Съществуват два вида читатели: тези, които биха предпочели смъртта пред

Съществуват два типа читатели: тези, които биха предпочели гибелта пред сгънатите ъгли на страниците и тези, чиито книги носят “белезите ” на четеното – подгънати обичани страници, мнения в полетата. Двата вида рядко се съчетават в едно и също лице и несъмнено не си заемат книги един на различен. Но ново потомство читатели намира метод да съчетае и двата метода, като трансформира анотирането на книги във тип изкуство. 

„ Постоянно виждам хора, които имат такива книги “, споделя един консуматор на TikTok и демонстрира фотография на дебели романи, по чиито страници са залепени цветни лепящи се листчета. „ Какво вършиме? Обяснете! Защото това наподобява на домашна работа. Но също по този начин одобрявам офис консумативи ”, цитира Guardian.  

В онлан общностите BookTok и Bookstagram,  където потребителите надлежно на TikTok и Instagram разгласяват рецензии и рекомендации за заглавия, има подгрупи, отдадени единствено на анотирането на книги. Нивото на активност и ангажираност варира; някои читатели имат комплицирани системи за цветово шифроване (розови маркери и листчета за сантиментални моменти, сини за догатки за сюжета) или правила, целящи реализиране на избрана хармония. Други драскат по полетата, с цел да отбележат моменти, които са изключително шокиращи или удовлетворяващи, или рисуват капчици или сърца към красиви пасажи. За трети анотирането е толкоз значимо, колкото шерването на фотоси на персоналната им библиотека или писането на рецензии.

Марсела, хартиен инфлуенсър в Instagram, разгласява онлайн своя метод на анотиране. Започва да го прави предходната година, откакто повече от десетилетие е дейна във почитател клубове за фентъзи и младежка литература, както и в „ studygram “ – подгрупа в Instagram, отдадена на основаването на красиви мемоари, домашни работи, описи и т.н. 

„ Преди да осъзная, че в действителност анотирам, си записвах къси бележки в полетата, с цел да си припомням какво съм мислила, когато за първи път съм се сблъскала с дадена история или свят “, спомня си Марсела. Сега тя използва  цветни лепящи се листчета и писалки, в допълнение към дневниците си за четене. Не анотира безусловно всички книги, а единствено тези, оито знае, че ще прочете още веднъж. 

„ Това в действителност ми оказа помощ да се любувам още повече на богатото създаване на света и развиването на героите “, изяснява Марсела. „ Можете ясно да видите по какъв начин мнението ми за героите се трансформира, като наблюдавате бележките ми. Харесва ми да мога да се върна обратно и да видя дали догатките ми за сюжета, които съм направила при започване на поредицата, са се сбъднали или са се оказали неверни. “

В BookTok и Bookstagram нормално има най-вече фенове на жанровете романтика и сантиментално фентъзи, познато още като роментъзи. Именно те си тези, които най-често анотират книгите си. Според доктор Джоди Макалистър – австралийски публицист, това се дължи значително на триумфа на създатели като Емили Хенри, Али Хейзълууд и Сара Дж.Маас, които са помогнали да се разсее огромна част от стигмата, съществуваща към четенето на сантиментални романи. Феновете към момента търсят способи да изразят своята обич към жанра и да намерят общественост, каквато читателите на научна фантастика и фентъзи имат от десетилетия. 

„ Това е общественост, която към момента се пробва да разбере по какъв начин наподобява четенето на сантиментални книги на обществено място, тъй като нямат модел. Един от методите, по които това се демонстрира, е изразяването на обич към физическото копие на книгата “, твърди Макалистър. “Когато мислим за метода, по който романтиката е била омаловажавана толкоз дълго време, това, което те вършат, е да я трансформират в този необикновено скъп обект. Анотирането прави дадения образец несравним. ” 

То е и метод за свързване: някои книжни инфлуенсъри обилно анотират копие от обичана книга и я дават на другар като подарък. Марсела с неспокойствие възнамерява да направи същото за най-хубавата си другарка. Някои хора особено търсят книги с бележки от други читатели в магазини за използвани книги. Тези анотации са искри от предишното, които свързват читатели от разнообразни времена. 

Понякога даже самите създатели издават книги с анотации –  предходната година Ан Пачет написа такава версия на романа си „ Бел Канто “, въпреки че предизвести, че с „ непрекъснатите спирания “, тя не е предопределена за първо четене. Но коментирането на личното ѝ произведение, написа тя, разкрило „ модели в книгата, които надали бях забелязала. Това ми оказа помощ да си изясня метода, по който пиша “.

Макар четенето за наслаждение постоянно да се възприема като изцяло отделено от университетския табиет за разбор, двете практики могат да се съчетаят. Дори при доброволно четене, отбелязването на обичани пасажи или записването на усещания и сериозни бележки в полетата може да задълбочи прекарването. Този по-бавен, фокусиран темп освен разрешава по-пълноценно разбиране на наличието, само че и удължава насладата от четенето.