Да гласуваш или не – това е въпросът
Съществува легенда, че има почтени, смели, доблестни политици, но никой от нас нито ги е виждал, нито ги е чувал...
Изглежда поради наближаващите и аз към този момент не знам кои по ред изключителни избори, хората все по-често се връщат на един от първите демократични въпроси – да гласоподавам ли, задължен ли съм, редно ли е и има ли смисъл. Преди няколко дни се оказах забъркан в една прекомерно показателна полемика, която в резюме протече при следната обосновка:
– Като представител на най-многобройната партия – тази на негласуващите, към която единствено след седмица ще бъдат отправени нормалните нападки, че те са отговорни за всичко, защото отхвърлят да гласоподават, единствено желая да кажа следното: негласуващите отхвърлят да гласоподават, не тъй като ги мързи да идат до урните, а тъй като няма за кого да гласоподават и тъй като отхвърлят да вземат участие в тази порочна система. Имаме 30-годишен опит като гласоподаватели и нито един мотив за оптимизъм. Съществува легенда, че има почтени, смели, доблестни политици, но никой от нас нито ги е виждал, нито ги е чувал. Не е допустимо да има такива политици, тъй като такава е човешката природа – порочна. Както споделя доктор Николай Михайлов, за болшинството от българите политиците ни са нещо непоправимо, което бива търпяно по наложителност.
– Мотивът на доста негласуващи е отводът да изберат злото, тъй като това, което се предлага, не е избор сред положително и зло, а избор сред две или повече от многото лица на злото. От една избрана висота на погледа разликата сред тоталитаризма и демократичната народна власт е единствено в нюансите. А значителното е общо и то е едно – дръзновението на индивида само със своите „ неограничени “ интелектуални сили да построи парадайса тук, на земята. Пък по какъв начин ще го назова – Вавилонска кула, комунизъм или световен демократизъм (при чието реализиране историята щяла да свърши), трансхуманизъм, ерата на Водолея или извънземните – това са елементи.
– Да, съгласна съм, че няма политическа партия, която да поражда оптимизъм. Но дано си представим за миг, че всички решат да не гласоподават като вас. Какво следва? Или безредица, или тирания. По-вероятно второто. Ако всички чакаме почтени и качествени политици, с цел да гласуваме, в никакъв случай няма да гласуваме. Трябва да избираме от това, с което разполагаме. Според мен, тази, както казвате, най-многобройна партия на негласуващите, сякаш се гордее с неутралитета си и си разрешава лукса да не изневерява на правилата си, тъй като егоистично разчита на останалите да свършат неприятната работа. Все едно да гласуваш „ въздържал се “ – най-безсмислената алтернатива при взимане на решения, която съгласно мен би трябвало да отпадне. Не го приемайте персонално. Говоря по принцип.
– Не от предпочитание за спор, а от чисто човешка ученолюбивост ми се прииска да ви попитам: Какво се промени за Вас към по-добро, директно обвързвано с това, че гласувате? Аз също години наред гласувах, а откакто престанах, нищо не се трансформирало.
– За Вас нищо не се е трансформирало, тъй като към момента такива като мен гласоподават. А тези като мен го вършат, тъй като какъвто и да е ред, е по-добър от безредието. И не е речено, че всяка смяна би трябвало да е към по-добро. Минаването през тествания също е част от пътя.
– Ако знаете от по кое време си бленувам никой да не отиде да гласоподава да водим какво ще стане – единствено това не сме пробвали! С гласоподаване пробвахме – не става.
– Ама апелирам ви се! Само в Северна Корея никой не гласоподава!
– Напротив, в Северна Корея всички гласоподават. Под строй.
– Спомних си, че Хитлер е пристигнал на власт с избори, а законно определени държавни управления в Гърция, Турция, Чили и Южна Корея са свалени посредством прелом и взех решението си. Приятни почивни дни!
– Специално в Чили няма от какво да се оплакват!
– Тихо! Сега приказваме за друго.
– Разбира се, че като не гласуваме, смяната ще се случи от единствено себе си – ненадейно и без никой да е очаквал, една заран ще се събудим и всичко ще е цветя и рози. Ха-ха!
– Ама в този момент, като ви кажа, че в случай че гласувах, щях да гласоподавам за някои като „ Величие “ и „ Възраждане “, май ще ви се стори, че е по-добре да не гласоподавам, а?
– Като ви чувам, от ден на ден се увещавам, че май е по-добре да не гласувате!
– Няма! Обещавам!
– Простете че се въвличам, само че вашата логичност е такава: тъй като няма за кого да гласуваме, оставяме идиотите да избират идиоти. Ерго, негласуващите са още по-големи идиоти.
– Тоест желаете да кажете, че има и неидиоти, които всички ги знаем кои са, само че негласуващите от гол дебелоглав отхвърлят да идат и да ги изберат? Радвам се на оптимизма ви, само че моят за жалост доста от дълго време умря…
Ето по този начин в общи линии протече разногласието. Аз не се обадих, само че от самото начало си мислех, че има една причина над всички останали. А тя е над всички останали, тъй като е годна за всеки – за последователя на всякаква партия – и лява, и дясна, и демократична, и консервативна, и глобалистка, и националистическа. Тази причина е, че колкото по-висока е изборната интензивност, толкоз по-малък е процентният дял на манипулирания избор (купен, принудителен, подправен и т.н.), откъдето по-неусетно е и въздействието му върху крайния избирателен резултат. Освен това от самото начало си мислех, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
В текста са употребявани цитати от обществените мрежи.
Изглежда поради наближаващите и аз към този момент не знам кои по ред изключителни избори, хората все по-често се връщат на един от първите демократични въпроси – да гласоподавам ли, задължен ли съм, редно ли е и има ли смисъл. Преди няколко дни се оказах забъркан в една прекомерно показателна полемика, която в резюме протече при следната обосновка:
– Като представител на най-многобройната партия – тази на негласуващите, към която единствено след седмица ще бъдат отправени нормалните нападки, че те са отговорни за всичко, защото отхвърлят да гласоподават, единствено желая да кажа следното: негласуващите отхвърлят да гласоподават, не тъй като ги мързи да идат до урните, а тъй като няма за кого да гласоподават и тъй като отхвърлят да вземат участие в тази порочна система. Имаме 30-годишен опит като гласоподаватели и нито един мотив за оптимизъм. Съществува легенда, че има почтени, смели, доблестни политици, но никой от нас нито ги е виждал, нито ги е чувал. Не е допустимо да има такива политици, тъй като такава е човешката природа – порочна. Както споделя доктор Николай Михайлов, за болшинството от българите политиците ни са нещо непоправимо, което бива търпяно по наложителност.
– Мотивът на доста негласуващи е отводът да изберат злото, тъй като това, което се предлага, не е избор сред положително и зло, а избор сред две или повече от многото лица на злото. От една избрана висота на погледа разликата сред тоталитаризма и демократичната народна власт е единствено в нюансите. А значителното е общо и то е едно – дръзновението на индивида само със своите „ неограничени “ интелектуални сили да построи парадайса тук, на земята. Пък по какъв начин ще го назова – Вавилонска кула, комунизъм или световен демократизъм (при чието реализиране историята щяла да свърши), трансхуманизъм, ерата на Водолея или извънземните – това са елементи.
– Да, съгласна съм, че няма политическа партия, която да поражда оптимизъм. Но дано си представим за миг, че всички решат да не гласоподават като вас. Какво следва? Или безредица, или тирания. По-вероятно второто. Ако всички чакаме почтени и качествени политици, с цел да гласуваме, в никакъв случай няма да гласуваме. Трябва да избираме от това, с което разполагаме. Според мен, тази, както казвате, най-многобройна партия на негласуващите, сякаш се гордее с неутралитета си и си разрешава лукса да не изневерява на правилата си, тъй като егоистично разчита на останалите да свършат неприятната работа. Все едно да гласуваш „ въздържал се “ – най-безсмислената алтернатива при взимане на решения, която съгласно мен би трябвало да отпадне. Не го приемайте персонално. Говоря по принцип.
– Не от предпочитание за спор, а от чисто човешка ученолюбивост ми се прииска да ви попитам: Какво се промени за Вас към по-добро, директно обвързвано с това, че гласувате? Аз също години наред гласувах, а откакто престанах, нищо не се трансформирало.
– За Вас нищо не се е трансформирало, тъй като към момента такива като мен гласоподават. А тези като мен го вършат, тъй като какъвто и да е ред, е по-добър от безредието. И не е речено, че всяка смяна би трябвало да е към по-добро. Минаването през тествания също е част от пътя.
– Ако знаете от по кое време си бленувам никой да не отиде да гласоподава да водим какво ще стане – единствено това не сме пробвали! С гласоподаване пробвахме – не става.
– Ама апелирам ви се! Само в Северна Корея никой не гласоподава!
– Напротив, в Северна Корея всички гласоподават. Под строй.
– Спомних си, че Хитлер е пристигнал на власт с избори, а законно определени държавни управления в Гърция, Турция, Чили и Южна Корея са свалени посредством прелом и взех решението си. Приятни почивни дни!
– Специално в Чили няма от какво да се оплакват!
– Тихо! Сега приказваме за друго.
– Разбира се, че като не гласуваме, смяната ще се случи от единствено себе си – ненадейно и без никой да е очаквал, една заран ще се събудим и всичко ще е цветя и рози. Ха-ха!
– Ама в този момент, като ви кажа, че в случай че гласувах, щях да гласоподавам за някои като „ Величие “ и „ Възраждане “, май ще ви се стори, че е по-добре да не гласоподавам, а?
– Като ви чувам, от ден на ден се увещавам, че май е по-добре да не гласувате!
– Няма! Обещавам!
– Простете че се въвличам, само че вашата логичност е такава: тъй като няма за кого да гласуваме, оставяме идиотите да избират идиоти. Ерго, негласуващите са още по-големи идиоти.
– Тоест желаете да кажете, че има и неидиоти, които всички ги знаем кои са, само че негласуващите от гол дебелоглав отхвърлят да идат и да ги изберат? Радвам се на оптимизма ви, само че моят за жалост доста от дълго време умря…
Ето по този начин в общи линии протече разногласието. Аз не се обадих, само че от самото начало си мислех, че има една причина над всички останали. А тя е над всички останали, тъй като е годна за всеки – за последователя на всякаква партия – и лява, и дясна, и демократична, и консервативна, и глобалистка, и националистическа. Тази причина е, че колкото по-висока е изборната интензивност, толкоз по-малък е процентният дял на манипулирания избор (купен, принудителен, подправен и т.н.), откъдето по-неусетно е и въздействието му върху крайния избирателен резултат. Освен това от самото начало си мислех, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
В текста са употребявани цитати от обществените мрежи.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ