САЩ са защитени от нападение по суша. Нито Канада, нито

САЩ са предпазени от нахлуване по суша. Нито Канада, нито Мексико са в положение или имат интерес да водят сухопътна война против тях. Основната опасност за американската национална сигурност идва откъм морето.
Влизането на Америка в Първата международна война бе провокирано от немско нахлуване против американското мореплаване. Във Втората международна война главният претекст на Вашингтон отново бе същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки сред Съединени американски щати и Англия, тя можеше да изолира Англия и да я атакува когато и да е. 
Осигурила си Атлантическия океан и оперативна база във Англия, Германия можеше да заплаши източното крайбрежие. В Тихия океан японската офанзива против Пърл Харбър, в случай че бе водена рационално, пък можеше да обезпечи морските пътища от Хаваите до Западното крайбрежие на Съединени американски щати и вероятно да даде опция на Япония да наложи волята си в Тихия океан. Дори Студената война бе най-вече военноморска. Във Виетнам, където Съединени американски щати не разполагаха със тактиката " суша-море ", нещата приключиха зле.
В Украйна има детайл от тази тактика. Ако Русия победи Украйна, тя ще се окаже на границата на НАТО и ще може да нападна на запад. Съединени американски щати практикуват тактика на изпреварване на относително ниска цена от позиция на американските жертви, с цел да предотвратят малко евентуалното напредване на Русия към атлантическото крайбрежие. Морските дейности се употребяват за отбиване на сухопътните сили. Това бе тактиката, употребена против Съюз на съветските социалистически републики през Студената война, а и в този момент се ползва против съветските сили в Украйна. Тази тактика е прекомерно фина, с цел да бъде елементарно видяна.
Военноморската тактика на Съединени американски щати в Украйна има за цел на първо място да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят придвижването на съветските сили - а точно в Черно и Балтийско море.
По отношение на Китай тази тактика е подложена на най-сериозно тестване. Основната тактика на Съединени американски щати е запазването на контрола над Тихия океан и поддържането на линиите за доставяне на съдружниците, с цел да се предотврати отварянето на пътя за Китай. Сърцевината на тактиката е да се оказва напън върху Китай, с цел да бъде заставен да балансира и ребалансира силите си. 
Като образец ще посочим това: завземането на Тайван от Китай не е допустимо, като се има поради времето, належащо на оперативна група да доближи до тайванския бряг, по време на което той би бил открит за нахлуване от страна на Съединени американски щати. Това лимитира китайската опасност за американските крайбрежия. 
Военноморската война (тук включвам и военновъздушните сили, както е всекидневно след Втората международна война) съчетава две тактики, едната от които лимитира китайското придвижване по море, а другата - открива опция за опасност към Китай.
Китайците непрекъснато заплашват Тайван, само че до момента не са предприемали дейности поради евентуалната интервенция на Военноморски сили на Съединени американски щати. Именно военноморската мощност предотвратява китайските дейности.
Адмирал Алфред Махан написа книга за тази тактика преди повече от век. Тази тактика към момента е в действие и е изпълнена с точно взаимоотношение със сухопътните сили. Когато военните дейности на Съединени американски щати са били несполучливи, както във Виетнам, те са се проваляли или тъй като теренът не е бил предразположен на военноморска мощ, или тъй като тя не е била употребена. 
Американската тактика за водене на война, в никакъв случай не се е променяла. Докато Китай е стеснен от тази мощ, Русия е блокирана от ефикасното потребление на водите в своята външна страна, а други враждебни сили се стремят да заобикалят американската военноморска мощност. Но Съединени американски щати я употребяват като централна мощ.
Със съкращения>