Четиридневна работна седмица – моделът на бъдещето или непостижим...
Съществуват два съществени метода. При първия модел чиновниците работят четири дни по осем часа, което прави общо 32 часа седмично. При втория модел се резервира сегашната 40-часова седмица, само че часовете се концентрират в четири работни дни по 10 часа. Гърция да вземем за пример разисква точно втория вид, а в Полша към този момент се организират пилотни планове с по-кратка седмица.
Предимствата на четиридневната работна седмица са свързани с по-добър баланс сред работа и персонален живот, повече време за фамилията, както и по-малко стрес и прегаряне. Някои изследвания демонстрират, че чиновниците са по-мотивирани и работят по-ефективно, когато знаят, че ги чакат три почивни дни. За работодателите пък сходен модел може да бъде преимущество в конкуренцията за квалифицирани фрагменти.
Недостатъците обаче също са съществени. Ако се одобри разновидността с 32-часова седмица, работодателите се притесняват от спад в продуктивността и загуби за бизнеса. При разновидността с десетчасови дни рискът е обвързван с умората и намаляването на концентрацията в края на деня. Допълнително компликации пораждат в браншове, където работата е непрекъсната – като опазването на здравето, превоза или търговията на дребно.
В България работодателските организации като Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал гледат скептично на концепцията. Те акцентират, че страната е с ниска продуктивност на труда и с бързо застаряващо население. Намаляването на работното време съгласно тях ще докара до по-малко създадена продукция и до по-високи разноски за бизнеса.
Синдикатите са по-гъвкави в позициите си. От КНСБ показват, че към този момент има компании у нас, които опитват с четиридневна седмица, без да понижават заплатите. От КТ „ Подкрепа “ считат, че сходни решения могат да се договарят посредством групови трудови контракти, изключително в браншове като ИТ промишлеността, където е допустима отдалечена и гъвкава работа.
За да се вкара публично четиридневна работна седмица у нас, са нужни промени в Кодекса на труда. В момента законът планува петдневна седмица и до 40 часа работа. Това значи, че или би трябвало да се допусне съкратена седмица с 32 часа, или да се разреши концентрацията на часовете в по-малко дни. Гъвкавите клаузи в закона биха дали опция на компаниите да ползват модела по свое предпочитание и със единодушието на чиновниците.
Колективните трудови контракти биха могли да бъдат инструмент за договаряне на секторално или фирмено равнище. Не на последно място, пилотни планове биха посочили какъв резултат ще има този модел върху успеваемостта и качеството на труда.
Засега наподобява, че четиридневната работна седмица е допустима в обособени компании и браншове, само че мъчно може да бъде въведена всеобщо. Българската стопанска система има характерни провокации – от дефицит на фрагменти до ниска продуктивност, които вършат сходна смяна по-сложна. Въпреки това полемиката остава отворена, тъй като салдото сред работливост и човешки запас е въпрос, който ще става все по-голям в бъдеще.
Предимствата на четиридневната работна седмица са свързани с по-добър баланс сред работа и персонален живот, повече време за фамилията, както и по-малко стрес и прегаряне. Някои изследвания демонстрират, че чиновниците са по-мотивирани и работят по-ефективно, когато знаят, че ги чакат три почивни дни. За работодателите пък сходен модел може да бъде преимущество в конкуренцията за квалифицирани фрагменти.
Недостатъците обаче също са съществени. Ако се одобри разновидността с 32-часова седмица, работодателите се притесняват от спад в продуктивността и загуби за бизнеса. При разновидността с десетчасови дни рискът е обвързван с умората и намаляването на концентрацията в края на деня. Допълнително компликации пораждат в браншове, където работата е непрекъсната – като опазването на здравето, превоза или търговията на дребно.
В България работодателските организации като Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал гледат скептично на концепцията. Те акцентират, че страната е с ниска продуктивност на труда и с бързо застаряващо население. Намаляването на работното време съгласно тях ще докара до по-малко създадена продукция и до по-високи разноски за бизнеса.
Синдикатите са по-гъвкави в позициите си. От КНСБ показват, че към този момент има компании у нас, които опитват с четиридневна седмица, без да понижават заплатите. От КТ „ Подкрепа “ считат, че сходни решения могат да се договарят посредством групови трудови контракти, изключително в браншове като ИТ промишлеността, където е допустима отдалечена и гъвкава работа.
За да се вкара публично четиридневна работна седмица у нас, са нужни промени в Кодекса на труда. В момента законът планува петдневна седмица и до 40 часа работа. Това значи, че или би трябвало да се допусне съкратена седмица с 32 часа, или да се разреши концентрацията на часовете в по-малко дни. Гъвкавите клаузи в закона биха дали опция на компаниите да ползват модела по свое предпочитание и със единодушието на чиновниците.
Колективните трудови контракти биха могли да бъдат инструмент за договаряне на секторално или фирмено равнище. Не на последно място, пилотни планове биха посочили какъв резултат ще има този модел върху успеваемостта и качеството на труда.
Засега наподобява, че четиридневната работна седмица е допустима в обособени компании и браншове, само че мъчно може да бъде въведена всеобщо. Българската стопанска система има характерни провокации – от дефицит на фрагменти до ниска продуктивност, които вършат сходна смяна по-сложна. Въпреки това полемиката остава отворена, тъй като салдото сред работливост и човешки запас е въпрос, който ще става все по-голям в бъдеще.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ