Ал. Корнезов: У нас съществува фасадна независимост и съдът в Люксембург го знае
" Съществува така наречен фасадна самостоятелност. Тогава, когато де юре всичко изглежа прелестно, само че на процедура тази самостоятелност е единствено на хартия.
Съдът на Европейски Съюз не е доверчив, той е наясно с този проблем. "
Това сподели по време на полемика българският арбитър в Съда на Европейския съюз Александър Корнезов*, имайки поради активността на Висш съдебен съвет - освен у нас. Той бе един от участниците в полемика " Структурен и функционален модел на правосъдната власт - нужните промени “, проведена от Съюза на съдиите и Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Корнезов, който обичайно е измежду най-чаканите оратори, даде образец с решение на Съд на Европейския съюз от 19 октомври 2019 година, който показва, че категорично ще следи за съответния метод, по който (полският) Висш съдебен съвет съблюдава конституционните си функционалности - да опазва независимостта на правосъдната система.
Той предизвика - по личните му думи, с няколко хрумвания в посока: да не капсулираме правосъдната система, която " не е някакъв самодостатъчен, самоизолиран организъм, а би трябвало да служи на обществото и да е отчетна пред него ".
Но по какъв начин?
Корнезов е последовател да " демократизираме състава на Висш съдебен съвет " - той да се отвори към общестото, по метод по който да е внушителен освен за правосъдната система, а и за обществото като цяло.
Той уточни, че нещо сходно на тази концепция има и в този момент в Конституцията - посредством парламентарната квота, чиято концепция е да съставлява народа във Висш съдебен съвет.
" Но в българския политически пейзаж това не се оправдава. "
Затова той попита - за какво наложително всички членове на Висш съдебен съвет би трябвало да са адвокати?
И предложи да се намерения " за някака дребна квота неюристи " - тъй като техният взор за отчетност и най-много за честност не постоянно съпада с този на професионалната общественост.
Корнезов нарче концепцията си - " известно проветряване на правосъдната система ". Но означи, че приказва в персонално качество, а не като арбитър в Съд на Европейския съюз.
То предложи също по този начин въсзможност за общестевна квота - да вземем за пример от няколко членове, избирани от университетския състав на водещи юридически факултети или даже от адвокатските колегии - стига да има " механизъм с цел да няма спор на ползи ".
Даде образец, че такива квоти има на доста места - Белгия, Франция, Испания, Фенландия, Хърватия и други
https://www.clubz.bg/uploads/2021/10/Татяна Жилова. Снимка Веско Боришев.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Татяна Жилова
Татяна Жилова - ръководител на Съюза на съдиите, също разкритикува в този момент настоящия Висш съдебен съвет, само че разгласи, че просто механичното му делене на правосъден и прокурорски препоръки няма да докара до никакъв резултат и " ще ни докара до такава степен, откъдето сме тръгнали " и даже може да докара до още по-голямо капсулиране на съдии и прокурори.
А по тношение на персоналния състав ССБ застъпва мнението, че трява да се разшири броя на квотата на съдии, определени от съдии. За сметка на парламентарна квота.
И нахвърля хрумвания примерно 8 избирани от съдии и 4-ма, определени от Народното събрание – или даже 9 от гилдията против 3-ма от Народно събрание (другите двама са " двамата огромни " - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, б.р.).
Реципрочно, във връзка с прокурорската гилдия ССБ счита, че " би трябвало да се отвори повече към общестото ".
Тук пък се предлага противоположният механзъм – да се понижи цифрата на ченовете, които са настоящи прокурори и се избират от прокурори, които - като им изтече мандатът, отново ще се върнат и ще работят като прокурри, подчинени... ясно на кого.
" Няма подозрение, че при тази конструкция въздействието на основния прокурор в кадровия орган е обезпечено ", сподели съдийката.
Жилова се разгласи и да се вкара институт на отзоваване на пратениците на съдиите. Тя повдигна и остарелия въпрос – дали членовете на Висш съдебен съвет още веднъж да не се върнат като практикуащи магистрати, т.е. - да не се откъсват от действителното правосъдие по време на мандата им.
Върховният арбитър Благовест Пунев също показа забавни хрумвания - да вземем за пример пратениците на Народното събрание в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да не са настоящи прокурори, с цел да не са подчинени на основния. А също по този начин - да отпадне условието за 2/3 от народните представители за член на Висш съдебен съвет (за да няма сделки на тъмно), или когато президентът един път върне претендент, да не може да бъде предлаган същият (последното се случи и при ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков, и при основния прокурор Гешев, б.р.).
Адвокат Михаил Екимджиев попита какво се прави, когато хората на върха на системата вместо да бранят полезности, бранят вредности - като засяга Висш съдебен съвет и основния прокурор. Той се разгласи дали да се намерения за ограничение на " независимостта " на Висш съдебен съвет, който - при липса на демократични и правни обичаи, я употребява, с цел да е " самостоятелен от правото ".
---
* Бел. ред. Съдия Александър Корнезов правораздава в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург от три години. През 2019 година той беше измежду новоизбраните ръководители на десетте състава на съда, като ще заема този пост до края на август 2022 г.
Съдът на Европейски Съюз не е доверчив, той е наясно с този проблем. "
Това сподели по време на полемика българският арбитър в Съда на Европейския съюз Александър Корнезов*, имайки поради активността на Висш съдебен съвет - освен у нас. Той бе един от участниците в полемика " Структурен и функционален модел на правосъдната власт - нужните промени “, проведена от Съюза на съдиите и Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Корнезов, който обичайно е измежду най-чаканите оратори, даде образец с решение на Съд на Европейския съюз от 19 октомври 2019 година, който показва, че категорично ще следи за съответния метод, по който (полският) Висш съдебен съвет съблюдава конституционните си функционалности - да опазва независимостта на правосъдната система.
Той предизвика - по личните му думи, с няколко хрумвания в посока: да не капсулираме правосъдната система, която " не е някакъв самодостатъчен, самоизолиран организъм, а би трябвало да служи на обществото и да е отчетна пред него ".
Но по какъв начин?
Корнезов е последовател да " демократизираме състава на Висш съдебен съвет " - той да се отвори към общестото, по метод по който да е внушителен освен за правосъдната система, а и за обществото като цяло.
Той уточни, че нещо сходно на тази концепция има и в този момент в Конституцията - посредством парламентарната квота, чиято концепция е да съставлява народа във Висш съдебен съвет.
" Но в българския политически пейзаж това не се оправдава. "
Затова той попита - за какво наложително всички членове на Висш съдебен съвет би трябвало да са адвокати?
И предложи да се намерения " за някака дребна квота неюристи " - тъй като техният взор за отчетност и най-много за честност не постоянно съпада с този на професионалната общественост.
Корнезов нарче концепцията си - " известно проветряване на правосъдната система ". Но означи, че приказва в персонално качество, а не като арбитър в Съд на Европейския съюз.
То предложи също по този начин въсзможност за общестевна квота - да вземем за пример от няколко членове, избирани от университетския състав на водещи юридически факултети или даже от адвокатските колегии - стига да има " механизъм с цел да няма спор на ползи ".
Даде образец, че такива квоти има на доста места - Белгия, Франция, Испания, Фенландия, Хърватия и други
https://www.clubz.bg/uploads/2021/10/Татяна Жилова. Снимка Веско Боришев.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 467 " /> Татяна Жилова
Татяна Жилова - ръководител на Съюза на съдиите, също разкритикува в този момент настоящия Висш съдебен съвет, само че разгласи, че просто механичното му делене на правосъден и прокурорски препоръки няма да докара до никакъв резултат и " ще ни докара до такава степен, откъдето сме тръгнали " и даже може да докара до още по-голямо капсулиране на съдии и прокурори.
А по тношение на персоналния състав ССБ застъпва мнението, че трява да се разшири броя на квотата на съдии, определени от съдии. За сметка на парламентарна квота.
И нахвърля хрумвания примерно 8 избирани от съдии и 4-ма, определени от Народното събрание – или даже 9 от гилдията против 3-ма от Народно събрание (другите двама са " двамата огромни " - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, б.р.).
Реципрочно, във връзка с прокурорската гилдия ССБ счита, че " би трябвало да се отвори повече към общестото ".
Тук пък се предлага противоположният механзъм – да се понижи цифрата на ченовете, които са настоящи прокурори и се избират от прокурори, които - като им изтече мандатът, отново ще се върнат и ще работят като прокурри, подчинени... ясно на кого.
" Няма подозрение, че при тази конструкция въздействието на основния прокурор в кадровия орган е обезпечено ", сподели съдийката.
Жилова се разгласи и да се вкара институт на отзоваване на пратениците на съдиите. Тя повдигна и остарелия въпрос – дали членовете на Висш съдебен съвет още веднъж да не се върнат като практикуащи магистрати, т.е. - да не се откъсват от действителното правосъдие по време на мандата им.
Върховният арбитър Благовест Пунев също показа забавни хрумвания - да вземем за пример пратениците на Народното събрание в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да не са настоящи прокурори, с цел да не са подчинени на основния. А също по този начин - да отпадне условието за 2/3 от народните представители за член на Висш съдебен съвет (за да няма сделки на тъмно), или когато президентът един път върне претендент, да не може да бъде предлаган същият (последното се случи и при ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков, и при основния прокурор Гешев, б.р.).
Адвокат Михаил Екимджиев попита какво се прави, когато хората на върха на системата вместо да бранят полезности, бранят вредности - като засяга Висш съдебен съвет и основния прокурор. Той се разгласи дали да се намерения за ограничение на " независимостта " на Висш съдебен съвет, който - при липса на демократични и правни обичаи, я употребява, с цел да е " самостоятелен от правото ".
---
* Бел. ред. Съдия Александър Корнезов правораздава в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург от три години. През 2019 година той беше измежду новоизбраните ръководители на десетте състава на съда, като ще заема този пост до края на август 2022 г.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ