Алфа Рисърч: Апартаментгейт ерозира образа на ГЕРБ и повлече премиера: партията на кантар с БСП за евровота
Съществени вреди върху облика и доверието на ГЕРБ установи " Алфа Рисърч " в национално представително изследване (22-26 март), съвпаднало с разразяването на абсурда " Апартаментгейт ". Само за 10.3% няма проблем в придобиването на жилищата и това е предизборна офанзива от опозицията. 66.6% са безапелационни: това е корист с въздействие на хора във властта . Така мислят освен опозиционно настроени жители: съвсем всеки втори симпатизант на ГЕРБ (47.3%) счита същото.
Извън обстановката с " Апартаментгейт ", в по-общ политически проект, обликът на ГЕРБ сензитивно ерозира във връзка с поръчката за решителна битка против корупцията, с която пристигна на власт през 2009 година Едва 12.8% са уверени, че ГЕРБ води по-принципна борба с корупцията. За Българска социалистическа партия по този начин мислят 11.3%, 7.4% споделят, че същинска борба водят други политически сили. 57.3% са на мнение, че никой не води борба с корупцията в България.
Изследването не може да откри какъв е " приносът " на " Апартаментгейт " към знаците за доверие в институции, политици и партии. Все отново той избухна на фона на към този момент съществуващите пререканията сред партиите в дребния съдружен сътрудник, опрощаването на задълженията на Главното мюфтийство, измененията в Изборния кодекс, митингите на разнообразни професионални групи. И въпреки всичко, съдейки по динамичността на публичните настройки, той евентуално е усилил към този момент съществуващи подозрения и като резултат тегли надолу и партията, и държавното управление, и премиера .
Одобрението за държавното управление понижава с 4 пункта – от 17% на 13%, а неодобрението нараства до 52%. Отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 28% доверие против 43% съмнение.
Най-одобряваният от държавното управление продължава да е вицепремиерът Томислав Дончев , следван от външния министър Екатерина Захариева и този на спорта Красен Кралев. Положителен показател (превес на позитивните над отрицателните мнения) имат също просветителния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на превоза Росен Желязков.
Народното събрание е „ застинало “ на 8% утвърждение, само че неодобрението пораства и доближава 59%. Само ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева съумява да резервира персоналния си рейтинг. Тя се употребява с два пъти и половина по-високо утвърждение от Народното събрание (20%) и двойно по-ниско отрицание (30%).
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на март получава позитивни оценки от 51% от българските жители против 15% негативни.
На фона на вредите, които понася ГЕРБ, прекосяването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им обществени пререкания води до стабилизиране на техните позиции, въпреки и на по-ниски нива, спрямо ръководещите.
Одобрението на Корнелия Нинова расте с 4% до 23%. С 3% усилва рейтинга си Красимир Каракачанов , а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики водят до мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори . Към края на март 35% от имащите право на глас декларират че сигурно ще гласоподават. Почти 2/3 се двоумят или са твърдо уверени, че няма да отидат до урните.
След известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря. Разликата е в границите на статистическата неточност.
Ако изборите бяха през днешния ден
Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% и е третата политическа мощ. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността би нараснал тежестта на Движение за права и свободи и, сходно на евровота от 2007 година, би могъл да ги сложи по-близо до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Сближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от:
- спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари;
- отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25% на предходни избори);
- готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната ѝ тежест при по-ниска изборна интензивност.
Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на 2/3 от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и 1/4 от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80% от гласувалите за нея преди 2 година
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението " Обединени патриоти ", които в границите на изследването са измервани поотделно, реализират следните резултати:
- Вътрешна македонска революционна организация - 4.1%;
- НФСБ - 2.2%;
- Атака - 2.1% от решилите да гласоподават.
Вътрешна македонска революционна организация има максимален късмет, само че дали ще получи мандат, зависи до огромна степен от способността ѝ да притегли част от вота на останалите националистически обединения.
Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор, разясняват от " Алфа рисърч ".
Брекзит
Пътят, по който ще поеме Европа през идващите 5 година не е апатичен на българите. Сред нашето общество господства упованието за отрицателно въздействие на Брекзит върху Англия, Европейски Съюз и България. Всяко пето домакинство вижда директен риск за себе си, тъй като има близки в Обединеното кралство. Всичко това кара 54% от българите да се разгласят изрично срещу напускането на Англия. 15% са на противоположното мнение.
Несъстоялият се на 29 март бракоразвод сред Европейски Съюз и Англия консолидира проевропейската ориентировка на българина . За 63% участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са 8%. 61% поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39%, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз.
" Алфа Рисърч " наблюдава и публичното мнение за спирането на помощите на родители, чиито деца не вървят на учебно заведение и въвеждане на задължителност на главното обучение. Огромното болшинство от 84% от пълнолетните поданици на страната утвърждават концепцията за законово регламентиране на наложително главно обучение вместо заложеното все още в Конституцията учебно образование до 16-годишна възраст. Зад предлагането застават представители на всички социално-демографски пластове.
Подкрепено от болшинството българи е и предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65.8%). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници: 29% считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение. Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
Извън обстановката с " Апартаментгейт ", в по-общ политически проект, обликът на ГЕРБ сензитивно ерозира във връзка с поръчката за решителна битка против корупцията, с която пристигна на власт през 2009 година Едва 12.8% са уверени, че ГЕРБ води по-принципна борба с корупцията. За Българска социалистическа партия по този начин мислят 11.3%, 7.4% споделят, че същинска борба водят други политически сили. 57.3% са на мнение, че никой не води борба с корупцията в България.
Изследването не може да откри какъв е " приносът " на " Апартаментгейт " към знаците за доверие в институции, политици и партии. Все отново той избухна на фона на към този момент съществуващите пререканията сред партиите в дребния съдружен сътрудник, опрощаването на задълженията на Главното мюфтийство, измененията в Изборния кодекс, митингите на разнообразни професионални групи. И въпреки всичко, съдейки по динамичността на публичните настройки, той евентуално е усилил към този момент съществуващи подозрения и като резултат тегли надолу и партията, и държавното управление, и премиера .
Одобрението за държавното управление понижава с 4 пункта – от 17% на 13%, а неодобрението нараства до 52%. Отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 28% доверие против 43% съмнение.
Най-одобряваният от държавното управление продължава да е вицепремиерът Томислав Дончев , следван от външния министър Екатерина Захариева и този на спорта Красен Кралев. Положителен показател (превес на позитивните над отрицателните мнения) имат също просветителния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на превоза Росен Желязков.
Народното събрание е „ застинало “ на 8% утвърждение, само че неодобрението пораства и доближава 59%. Само ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева съумява да резервира персоналния си рейтинг. Тя се употребява с два пъти и половина по-високо утвърждение от Народното събрание (20%) и двойно по-ниско отрицание (30%).
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на март получава позитивни оценки от 51% от българските жители против 15% негативни.
На фона на вредите, които понася ГЕРБ, прекосяването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им обществени пререкания води до стабилизиране на техните позиции, въпреки и на по-ниски нива, спрямо ръководещите.
Одобрението на Корнелия Нинова расте с 4% до 23%. С 3% усилва рейтинга си Красимир Каракачанов , а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики водят до мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори . Към края на март 35% от имащите право на глас декларират че сигурно ще гласоподават. Почти 2/3 се двоумят или са твърдо уверени, че няма да отидат до урните.
След известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря. Разликата е в границите на статистическата неточност.
Ако изборите бяха през днешния ден
Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% и е третата политическа мощ. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността би нараснал тежестта на Движение за права и свободи и, сходно на евровота от 2007 година, би могъл да ги сложи по-близо до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Сближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от:
- спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари;
- отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25% на предходни избори);
- готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната ѝ тежест при по-ниска изборна интензивност.
Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на 2/3 от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и 1/4 от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80% от гласувалите за нея преди 2 година
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението " Обединени патриоти ", които в границите на изследването са измервани поотделно, реализират следните резултати:
- Вътрешна македонска революционна организация - 4.1%;
- НФСБ - 2.2%;
- Атака - 2.1% от решилите да гласоподават.
Вътрешна македонска революционна организация има максимален късмет, само че дали ще получи мандат, зависи до огромна степен от способността ѝ да притегли част от вота на останалите националистически обединения.
Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор, разясняват от " Алфа рисърч ".
Брекзит
Пътят, по който ще поеме Европа през идващите 5 година не е апатичен на българите. Сред нашето общество господства упованието за отрицателно въздействие на Брекзит върху Англия, Европейски Съюз и България. Всяко пето домакинство вижда директен риск за себе си, тъй като има близки в Обединеното кралство. Всичко това кара 54% от българите да се разгласят изрично срещу напускането на Англия. 15% са на противоположното мнение.
Несъстоялият се на 29 март бракоразвод сред Европейски Съюз и Англия консолидира проевропейската ориентировка на българина . За 63% участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са 8%. 61% поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39%, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз.
" Алфа Рисърч " наблюдава и публичното мнение за спирането на помощите на родители, чиито деца не вървят на учебно заведение и въвеждане на задължителност на главното обучение. Огромното болшинство от 84% от пълнолетните поданици на страната утвърждават концепцията за законово регламентиране на наложително главно обучение вместо заложеното все още в Конституцията учебно образование до 16-годишна възраст. Зад предлагането застават представители на всички социално-демографски пластове.
Подкрепено от болшинството българи е и предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65.8%). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници: 29% считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение. Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ