Защо се случват съвпаденията?
Съществува необикновен и неподлежащ на пояснение феномен, който се случва на фондовата борса. Той се назовава резултатът „ Ting Hai ” и съставлява неочакван спад във фондовата борса всякога, когато във филм или в телевизионно предаване взе участие хонконгският артист Адам Ченг. Ако това ви наподобява като най-невероятното нещо, което сте чували, то повярвайте, че не сте сами. Може би ви звучи като цялостна полуда, само че е изцяло правилно. Фондовата борса е като един голям звяр, който непрекъснато се повишава нагоре или намалява надолу. Посоката, в която ще поеме в бъдеще, се дефинира от милиони обществени, стопански и политически фактори. Голяма част от най-хубавите международни математици и аналитици са прекарвали години в опити да дефинират с акуратност придвижванията на фондовата борса. Всички са се проваляли.
Обикновено неочакваните спадове се предизвикват при огромни и значими вести в медиите. Излъчването на нов филм, сериал или телевизионно предаване не би трябвало да оказва какъвто и да било резултат върху фондовата борса. На 5.10.1992 година обаче, първият епизод на сериала “The Greed of Man” с присъединяване на артиста Адам Ченг бива излъчен. Индексът „ Hang Seng”, който мери общата мощ на хонконгската фондова борса спада с цели 600 пункта. Две години по-късно филмът “Instinct” прави своя дебют. В него взе участие не различен, а самият Адам Ченг. Индексът „ Hang Seng” тогава спада с 2000 пункта. Три години по-късно Адам Ченг взе участие в „ Once Upon a Time in Shanghai” и познайте какво се случва? Индексът „ Hang Seng” спада с 300 пункта.
Цялата история се повтаря още веднъж и още веднъж – в продължение на 25 години – с всеки филм, в който Ченг взе участие. Този феномен е ставал мотив за спекулации от борсовите медиатори в продължение на десетилетия. Никой от тях не е съумял да изясни същинската причина това да се случва, само че някои откриватели допускат, че първите 1-2 случая са били чиста случайност, след което се е трансформирало в някакъв тип знамение.
Адам Ченг
Когато огромна група хора имат вяра, че нещо е правилно, даже и то да не е, могат да го провокират да се случи посредством подсъзнанието си. Именно поради тези случаи, в този момент всякога, когато се излъчва филм с Адам Ченг, това се трансформира в огромна вест за хонконгските медии, изключително измежду финансовите вложители. Тъй като те към този момент чакат всичко това да се случи, те провокират пророчеството и го вършат действителност посредством своите проучвания. Ето по какъв начин едно единично съвпадане може да се трансформира в постоянно срещано събитие, поради подсъзнанието на група хора.
Ако смятате, че една китайска звезда, която въздейства на фондовата борса, е нещо извънредно, няма да повярвате на това, което ще ви кажем. Тази история за съвпадения е сред двама американски президента – Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди. Линиите на животите им са толкоз сходни една с друга, че на доста хора им е необикновено мъчно да повярват, че всичко това е случайност.
Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн е определен в Конгреса през 1846 година. Джон Кенеди е определен в Конгреса през 1946 година – тъкмо 100 години по-късно. Линкълн е определен за президент през 1860 година, а Джон Кенеди през 1960 година – още веднъж тъкмо 100 години по-късно. И двамата президенти и техните съпруги изгубват децата си, до момента в който живеят в Белия дом. И всичко това става още по-странно…
И двамата президенти са убити в петък. И двамата са простреляни в главите от човек, изравен зад тях. И двамата са убити в наличието на съпругите си. Линкълн е прострелян пред Ford’s Theatre, а Кенеди в автомобил модел Линкълн, направена от „ Форд “. И като приказваме за съвпадения с президенти, има нещо в действителност извънредно, касаещо ръцете им.
Джон Кенеди
Левичарите съставляват 10% от международното население. Но този % е много по-различен, когато приказваме за американски президенти. 50% от последните 12 президента са левичари. Съществува опция обаче, всичко това да е освен това от чиста случайност. Някои учени настояват, че левичарите са способни да мислят по-бързо и по-обширно. Това е подкрепено от обстоятелството, че огромен % от историческите гении – Айнщайн, Исак Нютон и Чалрз Дарвин да вземем за пример, са били левичари. И въпреки всичко, съществуват няколко удивителни съвпадения от историята, които нямат логическо пояснение.
Невероятните съвпадения от време на време могат да следват една и съща тема. Оказва се, че изгубените сватбени халки, най-често биват намирани в коремите на уловени риби. И това не е смешка – в случай че сте изгубили халката си, би било по-удачно в този момент да отивате на лов на риба, вместо да я търсите. Доказателствата за това датират от 500-те години прочие Хр, когато Поликрат хвърлил своя златен пръстен, по който имало смарагди, в морето. Шест дни по-късно един риболовец подарява уловена от него риба на Поликрат. Докато приготвяли рибата, чиновниците на Поликрат разрязали рибата и познайте какво разкрили в корема й? Пръстенът, който той бил изхвърлил в морето преди тъкмо 6 дни. Изумително съвпадане в действителност, само че това може и да не е нищо повече от елементарна градска легенда. Все отново се е случило преди 2500 години. Интересното е обаче, че тъкмо това съвпадане се повтаря оттогава до ден-днешен.
Съществуват две любопитни истории, идващи от Норвегия. Първата е за мъж на име Валдемар Андерсен. Докато ловял риба в Северно море, той уловил огромна тресчица, която отнесъл в къщи за вечеря. Той отворил стомаха й и разкрил вътре огромна златна обеца. Мъжът подарил обецата на брачната половинка си, която била шокирана от видяното. В момента, в който взела бижуто в ръка, тя схванала, че брачният партньор й е разкрил в рибата нейната обеца, която преди седмица изгубила в морето. Има доста риби в морето, да, само че да хванеш тъкмо онази от тях, в която се крие обецата на брачната половинка ти, е в действителност изумително.
Какво в случай че ви кажем, че втората история също е от Норвегия и се случва не след седмица, а след цели 10 години? През 1979 година 15-годишният Робърт Йохансън отишъл за риба. Както при предходната история, Робърт хваща огромна тресчица, която счита да отнесе вкъщи. Баба му взема решение да подготви рибата за вечеря, само че когато я разрязва, тя открива диамантен пръстен. Пръстенът обаче, не е чужд за нея. Бабата незабавно разпознава бижуто, защото то е фамилна полезност, която тя изгубила в морето преди цели 10 години.
Джон Крос от Вирджиния също изгубва пръстена си през 1980 година по време на мощна стихия. Две години по-късно той открива пръстена си в една риба, която му била поднесена в обичания му ресторант в Шарлотсвил. Как става по този начин, че хората не престават да откриват свои изгубени бижута в коремите на рибите?
Как ще реагирате, в случай че ви кажем, че ще дадем пояснение на тези явления, само че преди този момент – още една забележителна история.
Шансовете да загинеш в морето са в действителност ниски, само че в случай че името ви е Хю Уилямс, наподобява възможностите ви се приближават до невъзможното. На 5.12.1664 година един транспортен съд потъва наоколо до брега на Уелс. Всички 81 пасажера умират, с изключение на един от тях. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1785 година различен транспортен съд потъва наоколо до Уелс. Всички 60 души умират, с изключение на един човек. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1820 година трети транспортен съд потъва до Уелс. 25 души се удавят, само че познайте кой е единственият, който съумява да се спаси…. Хю Уилямс.
На 10.07.1940 година английски траулер бива погубен от немска мина. Само двама души оцеляват при офанзивата. И двамата се назовават Хю Уилямс.
Нищо не разказва по-добре тези случайности повече от обстоятелството, че петима от най-популярните мъже – Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Лев Троцки, Йосип Тито и Зигмунд Фройд – са имали нещо общо между тях. Всички те са живели във Виена едновременно, преди да станат толкоз скандални. Всяка заран те се разхождали в един и същи парк и постоянно пиели кафе в едно и също заведение. Петимата мъже не знаели за съществуването си един за различен, преди да заживеят във Виена. Интересното е, че това са петимата мъже, които трансформираха историята на Европа и света.
От всички градове в Европа, какъв е шансът тъкмо тези мъже да са живели на едно и също място? Какъв е шансът мъже с идентични имена да оцелеят в четири корабокрушения, при които умират всички други пасажери? Какъв е шансът толкоз доста хора да открият изгубените си бижута в коремите на рибите?Какъв е шансът доста политици да имат толкоз огромни прилики между тях? И – всички желаеме да знаем – какъв е шансът един китайски артист толкоз постоянно да въздейства на фондовата борса?
Истината е, че възможностите са в действителност огромни. Възможността тези явно невероятни събития да се случат на вас, е в действителност дребна, само че опцията да се случат на някого по света е в действителност, в действителност огромна – в действителност съвсем 100%. Всички сме чували за закона за огромните цифри, само че математиците от Харвард Пърси Дааконис и Фредерик Мостелър основават нов закон, наименуван „ Закон за в действителност огромните цифри “. Според този закон, в случай че имаме за образец задоволително огромен брой (хора например) или размер, всяко екстравагантно и невъобразимо нещо е допустимо да се случи и то в много огромни проценти, без значение какъв брой необикновено е то. Точно както теоремата за „ безкрайната маймуна “ твърди, че една стая, цялостна с маймуни, които натискат инцидентни бутони на пишещи машини, в случай че имат задоволително време, ще напишат всички произведения на Шекспир.
В всекидневието не ни се случват толкоз необикновени и запаметяващи се неща, а в противен случай – тъкмо противоположното се случва. Въпреки това, запомняме по-странните неща, като по този метод ги вършим още по-необичайни. Представете си, че участвате в симулация, в която възможностите обещано нещо да се случи са 0.1%. Следователно опцията това неизмеримо нещо да НЕ се случи, са 99.9%. Aко повторим тази симулация 1000 пъти, възможностите невероятното нещо да НЕ се случи най-малко един път, са 36.8%. В подобен случай, възможностите даденото нещо да се случи, в случай че повторим симулацията 1000 пъти, в този момент са 63.2%. Повторете симулацията 10 000 пъти и възможностите за това рядко нещо да се случи, към този момент ще са 99.995%.
Нека си представим, че Земята е една гигантска симулация, на която има 7 милиарда души, участващи в техни лични симулации всеки ден, просто живеейки живота си. Шансовете нещо в действителност извънредно да се случи на някой от тези 7 милиарда индивида, е съвсем 100%. Тъй като хората са огромен брой, всичко, което може да се случи, ще се случи… рано или късно. Но несъмнено, когато тези невероятни неща се случат, те получават голямо внимание от медиите, което от своя страна ги прави още по-невероятни и още по-възможни.
И въпреки всичко, ние продължаваме да пренебрегваме нещата, които сме привикнали да се случват всекидневно. Грубо казано, към 7 милиарда риби биват уловени всеки ден от хората и евентуално нито една от тях няма в себе си нечий диамантен пръстен. Но когато се замислим за размерите на Земята и нейните заселници, както и за всички неща, които всеки един от тези хора прави всекидневно, фактът, че някой не е разкрил пръстена си в стомаха на някоя риба, наподобява по-невероятен, в сравнение с, в случай че някой фактически открие изгубеното си украшение.
Източник: iskamdaznam.com
Обикновено неочакваните спадове се предизвикват при огромни и значими вести в медиите. Излъчването на нов филм, сериал или телевизионно предаване не би трябвало да оказва какъвто и да било резултат върху фондовата борса. На 5.10.1992 година обаче, първият епизод на сериала “The Greed of Man” с присъединяване на артиста Адам Ченг бива излъчен. Индексът „ Hang Seng”, който мери общата мощ на хонконгската фондова борса спада с цели 600 пункта. Две години по-късно филмът “Instinct” прави своя дебют. В него взе участие не различен, а самият Адам Ченг. Индексът „ Hang Seng” тогава спада с 2000 пункта. Три години по-късно Адам Ченг взе участие в „ Once Upon a Time in Shanghai” и познайте какво се случва? Индексът „ Hang Seng” спада с 300 пункта.
Цялата история се повтаря още веднъж и още веднъж – в продължение на 25 години – с всеки филм, в който Ченг взе участие. Този феномен е ставал мотив за спекулации от борсовите медиатори в продължение на десетилетия. Никой от тях не е съумял да изясни същинската причина това да се случва, само че някои откриватели допускат, че първите 1-2 случая са били чиста случайност, след което се е трансформирало в някакъв тип знамение.
Адам Ченг
Когато огромна група хора имат вяра, че нещо е правилно, даже и то да не е, могат да го провокират да се случи посредством подсъзнанието си. Именно поради тези случаи, в този момент всякога, когато се излъчва филм с Адам Ченг, това се трансформира в огромна вест за хонконгските медии, изключително измежду финансовите вложители. Тъй като те към този момент чакат всичко това да се случи, те провокират пророчеството и го вършат действителност посредством своите проучвания. Ето по какъв начин едно единично съвпадане може да се трансформира в постоянно срещано събитие, поради подсъзнанието на група хора.
Ако смятате, че една китайска звезда, която въздейства на фондовата борса, е нещо извънредно, няма да повярвате на това, което ще ви кажем. Тази история за съвпадения е сред двама американски президента – Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди. Линиите на животите им са толкоз сходни една с друга, че на доста хора им е необикновено мъчно да повярват, че всичко това е случайност.
Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн е определен в Конгреса през 1846 година. Джон Кенеди е определен в Конгреса през 1946 година – тъкмо 100 години по-късно. Линкълн е определен за президент през 1860 година, а Джон Кенеди през 1960 година – още веднъж тъкмо 100 години по-късно. И двамата президенти и техните съпруги изгубват децата си, до момента в който живеят в Белия дом. И всичко това става още по-странно…
И двамата президенти са убити в петък. И двамата са простреляни в главите от човек, изравен зад тях. И двамата са убити в наличието на съпругите си. Линкълн е прострелян пред Ford’s Theatre, а Кенеди в автомобил модел Линкълн, направена от „ Форд “. И като приказваме за съвпадения с президенти, има нещо в действителност извънредно, касаещо ръцете им.
Джон Кенеди
Левичарите съставляват 10% от международното население. Но този % е много по-различен, когато приказваме за американски президенти. 50% от последните 12 президента са левичари. Съществува опция обаче, всичко това да е освен това от чиста случайност. Някои учени настояват, че левичарите са способни да мислят по-бързо и по-обширно. Това е подкрепено от обстоятелството, че огромен % от историческите гении – Айнщайн, Исак Нютон и Чалрз Дарвин да вземем за пример, са били левичари. И въпреки всичко, съществуват няколко удивителни съвпадения от историята, които нямат логическо пояснение.
Невероятните съвпадения от време на време могат да следват една и съща тема. Оказва се, че изгубените сватбени халки, най-често биват намирани в коремите на уловени риби. И това не е смешка – в случай че сте изгубили халката си, би било по-удачно в този момент да отивате на лов на риба, вместо да я търсите. Доказателствата за това датират от 500-те години прочие Хр, когато Поликрат хвърлил своя златен пръстен, по който имало смарагди, в морето. Шест дни по-късно един риболовец подарява уловена от него риба на Поликрат. Докато приготвяли рибата, чиновниците на Поликрат разрязали рибата и познайте какво разкрили в корема й? Пръстенът, който той бил изхвърлил в морето преди тъкмо 6 дни. Изумително съвпадане в действителност, само че това може и да не е нищо повече от елементарна градска легенда. Все отново се е случило преди 2500 години. Интересното е обаче, че тъкмо това съвпадане се повтаря оттогава до ден-днешен.
Съществуват две любопитни истории, идващи от Норвегия. Първата е за мъж на име Валдемар Андерсен. Докато ловял риба в Северно море, той уловил огромна тресчица, която отнесъл в къщи за вечеря. Той отворил стомаха й и разкрил вътре огромна златна обеца. Мъжът подарил обецата на брачната половинка си, която била шокирана от видяното. В момента, в който взела бижуто в ръка, тя схванала, че брачният партньор й е разкрил в рибата нейната обеца, която преди седмица изгубила в морето. Има доста риби в морето, да, само че да хванеш тъкмо онази от тях, в която се крие обецата на брачната половинка ти, е в действителност изумително.
Какво в случай че ви кажем, че втората история също е от Норвегия и се случва не след седмица, а след цели 10 години? През 1979 година 15-годишният Робърт Йохансън отишъл за риба. Както при предходната история, Робърт хваща огромна тресчица, която счита да отнесе вкъщи. Баба му взема решение да подготви рибата за вечеря, само че когато я разрязва, тя открива диамантен пръстен. Пръстенът обаче, не е чужд за нея. Бабата незабавно разпознава бижуто, защото то е фамилна полезност, която тя изгубила в морето преди цели 10 години.
Джон Крос от Вирджиния също изгубва пръстена си през 1980 година по време на мощна стихия. Две години по-късно той открива пръстена си в една риба, която му била поднесена в обичания му ресторант в Шарлотсвил. Как става по този начин, че хората не престават да откриват свои изгубени бижута в коремите на рибите?
Как ще реагирате, в случай че ви кажем, че ще дадем пояснение на тези явления, само че преди този момент – още една забележителна история.
Шансовете да загинеш в морето са в действителност ниски, само че в случай че името ви е Хю Уилямс, наподобява възможностите ви се приближават до невъзможното. На 5.12.1664 година един транспортен съд потъва наоколо до брега на Уелс. Всички 81 пасажера умират, с изключение на един от тях. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1785 година различен транспортен съд потъва наоколо до Уелс. Всички 60 души умират, с изключение на един човек. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1820 година трети транспортен съд потъва до Уелс. 25 души се удавят, само че познайте кой е единственият, който съумява да се спаси…. Хю Уилямс.
На 10.07.1940 година английски траулер бива погубен от немска мина. Само двама души оцеляват при офанзивата. И двамата се назовават Хю Уилямс.
Нищо не разказва по-добре тези случайности повече от обстоятелството, че петима от най-популярните мъже – Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Лев Троцки, Йосип Тито и Зигмунд Фройд – са имали нещо общо между тях. Всички те са живели във Виена едновременно, преди да станат толкоз скандални. Всяка заран те се разхождали в един и същи парк и постоянно пиели кафе в едно и също заведение. Петимата мъже не знаели за съществуването си един за различен, преди да заживеят във Виена. Интересното е, че това са петимата мъже, които трансформираха историята на Европа и света.
От всички градове в Европа, какъв е шансът тъкмо тези мъже да са живели на едно и също място? Какъв е шансът мъже с идентични имена да оцелеят в четири корабокрушения, при които умират всички други пасажери? Какъв е шансът толкоз доста хора да открият изгубените си бижута в коремите на рибите?Какъв е шансът доста политици да имат толкоз огромни прилики между тях? И – всички желаеме да знаем – какъв е шансът един китайски артист толкоз постоянно да въздейства на фондовата борса?
Истината е, че възможностите са в действителност огромни. Възможността тези явно невероятни събития да се случат на вас, е в действителност дребна, само че опцията да се случат на някого по света е в действителност, в действителност огромна – в действителност съвсем 100%. Всички сме чували за закона за огромните цифри, само че математиците от Харвард Пърси Дааконис и Фредерик Мостелър основават нов закон, наименуван „ Закон за в действителност огромните цифри “. Според този закон, в случай че имаме за образец задоволително огромен брой (хора например) или размер, всяко екстравагантно и невъобразимо нещо е допустимо да се случи и то в много огромни проценти, без значение какъв брой необикновено е то. Точно както теоремата за „ безкрайната маймуна “ твърди, че една стая, цялостна с маймуни, които натискат инцидентни бутони на пишещи машини, в случай че имат задоволително време, ще напишат всички произведения на Шекспир.
В всекидневието не ни се случват толкоз необикновени и запаметяващи се неща, а в противен случай – тъкмо противоположното се случва. Въпреки това, запомняме по-странните неща, като по този метод ги вършим още по-необичайни. Представете си, че участвате в симулация, в която възможностите обещано нещо да се случи са 0.1%. Следователно опцията това неизмеримо нещо да НЕ се случи, са 99.9%. Aко повторим тази симулация 1000 пъти, възможностите невероятното нещо да НЕ се случи най-малко един път, са 36.8%. В подобен случай, възможностите даденото нещо да се случи, в случай че повторим симулацията 1000 пъти, в този момент са 63.2%. Повторете симулацията 10 000 пъти и възможностите за това рядко нещо да се случи, към този момент ще са 99.995%.
Нека си представим, че Земята е една гигантска симулация, на която има 7 милиарда души, участващи в техни лични симулации всеки ден, просто живеейки живота си. Шансовете нещо в действителност извънредно да се случи на някой от тези 7 милиарда индивида, е съвсем 100%. Тъй като хората са огромен брой, всичко, което може да се случи, ще се случи… рано или късно. Но несъмнено, когато тези невероятни неща се случат, те получават голямо внимание от медиите, което от своя страна ги прави още по-невероятни и още по-възможни.
И въпреки всичко, ние продължаваме да пренебрегваме нещата, които сме привикнали да се случват всекидневно. Грубо казано, към 7 милиарда риби биват уловени всеки ден от хората и евентуално нито една от тях няма в себе си нечий диамантен пръстен. Но когато се замислим за размерите на Земята и нейните заселници, както и за всички неща, които всеки един от тези хора прави всекидневно, фактът, че някой не е разкрил пръстена си в стомаха на някоя риба, наподобява по-невероятен, в сравнение с, в случай че някой фактически открие изгубеното си украшение.
Източник: iskamdaznam.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ