Винисиус Жуниор се превръща в Господин Шампионска лига
Съществува една версия на Винисиус Жуниор, която се демонстрира, когато напрежението в Шампионската лига доближи своя връх – версия, която на „ Етихад “ към този момент познават чудесно. Във вторник те още веднъж се сблъскаха с нея. Същата, която през 2024 година донесе петнадесетата европейска купа на Реал Мадрид с героични представяния елиминация след елиминация. Същата, която през същата година съвсем докосна „ Златната топка “. Същата, която трансформира бразилеца в един от най-решаващите футболисти на планетата, когато залогът е максимален.
Реал Мадрид дойде в Манчестър с съвсем свършена работа: удобен задатък от 3:0 в общия резултат и без нужда да рискува, с изключение на да резервира стабилността си в отбрана. Винисиус обаче имаше други проекти. Той действаше и по трите коридора в офанзива с проактивност, която докара до безпорядък отбраната на Сити, като непрекъснато сменяше позицията си, търсеше дълбочина и създаваше числено преимущество там, където такова липсваше. Пропусна няколко чисти положения, само че наличието му беше непрекъснат тормоз за хората на Гуардиола.
И даже когато беше неакуратен, той още веднъж беше най-решителният. Предизвика дузпата с присъщата си дарба да принуждава противника да бърка, а по-късно я осъществя – непосредствено възмездие за пропуща против Донарума в първия мач. В края на дуела оформи крайното 1:2, с което погреба всевъзможни очаквания на Сити. Преди това ВАР му анулира гол поради засада. В такава вечер даже това, което не се зачита, има значение.
Оттук нататък Реал Мадрид поема по път в Шампионската лига, който не позволява неточности. Потокът е извънредно тежък, противниците са от най-висока класа и спечелването на шестнадесетата купа ще изисква поддържане на върхова форма за дълго време. Винисиус познава добре този маршрут – прекосявал го е два пъти до дъно. Интересното е, че той доближава до този стадий от сезона с безусловно същите офанзивни индикатори като през сезон 2023/24 - годината, в която мнозина смятаха, че „ Златната топка “ му е в забрадка вързана. И в двата случая той има 26 голови приноса (18 гола и 8 асистенции тогава, 15 гола и 11 асистенции в този момент с „ белите “).
Родри му лиши премията при гласуването и тази рана зарасна постепенно. Постигането на същите резултати не беше елементарно. Началото на този сезон беше нерешително, надалеч от най-хубавата му форма и с към момента отекващи рецензии от това второ място. Пристигането на Арбелоа като треньор се оказа преломен миг: Винисиус си върна усмивката на терена, показвайки онази убеденост, с която играе, когато е във форма.
Въпреки това „ Златната топка “ за 2026 година и персоналният реванш на Винисиус евентуално ще се решат на Световното състезание това лято, а в Ла Лига Реал Мадрид не зависи единствено от себе си. Колективните титли постоянно тежат повече от самостоятелния искра, а пътят и на двата фронта е сложен. Това, което не предстои на подозрение, са неговите статистики в Шампионската лига: повече мачове (38), повече асистенции (13) и повече офанзивни приноси (57) от всеки различен състезател от дебюта си в шампионата. Той е водач по дрибли (168), извоювани офанзивни дуели (246) и осъществени против него фалове (85).
Срещу Сити той стана най-младият състезател, достигнал 80 мача в историята на шампионата. Също по този начин е петият най-хубав голмайстор на Реал Мадрид в Европа, изпреварвайки към този момент Ди Стефано, и то единствено на 25 години. Но може би данните, които най-добре разказват връзката му с Шампионската лига, са най-очевидни: от 19-е елиминационни конфликта, в които е взел участие, единствено в два не е съумял да означи гол или да направи асистенция – против Челси през 2020/21 и против Атлетико предходната година. Във всички останали е оставил своя отпечатък. Голове, асистенции или и двете. Трудно е да се оспори етикетът „ Господин Шампионска лига “ на някой, чиито статистики го удостоверяват.
СЕРХИО РОДРИГЕС, “МАРКА ”
