Съществува една група названия на жители на населени места, които

Съществува една група названия на поданици на обитаеми места, които са формирани с разширените наставки -(чан)ин / -(чан)ка. При част от тях има съмнение за мястото на ударението – дали е върху корена на думата, или върху наставката, да вземем за пример: виѐнчанин, виѐнчанка или виенча̀нин, виенча̀нка; берлѝнчанин, берлѝнчанка или берлинча̀нин, берлинча̀нка.

Трудностите и грешките при произношението се дължат ненапълно и на обстоятелството, че подобен вид названия се използват по-рядко. При някои от тях се употребява описателният израз „ гражданин на… “, защото не може да се образува жителско наименование от името на обитаемото място.

Освен това при тези думи ударението не е закрепено – единствено върху корена или единствено върху наставката, и от това произтича другият метод на наречие. Все отново има взаимозависимост при слагането на ударението и тя е обвързвана с дължината на думата.

Най-общо може да се каже, че при жителските названия, които имат не повече от две срички преди наставката, ударението нормално пада върху нея: берлинча̀нин, берлинча̀нка; виенча̀нин, виенча̀нка; родопча̀нин, родопча̀нка (срв. още англича̀нин, англича̀нка; пернича̀нин, пернича̀нка и др.).

Когато обаче жителските названия са формирани от по-дълги имена като Етрополе, и Карнобат, ударението остава върху корена: етропо̀лчанин, етропо̀лчанка; исперѝхчанин, исперѝхчанка; карно­ба̀тчанин, карноба̀тчанка; лу̀ковитчанин, лу̀ковитчанка. А когато думите са комплицирани, т.е. формирани от две основи, нерядко имат и по две интонации: момчѝловгра̀дчанин, момчѝловгра̀дчанка; свѝленгра̀дчанин, свѝленгра̀дчанка; топо̀лов­гра̀д­чанин, топо̀ловгра̀дчанка и така нататък

Автор: Илияна Кунева – основен помощник в Института за български език