Ето кое действие оказва значително влияние върху начина, по който дезинформацията се разпространява онлайн
Съществуват два типа „ суперразпространители “ на дезинформация в интернет: умишлени и проведени разпространители на погрешни и подвеждащи изказвания и такива, които несъзнателно споделят информация, за която не са знаели, че е погрешна.
Видяхме някои от съдбовните последствия от комбинираното им деяние, които се демонстрираха по време на пандемията COVID-19, само че разполагаме с доста по-малко детайлности за това по какъв начин гледането на сходна дезинформация в обществените мрежи трансформира държанието на хората, изключително във връзка с имунизирането.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и Университета на Пенсилвания се заеха да свържат нещата, с цел да покажат аргументите и последствията, като проучиха въздействието на повече от 13 000 заглавия върху желанията за имунизация измежду към 233 милиона консуматори на Фейсбук в Съединени американски щати – група, равняваща се на близо 70% от популацията на страната.
Изследователите не преглеждат единствено наличието, маркирано като погрешно или подвеждащо от проверяващите обстоятелствата в платформата; техният набор от данни включва всички заглавия, свързани с имунизациите, известни през първите три месеца от въвеждането на имунизациите в Съединени американски щати – от януари до март 2021 година Това е включвало и „ скептична към имунизациите “ информация, която не е фактологически неточна, само че въпреки всичко повдига въпроси за имунизациите и е надалеч по-малко проучвана в обществените мрежи и медии въобще.
„ Като възприемаме априорно агностична позиция за това какво наличие може да промени желанията за имунизиране, ние дефинираме изпод нагоре кои типове наличие водят до изцяло разколебаване във връзка с имунизациите “,
пишат Дженифър Алън и сътрудниците ѝ в оповестената от тях публикация.
Направени са доста догатки за връзката сред излагането на дезинформация и произлизащото от това държание, въз основа на изследвания, посочващи връзките сред шерването и вярата в онлайн дезинформацията и пониженото имунизиране против COVID-19.
Но това е една типична обстановка, сходна на кокошката и яйцето. Други проучвания допускат, че първичното разколебаване във връзка с имунизациите кара хората да одобряват повече дезинформация, вместо дезинформацията да посява първичните подозрения, които ги карат да се въздържат от имунизиране.
За да открият първопричината, откривателите първо са ревизирали въздействието на другите заглавия върху желанията за имунизиране в два опита, включващи повече от 18 700 участници в онлайн изследване.
Във втория опит те откриват, че без значение дали заглавието е правилно или погрешно, тъкмо или не, в случай че то кара хората да имат вяра, че имунизациите могат да навредят на здравето, точно то понижава желанията за имунизиране.
След това откривателите са екстраполирали тези констатации, показващи повода и следствието, към своята група от 233 милиона американски консуматори на Фейсбук, като са употребявали композиция от краудсорсинг и машинно образование, с цел да оценят въздействието на към 13 200 URL адреса, свързани с имунизациите, известни при започване на 2021 година
Те откриха, че дезинформацията, маркирана от проверяващите обстоятелствата като погрешна или подвеждаща, е спечелила относително малко известност във Фейсбук спрямо немаркираните истории, които са достигнали до повече хора и внушават, че имунизациите са нездравословни за здравето.
Тези нефалшифицирани истории са били оповестени най-вече от надеждни мейнстрийм новинарски издания, които са преглеждани стотици милиони пъти и – оставени да предизвикват скептицизма във връзка с имунизациите без надзор. Именно те са имали към 46 пъти по-голямо влияние от маркираните изявления, демонстрира прогнозният модел на екипа.
С други думи, ваксиноскептичното наличие от главните уеб сайтове, което не е било маркирано като дезинформация, е оказало по-голямо влияние върху колебливостта във връзка с имунизациите, в сравнение с искрено погрешното наличие, оповестено от крайнодесни издания.
„ Немаркираните истории, подчертаващи редки смъртни случаи след имунизация, бяха измежду най-гледаните истории във Фейсбук “, изясняват Алън и сътрудниците му, показвайки, че излагането на хората на подвеждащо наличие дефинира какъв брой необятно въздействие има то.
Разбира се, доста други фактори от действителния свят биха могли да повлияят на нечие решение да се имунизира и колебливостта във връзка с имунизациите може да не е единственият водещ фактор.
Намеренията за имунизиране също по този начин не съответстват с съответните данни за разпространяването на имунизацията. Освен това изследването се концентрира единствено върху една страна, само че резултатите от него биха могли да дадат визия за това по какъв начин се популяризира информацията в международен мащаб.
„ Нашата работа демонстрира, че въпреки ограничението на разпространяването на дезинформация да има значими изгоди за публичното здраве, също по този начин е сериозно значимо да се вземе поради наличието в сивата зона, което е в действителност тъкмо, само че все пак е подвеждащо “,
заключава екипът.
Изследването е оповестено в Science.
