том през 1871 година в Цариград. В Смирна на гръцки език е отпечатвано първото списание в Османската империя „ Хранилище за потребни познания “, а Фотинов е негов коректор.

Годината, в която Фотинов идва в Смирна евентуално е 1838, тъй като тъкмо тогава издава своя гръцка граматика. В Смирна се среща с доктор Елиас Ригс - протестантски мисионер повече от петдесет години. По-късно, след спирането на списанието „ Любословие “, Фотинов е превеждал с него Библията от гръцки език. Работят дружно, само че за малко. Самоковецът е преподавател в гръцко учебно заведение, написа учебници. По това време на свои разходи издава 24 броя от своето „ Любословие “, което излиза от щемпел в продължение на две години.

През 1845 година отпечатва дребна брошура „ Болгарски разговорник “, за тези които обичат гръцкия език. През 1852 година издава Психология „ обучение душесловно за децата “. Но основното му книжовно занятие е обвързвано с преводите на Библията.

По това време той оказал въздействие върху доста възрожденски персони. От него Г. С. Раковски приема главните му схващания върху българската история. В кореспонденцията си Фотинов поддържа връзка с хора на българската интелигенция – Авксентий Велешки, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Райно Попович, Захари Круша.

Специалисти на Възраждането ни показват заслугите му за първото печатно издание на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски – „ Царственика “. Той е отпечатан в Будапеща през 1844 година от Христаки Павлович. Негов прототип е модифицираната Паисиева история в ръкопис, който Фотинов занесъл в Търново две години по-рано при пътуването си за събиране на клиенти с пробния брой на „ Любословие “.

Фотинов умира на 29 ноември през 1849 или 1851 година Според разкази на Сава Доброплодни си е отишъл от живота не по-рано от 1855 година, тъй като точно през тази година Доброплодни го срещнал в Котел. Тази вест трогнала всичките му другари и намерило отзив в печата. Съчувствия изказала и цялата българска колония в Цариград от първенците до служащите. Тленните му остатъци са съпроводени с почести до гробищата. Къде е заровен – не се знае. Цариградски вестник написа през декември 1858 година „ Книжовний наший свет загуби едного от най-хубавите си содружници. Г-н Фотинов, който е на вси прочут, бе дошел от Смирна, където нормално живееше, в Цариград преди два месеци уже за своя работа, сконча ся на Хаскьой, гдето беше взел дом с нанимание. Това аргументи жал сензитивна на тукашните Болгари “. Фотинов си отива от живото надалеч от околните си и родното място. Петдесет години след неговото дело, българи се събират да почетата паметта на първия публицист.

Съвременниците му си го спомнят като „ доста вежлив господин “. Обличал се добре за времето, разговарял на френски и гръцки език, знаел и съветски. В неговия списък, в който се намират разрешителни за търговия е записано, че е ярък, рус човек. По мемоари на Сава Доброплодни го разказва „ на растеж дребничък, колкото мене, на разположение сухичък, с бръснати мустаци и брада. Не беше черноок – повече беличък, русичък, косите кратки… “

Не инцидентно патриархът на българската литература Иван Вазов му посвещава стихотворение, което приключва по този начин:

О, Фотинов! Поклон, будителю национални,

предтеча на цялостен сонм сеячи благородни.

На живи семена в националното схващане –

Поклон на твоя дух и гроб заветен в заточение.

В Юбилееен алманах във връзка 50 години на българската публицистика и честване паметта на Константин Фотинов, публикуван през 1894 година Алеко Константинов дава за щемпел описа си „ Пази Боже сляпо да прогледа “.

Ако през днешния ден имате път през Самоков, покрай Боровец, може да се отбиете, с цел да видите два от стотте национални туристически обекта. Единият от тях е Историческия музей, където ще ви опишат и други малко известни обстоятелства за възрожденеца ни. Можете да посетите и Девическия манастир, учреден от бабата на Константин Фотинов – сериозна, добра и любознателна жена, която трансформира своя внук в забележима персона за това време.