Историята разказва: Заровената църква “Свети Димитър” в Пата...
Съществува легенда за това по какъв начин е открита заровената черква в Паталеница:
“Един селяндур имал магаре, което пасял в покрайнините на селото. Връзвал го на върха на близкия рид, където растяла остаряла череша. Един ден въжето, с което било вързано магарето, се оплело в чудноват железен прът, стърчащ малко над земята. Дърпало се магарето, дърпало, до момента в който притежателят му не пристигнал да го освободи. Разровил индивидът земята и що да види - въжето се било оплело в остарял ръждясал кръст. По-късно се схванало, че този кръст стърчал от кубето на от дълго време забравена, остаряла, заровена в земята надалеч от зли очи, черква. ”
Това е заровената черква “Свети Димитър ”, скрита от неприятни очи подземен и с времето забравена.
Днес всеки искащ да прегледа неповторимо непокътнатите ѝ фрески може да я посети.
Църквата е доста остаряла - една от най-старите в България, дружно с църквата „ Свети Георги ” в Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храмът „ Свети Архангел Михаил ” в град Рила.
Днес " Свети Димитър ” е на съвсем 10 века.
През 1956 година е оповестена за архитектурен монумент на културата с национално значение.
През 1971 година, откакто са проучени нейни артефактни, неповторими и толкоз скъпи фрески, тя е оповестена и за живописен монумент на културата с национално значение.
Освен като заровената черква е известна и като каменната черква, както и като “Света Куркулещица ”.
Вероятно е построена от дукс Григорий Куркуа по времето на царуването на гърците. Може би едно от имената ѝ произлиза от това на Куркуа.
Намерена е мраморна плоча с надпис на гръцки „....[от] Григорий Куркуа про[с-патарий] и дукс на Ф[илипополис], в 14 индикт, 6599 година от сътворението на света ”.6599 година от сътворението на света е 1090 или 1091 година.
Надписът се съхранява в Националния археологически музей в град София.
И през днешния ден, заставайки извън край южната страна на църквата, може да видите остатъци от остарялата византийска мазилка, която синее.
Друга версия за произхода на едно от имената ѝ е обвързвана със заравянето ѝ, т.е. тя се е „ куртулисала “, с цел да бъде непокътната. Това става някъде към края на Второто българско царство (края на XIV век) и нашествието на османците по българските земи, разграбващи, плячкосващи и унищожаващи всичко по пътя си.
През 1372 година войските на султан Мурад за следващ път вилнеят из българско. Северна Тракия, Родопската област и Загоре са завладяни. Българското население от Северозападните Родопи оказва сериозна опозиция, само че без резултат.
Средновековните български замъци край Брацигово, Дорково, Пещера, Радилово и Баткун биват разрушени. Вероятно цялото население е било поробено и продадено. За да запазят църквата от сходна зла орис, я заравят надълбоко под земята. И след това я не помнят. Заровена и забравена, надалеч от зли очи, “Свети Димитър ” спи неподвижен над 500 години.
Сега всеки има опцията да прегледа “Свети Димитър ” в Паталеница и да се върне хиляда години обратно във времето.
“Един селяндур имал магаре, което пасял в покрайнините на селото. Връзвал го на върха на близкия рид, където растяла остаряла череша. Един ден въжето, с което било вързано магарето, се оплело в чудноват железен прът, стърчащ малко над земята. Дърпало се магарето, дърпало, до момента в който притежателят му не пристигнал да го освободи. Разровил индивидът земята и що да види - въжето се било оплело в остарял ръждясал кръст. По-късно се схванало, че този кръст стърчал от кубето на от дълго време забравена, остаряла, заровена в земята надалеч от зли очи, черква. ”
Това е заровената черква “Свети Димитър ”, скрита от неприятни очи подземен и с времето забравена.
Днес всеки искащ да прегледа неповторимо непокътнатите ѝ фрески може да я посети.
Църквата е доста остаряла - една от най-старите в България, дружно с църквата „ Свети Георги ” в Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храмът „ Свети Архангел Михаил ” в град Рила.
Днес " Свети Димитър ” е на съвсем 10 века.
През 1956 година е оповестена за архитектурен монумент на културата с национално значение.
През 1971 година, откакто са проучени нейни артефактни, неповторими и толкоз скъпи фрески, тя е оповестена и за живописен монумент на културата с национално значение.
Освен като заровената черква е известна и като каменната черква, както и като “Света Куркулещица ”.
Вероятно е построена от дукс Григорий Куркуа по времето на царуването на гърците. Може би едно от имената ѝ произлиза от това на Куркуа.
Намерена е мраморна плоча с надпис на гръцки „....[от] Григорий Куркуа про[с-патарий] и дукс на Ф[илипополис], в 14 индикт, 6599 година от сътворението на света ”.6599 година от сътворението на света е 1090 или 1091 година.
Надписът се съхранява в Националния археологически музей в град София.
И през днешния ден, заставайки извън край южната страна на църквата, може да видите остатъци от остарялата византийска мазилка, която синее.
Друга версия за произхода на едно от имената ѝ е обвързвана със заравянето ѝ, т.е. тя се е „ куртулисала “, с цел да бъде непокътната. Това става някъде към края на Второто българско царство (края на XIV век) и нашествието на османците по българските земи, разграбващи, плячкосващи и унищожаващи всичко по пътя си.
През 1372 година войските на султан Мурад за следващ път вилнеят из българско. Северна Тракия, Родопската област и Загоре са завладяни. Българското население от Северозападните Родопи оказва сериозна опозиция, само че без резултат.
Средновековните български замъци край Брацигово, Дорково, Пещера, Радилово и Баткун биват разрушени. Вероятно цялото население е било поробено и продадено. За да запазят църквата от сходна зла орис, я заравят надълбоко под земята. И след това я не помнят. Заровена и забравена, надалеч от зли очи, “Свети Димитър ” спи неподвижен над 500 години.
Сега всеки има опцията да прегледа “Свети Димитър ” в Паталеница и да се върне хиляда години обратно във времето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




