Има ли право президентът да отхвърля служебен кабинет?
Съществува ли право по Конституция президентът да отхвърля план за длъжностен кабинет, както стана с предлагането за кабинет " Кожарева " при започване на седмицата? Този въпрос стана обект на спор в ефира на „ Здравей, България ” по NOVA, където преподавателите по Конституционно право Орлин Колев и доцент Наталия Киселова показаха противоположни отзиви по тематиката.
Според доцент Наталия Киселова, Конституцията на Република България дава на президента последната дума по въпроса за назначението на служебно държавно управление. Тя поддържа изказванието си с тълкувателно решение номер 2 от 2002 година на Конституционния съд, което преглежда смисъла на думата „ предложение ”, когато президентът взе участие в процедури. „ Това допуска, че финалният акт е негов, което значи, че президентът има правото да отхвърли препоръчан кабинет ”, изясни тя. По нейно мнение, отводът на Румен Радев да подпише декрет за назначението на служебното държавно управление на Горица Кожарева не е противоконституционен и затова подхожда на пълномощията, дадени му от главния закон на страната.
Противоположно виждане по тематиката обаче изрази другият участник в дебата, Орлин Колев. Според него президентът не може да постанова волята си по отношение на подбора и състава на бъдещото служебно държавно управление. „ Конституцията дава на президента правото да назначава служебно държавно управление, само че това не му дава властта да подценява процедурните правила и демократичните правила, които допускат съвещания и баланс на силите ”, разяснява той.
Дебатът по тематиката остава отворен, като и двамата специалисти показаха, че главният въпрос е по какъв начин Конституцията би трябвало да бъде тълкувана в съответния подтекст. Докато Киселова акцентира, че президентът работи в границите на своите пълномощия, Колев предизвестява за заплахата от превишаване на тези пълномощия и нарушение на конституционния ред.
Според доцент Наталия Киселова, Конституцията на Република България дава на президента последната дума по въпроса за назначението на служебно държавно управление. Тя поддържа изказванието си с тълкувателно решение номер 2 от 2002 година на Конституционния съд, което преглежда смисъла на думата „ предложение ”, когато президентът взе участие в процедури. „ Това допуска, че финалният акт е негов, което значи, че президентът има правото да отхвърли препоръчан кабинет ”, изясни тя. По нейно мнение, отводът на Румен Радев да подпише декрет за назначението на служебното държавно управление на Горица Кожарева не е противоконституционен и затова подхожда на пълномощията, дадени му от главния закон на страната.
Противоположно виждане по тематиката обаче изрази другият участник в дебата, Орлин Колев. Според него президентът не може да постанова волята си по отношение на подбора и състава на бъдещото служебно държавно управление. „ Конституцията дава на президента правото да назначава служебно държавно управление, само че това не му дава властта да подценява процедурните правила и демократичните правила, които допускат съвещания и баланс на силите ”, разяснява той.
Дебатът по тематиката остава отворен, като и двамата специалисти показаха, че главният въпрос е по какъв начин Конституцията би трябвало да бъде тълкувана в съответния подтекст. Докато Киселова акцентира, че президентът работи в границите на своите пълномощия, Колев предизвестява за заплахата от превишаване на тези пълномощия и нарушение на конституционния ред.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




