Любопитки за малките лисиците
Съществуват 12 типа лисици, които евентуално са произлезли от общ предшественик и принадлежат към рода Vulpes. И всеки от тях има изключително сладки бебета.
Всички възрастни лисици, в това число впечатляващата тибетска пясъчна лисица с квадратния си череп, се развъждат в моногамни двойки и отглеждат дребните взаимно.
Ето няколко обстоятелството, които ще ви накарат да поискате да притиснете едно от тях още в този момент.
Прекоциалност и алтрициалност са съвременни думи, които разказват положението на животните при раждането им – прекоциалните са способни да се движат, да се хранят и да се грижат за себе си доста бързо след раждането си, до момента в който алтрициалните дребни са главно безпомощни и зависят от родителите си за избран интервал от време. Малките лисици са от втората група (като нас): те се раждат със затворени очи и без зъби и се нуждаят от непрекъснати грижи, до момента в който съумеят да изоставен бърлогата си. Но даже и след отбиването на бебетата и двамата родители им носят храна, като от време на време им я раздират за по-лесно храносмилане. Те могат също по този начин да им дават жива плячка, с която да си „ играят “, с цел да усвоят ловни умения.
Когато се раждат алените лисици (Vulpes vulpes), меланинът в клетките им не е изцяло развъртян, което води до по-тъмна четина и светли очи. В рамките на няколко седмици козината им трансформира цвета си на червеникавокафяв, а очите им стават от сини на кехлибарени.
Въпреки че междинният брой на дребните варира в другите популации на полярните лисици (Vulpes lagopus), откривателите оповестяват, че една двойка има към 19 бебета. Те се раждат в подземни леговища, които от време на време са разширени дупки на мармоти. Някои фамилии употребяват една и съща бърлога в продължение на няколко генерации.
Гигантските уши на прилепоухите лисици (Otocyon megalotis) им разрешават да чуват придвижванията на насекомите – с които се хранят – даже в случай че са подземен. Те даже могат да чуят ларвите на бръмбарите да се излюпват. Насекомоядната им диета е лесна за храносмилане за дребните, по тази причина майките не го вършат вместо тях.
…
Възрастните лисици фенек (Vulpes zerda), които живеят в пустините на Северна Африка и Арабския полуостров, са най-малкият тип лисица, само че с едно от най-големите съотношения сред размера на ушите и тялото в цялото животинското царство. Ушите на дребните не наподобяват толкоз големи – в действителност те са дребни и рошави, което ги кара да наподобяват на агнета. Когато станат на един месец и излязат за първи път от бърлогата си, те към този момент имат доста добър старт с тези присъщи уши, които ще им оказват помощ да отделят телесната топлота и да чуват шумоленето на плячка като инсекти, гущери и гризачи.
Лисицата джудже (Vulpes macrotis) живее в храсталаците и пустините в югозападната част на Северна Америка. Малките от подвида ранг хоакин потеглят сами на към 4-5-месечна възраст. Те се придвижват на разстояние до 100 километра от родното си скривалище, само че местообитанията им са фрапантно изменени и фрагментирани заради застрояване, суша и други промени, което затруднява този развой. През 1967 година те са оповестени за застрашени.
Мелиса Стенли, основателка на Центъра за диви животни в Ричмънд, Вирджиния, носи космата, леко ужасяваща маска на алена лисица, с цел да лекува изоставено коте, тъй че то да не свързва хората с храна и грижи. По същата причина костюми са носили и гледачи на животни, профилирани в развъждането на панди и чуруликащи жерави. Понякога хората на животните са съвсем толкоз сладки, колкото и животните.
