Елдорадо пази тайните си
Съществува старo вярване: в случай че сънуваш злато – това значи, че не ще го имаш. Испанецът Гонсало Хименес де Кесада персонално се убедил в това. Преди своя поход към Южна Америка той няколко пъти сънувал бленувания драгоценен метал.
Де Кесада се родил в 1509г. в знатно благородническо семейство. Получил чудесно обучение в университета в Саламанка. С адвокатска тапия се завърнал в родната си Гранада, където незабавно го назначили в кралския градски съд. Но татко му се разорил и той трябвало да избавя фамилията си. Тогава тръгвала следващата експедиция към Южна Америка – преди малко открития „ нов свят “, и Кесада без съмнение се присъединил в нея.
Гонсало Хименес де Кесада
В Санта Марта, на северозападното крайбрежие на днешна Колумбия, той получил предложение от локалния губернатор: отпред на огромен отряд да тръгне на поход нагоре по течението на река Магдалена. Местните индианци нееднократно твърдели, че при нейните извори се намира някакъв загадъчен „ златен град “. Там употребявали злато надали не за керемиди по покривите.
На 5 Април 1536г. отрядът тръгнал, разграничен на две елементи. По-голямата част, под командването на Кесада, поела по суша, а по-малката с багажа на експедицията в няколко лодки – по самата река. Със себе си Кесада взел 70 конника и 800 пехотинци. Хищници, змии, индиански набези, горещина, тропическа тресчица ги чакали по сложния маршрут. След два месеца и половина отрядът излязъл на уговореното място на брега на Магдалена, там се наложило 2 месеца и половина да чакат лодките – техните екипажи също претърпели доста тествания. След това още 3 месеца ги забавил дъждовният сезон.
Храната свършила, всеки ден умирали от апетит по няколко души. Накрая останали живи 166 души и 60 коне (под боязън от смъртно наказване Кесада забранил да бъдат клани за месо). След края на дъждовете още веднъж тръгнали нагоре в планините и достигнали някакво плато – където пред очите на испанците се ширнали обработваеми ниви, къщи и пътища. Това била земята на индианците чибча. Те в действителност имали злато – с него покривали дървените си храмове, доста хора носели златни декорации със скъпоценни камъни.
Сетне испанците траяли похода си в планините и през юни 1537г. се срещнали с племето на вожда Гуатавита. Тъй като преди този момент трябвало да се борят с други индианци – негови врагове, испанците били посрещнати като скъпи посетители. Кесада и офицерите му били заведени до езерото Гуатавита – наречено по този начин в чест на вожда.
Индианците им разказали за античен обред при избора на нов водач. Тогава всички жители се събирали на брега на езерото. Жреците събличали бъдещия държател гол, намазвали го със специфична лепкава примес и през тръстикови дула издухвали към него златен прахуляк. Така той заприличвал на скулптура от благородния метал. След това владетелят, съпроводен от 9 жреци, се качвал на сал, претрупан с изкусни златни декорации, и отплавал доникъде на езерото. Там се отправяли молебствия към боговете, жертвоприношенията се спускали във водата и салът се завръщал назад. Чак тогава поданиците признавали властта на новия държател и на собствен ред хвърляли своите блага във водата. Ритуалът съществувал от доста епохи, като през това време се сменили десетки владетели – по тази причина на дъното на езерото очевидно имало хиляди декорации.
Макет на ритуалът, сложил началото на легендата за Ел Дорадо
Кесада и хората му изслушали описа, само че не повярвали в него. Пък и нямали време да го ревизират, тъй като се появили съперници – от югоизток приближавал отрядът на испанеца Себастиян де Белалкасар, а от север – този на немеца Николаус Федерман. Кесада съумял да ги убеди да решат разногласията си директно в мадридския двор, където отишли през лятото на 1539г.
С Федерман се справили елементарно – още в пристанището го арестували по обвинявания в корупция. Крал Карлос І разрешил компромисно разногласието сред своите васали, като разделил новите земи на две – Кесада бил назначен за губернатор на Нова Гранада със столица Санта Фе де Богота, а Белалкасар – на провинция Каука със столица Попаян.
Кесада служил на новата си служба в продължение на 30 години. През 1569г. направил опит да се завърне при езерото Гуатавита – само че към този момент не съумял да го откри. Написал записките си и починал на възраст 70 години. А след него останала легендата за златната страна „ Елдорадо “ (от исп. – „ ел дорадо “, „ златният “, в смисъл на „ златният човек “).
През идващите епохи били правени неведнъж опити езерото Гуатавита да бъде пресушено, даже успявали – само че се оказало, че дъното съставлява пластове кал с доста огромна дълбочина. Били открити единствено няколко златни предмета, фактически сходни на описваните от Кесада. Точка на търсенията сложило държавното управление на Колумбия, което през 1965г. оповестило езерото Гуатавита за национално културно завещание.
