Пациентски организации: Много от хората с диабет не са диагностицирани
Съществува голям брой недиагностицираните пациенти и надлежно те не се лекуват и не управляват болестта си. По данни на Световния диабетен атлас действителният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Официалните статистически данни на Диабетния указател сочат, че броят на заболелите от диабет в България надвишава 460 хиляди души.
Тези данни приведоха организациите Сдружение „ Диабет и предиабет”; Сдружение „ За инсулиновите помпи”; Асоциация „ Диабет вид 2”; Пациентски организации „ Заедно с теб “ във връзка Световния ден за битка с диабета, който се отбелязва на 14 ноември.
Пациентските организации у нас още веднъж подчертават върху нуждата от основаване на цялостна политика във връзка с болестта захарен диабет, която да засегне няколко избрани казуса.
Те упорстват за възстановяване на достъпа до скрининг и диагностика на диабета.
Към момента в България не съществува цялостна стратегия, която да взема решение проблемите, свързани с: неналичието на годишни скринингови стратегии, обхващащи всички рискови групи; липса на експерти в дребните обитаеми места и труднодостъпни райони, липса на задоволително запаси за профилактика, написа още в публично писмо до медиите.
Това е причина за ненавременното лекуване и настъпване на диабетни затруднения. Това способства за спомагателна бюджетна тежест и нужда от използване на скъпоструващи лечения за лекуване на диабета и затрудненията от него, акцентират организациите.
Сред основните проблеми у нас е усложнен достъп до качествена здравна помощ в някои региони в страната, както и неналичието на стратегии за образование на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към лечението и контрола на кръвната захар. Подобряване на достъпа до надзор на диабета
Естеството на болестта е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за положителното управление на болестта е метода на живот и храненето. Но също по този начин и непрекъснатия надзор на кръвнага захар. А единствено 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или изцяло липсва.
България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която не реимбурсира изцяло датчиците и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният прийом за надзор на диабета, както при деца, бременни и тежко повредени възрастни пациенти, по този начин и при всички останали.
" Ние настояваме лекуването на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не посоки за това. Ако е належащо, всички диабетици да се диспансеризират при ендокринолозите. В момента единствено диабетиците с тежки затруднения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се следят от персоналните лекари. Смятаме за доста по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от изгода както от пациентите, по този начин и ще понижи разноските за лекуване. ", приканват от пациентските организации.
От там обръщат внимание и на обстоятелството, че в България профилактика за диабетно ходило се организира рядко и по изключение. Лечението на болните с диабетна полиневропатия постоянно е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 етап на заболяването. Има най-малко 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно затруднение. Счита се, обаче, че броят на болните, които получават рани в резултат на диабетно ходило, са към 5 на 100 от всички диабетици, това значи, че към 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация заради диабетно ходило. За пациентите в първи и втори етап на диабетна полиневропатия е показано приемането на лекарства, само че доста от диабетиците не ги купуват, тъй като не могат да си го разрешат. Във 3-5 етап диабетиците получават рани и язви, които се лекуват мъчно и скъпо, предизвикват голяма болежка, усложнение в напредването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия пострадванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка зараза и ампутация в по-късен стадий.
За своевременна диагностицирани и патогенетично лекуване на диабетната полиневропатия, в това число формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност са нужни повече скрининги и повече апарати за диагностика в клиниките, се споделя още в мнението.
Тези данни приведоха организациите Сдружение „ Диабет и предиабет”; Сдружение „ За инсулиновите помпи”; Асоциация „ Диабет вид 2”; Пациентски организации „ Заедно с теб “ във връзка Световния ден за битка с диабета, който се отбелязва на 14 ноември.
Пациентските организации у нас още веднъж подчертават върху нуждата от основаване на цялостна политика във връзка с болестта захарен диабет, която да засегне няколко избрани казуса.
Те упорстват за възстановяване на достъпа до скрининг и диагностика на диабета.
Към момента в България не съществува цялостна стратегия, която да взема решение проблемите, свързани с: неналичието на годишни скринингови стратегии, обхващащи всички рискови групи; липса на експерти в дребните обитаеми места и труднодостъпни райони, липса на задоволително запаси за профилактика, написа още в публично писмо до медиите.
Това е причина за ненавременното лекуване и настъпване на диабетни затруднения. Това способства за спомагателна бюджетна тежест и нужда от използване на скъпоструващи лечения за лекуване на диабета и затрудненията от него, акцентират организациите.
Сред основните проблеми у нас е усложнен достъп до качествена здравна помощ в някои региони в страната, както и неналичието на стратегии за образование на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към лечението и контрола на кръвната захар. Подобряване на достъпа до надзор на диабета
Естеството на болестта е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за положителното управление на болестта е метода на живот и храненето. Но също по този начин и непрекъснатия надзор на кръвнага захар. А единствено 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или изцяло липсва.
България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която не реимбурсира изцяло датчиците и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният прийом за надзор на диабета, както при деца, бременни и тежко повредени възрастни пациенти, по този начин и при всички останали.
" Ние настояваме лекуването на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не посоки за това. Ако е належащо, всички диабетици да се диспансеризират при ендокринолозите. В момента единствено диабетиците с тежки затруднения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се следят от персоналните лекари. Смятаме за доста по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от изгода както от пациентите, по този начин и ще понижи разноските за лекуване. ", приканват от пациентските организации.
От там обръщат внимание и на обстоятелството, че в България профилактика за диабетно ходило се организира рядко и по изключение. Лечението на болните с диабетна полиневропатия постоянно е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 етап на заболяването. Има най-малко 15 000 български диабетици, диагностицирани с това диабетно затруднение. Счита се, обаче, че броят на болните, които получават рани в резултат на диабетно ходило, са към 5 на 100 от всички диабетици, това значи, че към 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация заради диабетно ходило. За пациентите в първи и втори етап на диабетна полиневропатия е показано приемането на лекарства, само че доста от диабетиците не ги купуват, тъй като не могат да си го разрешат. Във 3-5 етап диабетиците получават рани и язви, които се лекуват мъчно и скъпо, предизвикват голяма болежка, усложнение в напредването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия пострадванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка зараза и ампутация в по-късен стадий.
За своевременна диагностицирани и патогенетично лекуване на диабетната полиневропатия, в това число формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност са нужни повече скрининги и повече апарати за диагностика в клиниките, се споделя още в мнението.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ