Един ден ченгета ще пребият МВР-шефа или децата му - такава е матрицата
Съществува така наречен ”Златно предписание ” за добродетелност: Не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Или: Постъпвай с другите по този начин, както искаш да постъпват с теб. Правилото под една или друга фома съществува в множеството религии и метафизичен течения. Конкретно го е дефинирал геманският правист, естет и мъдрец Християн Томази. Съществуват обаче хора, които считат, че сходни съждения не ги засягат.
Двайсет минути присъединяване на вътрешния министър Христо Терзийски в утринния блок на бТВ - двайсет минути пълзене и докарване пред Борисов и властта. Престъпността намаляла. Полицейски принуждение по време на митингите, които не престават над 6 месеца няма и не е имало. За битите публицисти, протестиращи и даже инцидентно преминаващи българи и чужденци отговорни няма. Защото няма доказателства, макар видеокадрите и десетките фотоси. Ако имаше нещо, прокуратурата щеше да се сезира и да извърши инспекция, споделя значимо Терзийски и самичък не си има вяра. Защото това е все едно ЧК да преследва жители, да ги малтретира и прокуратурата на Вишински да почне да рови случаите. Та нали разпорежданията идват от най-високо място - тогава в Москва, по този начин и в този момент в София. По същия модел и матрица. На Терзийски са му дали ролята на Дзержински и той я извършва покорно. До момента, в който, както и на Железния Феликс му писва от репресиите и корупцията и надига глас. След което получава инфаркт… Но на Христо от Министерство на вътрешните работи може да не му се случи нещо сходно, тъй като: първо не е дворянско родословие като Едмундович, нито се виждат съвест и морал в дейностите му. Ако ги притежаваше, нямаше да твърди, че всичко в Министерство на вътрешните работи е супер и всички чиновници са въплъщение на достойнството и достолепието.
Щеше да е наясно също, че сходно държание и позиция провокират само гняв у жителите и ненавист.
Как един път от Министерство на вътрешните работи не признаха явни издънки, по какъв начин не се умориха за всичко да упрекват други. Дори башибозушкото навлизане на неверен адрес и малтретирането на младо семейство в София не признават и до момента – навигацията била отговорна. Такава безочливост е присъща само за диктаторски режими, където „ в името на демокрацията и реда “ Министерство на вътрешните работи, службите и прокуратурата преследват и мачкат в синхрон.
Сегашните управници, в това число и тези в Министерство на вътрешните работи, имат вяра, че са недосегаеми и те диктуват дневния ред. Да знаят, че един ден те или децата им, ще попаднат в ръчичките и на „ кубинките “ на тези униформени на тротоара пред ЦУМ, до Министерски съвет. Ще ги ритат като животни, ще ги назовават отпадъци и най-после ще ги обвинят, че са нападнали пазителите на реда. Защото животът е като Виенско колело – веднъж си горе, само че по-късно си долу…
Един слагачески на властта вестник писал преди месеци, че Терзийски обичал рока. Долна неистина! Няма рокаджия в света, който да се държи като Терзийски. Рока е музика на митинга, рокаджиите са свободни и волни хора, на тях милиционерщината е непозната. Ненавиждат я. Така, че и в пиара би трябвало да има най-малко нещо свястно.
В Министерство на вътрешните работи постоянно е имало почтени хора, които даже в комплицирани обстановки са запазвали достолепие и възприятие за правдивост. Как стана по този начин, че от години там господстват бездарието, посредствеността и овчедушието?... Всъщност знаем по какъв начин. Когато страната се ръководи от човек в джипка, на който подрежда човек от хотел " Берлин ", е по този начин.
Един ден всички те ще вдървен, че откритието на Готфрид Лейбниц, че във вселената и паралелните светове съществува строга логичност - за най-сложното и за най-простото нещо. Дори математически може да се пресметне, че Терзийски и тези като него, ще усетят тази логичност по трагичен и даже болезен метод.
Емил Азар
Двайсет минути присъединяване на вътрешния министър Христо Терзийски в утринния блок на бТВ - двайсет минути пълзене и докарване пред Борисов и властта. Престъпността намаляла. Полицейски принуждение по време на митингите, които не престават над 6 месеца няма и не е имало. За битите публицисти, протестиращи и даже инцидентно преминаващи българи и чужденци отговорни няма. Защото няма доказателства, макар видеокадрите и десетките фотоси. Ако имаше нещо, прокуратурата щеше да се сезира и да извърши инспекция, споделя значимо Терзийски и самичък не си има вяра. Защото това е все едно ЧК да преследва жители, да ги малтретира и прокуратурата на Вишински да почне да рови случаите. Та нали разпорежданията идват от най-високо място - тогава в Москва, по този начин и в този момент в София. По същия модел и матрица. На Терзийски са му дали ролята на Дзержински и той я извършва покорно. До момента, в който, както и на Железния Феликс му писва от репресиите и корупцията и надига глас. След което получава инфаркт… Но на Христо от Министерство на вътрешните работи може да не му се случи нещо сходно, тъй като: първо не е дворянско родословие като Едмундович, нито се виждат съвест и морал в дейностите му. Ако ги притежаваше, нямаше да твърди, че всичко в Министерство на вътрешните работи е супер и всички чиновници са въплъщение на достойнството и достолепието.
Щеше да е наясно също, че сходно държание и позиция провокират само гняв у жителите и ненавист.
Как един път от Министерство на вътрешните работи не признаха явни издънки, по какъв начин не се умориха за всичко да упрекват други. Дори башибозушкото навлизане на неверен адрес и малтретирането на младо семейство в София не признават и до момента – навигацията била отговорна. Такава безочливост е присъща само за диктаторски режими, където „ в името на демокрацията и реда “ Министерство на вътрешните работи, службите и прокуратурата преследват и мачкат в синхрон.
Сегашните управници, в това число и тези в Министерство на вътрешните работи, имат вяра, че са недосегаеми и те диктуват дневния ред. Да знаят, че един ден те или децата им, ще попаднат в ръчичките и на „ кубинките “ на тези униформени на тротоара пред ЦУМ, до Министерски съвет. Ще ги ритат като животни, ще ги назовават отпадъци и най-после ще ги обвинят, че са нападнали пазителите на реда. Защото животът е като Виенско колело – веднъж си горе, само че по-късно си долу…
Един слагачески на властта вестник писал преди месеци, че Терзийски обичал рока. Долна неистина! Няма рокаджия в света, който да се държи като Терзийски. Рока е музика на митинга, рокаджиите са свободни и волни хора, на тях милиционерщината е непозната. Ненавиждат я. Така, че и в пиара би трябвало да има най-малко нещо свястно.
В Министерство на вътрешните работи постоянно е имало почтени хора, които даже в комплицирани обстановки са запазвали достолепие и възприятие за правдивост. Как стана по този начин, че от години там господстват бездарието, посредствеността и овчедушието?... Всъщност знаем по какъв начин. Когато страната се ръководи от човек в джипка, на който подрежда човек от хотел " Берлин ", е по този начин.
Един ден всички те ще вдървен, че откритието на Готфрид Лейбниц, че във вселената и паралелните светове съществува строга логичност - за най-сложното и за най-простото нещо. Дори математически може да се пресметне, че Терзийски и тези като него, ще усетят тази логичност по трагичен и даже болезен метод.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ