„Отговорът“ за разговора с Путин: Байдън заплаши Макрон с ядрен удар
Съединени американски щати са извънредно обезпокоени, че водачите на водещите страни от Европейски Съюз осъзнават цялостната си взаимозависимост от Вашингтон и считат, че „ Европа може да се отбрани и да стане самостоятелен стратегически състезател “. Водещи американски " умни " списания действаха като пропагандисти, с цел да разубедят европейците от желанието им да станат самостоятелни и още веднъж " да ги вкарат в кошарата ".
Средствата за въздействие
Американците имат доста средства за въздействие в света: военна мощност, пари, послушната преса по света. През последните години американският истаблишмънт разшири инструментите си за въздействие върху политически водачи и национални „ господари на мисълта “ или, както се споделя в този момент, водачи на публичното мнение. В негова услуга през днешния ден са и така наречен think tanks („ мозъчни тръстове “) и „ умните списания “, които преди време бяха определяни като умни без кавички.
През последните три месеца можеше да се види по какъв начин американците използваха „ умни списания “, с цел да убедят европейците да се откажат от „ безумната концепция “ да изоставен опеката на Съединени американски щати и да се опитат да водят самостоятелна политика както в икономическата сфера, по този начин и в региона на защитата и сигурността.
Любопитни в това отношение са причините на списанията Foreign Policy, The National Interest и Foreign Affairs. Всички те, по един или различен метод, са рупор на американския истаблишмънт, излъчващ " в ефир " това, което постоянно не се афишира публично, само че стои в главата на американската администрация.
Непростимата смелост на Макрон...
Колосалната роля на Съединени американски щати " в отговора на Запада на войната на Русия в Украйна " докара доста европейски политици и специалисти до мнението, че е време Европа да се погрижи за своята стратегическа автономност. Американците са разочаровани, че гласовете по-специално на френския президент Еманюел Макрон, който е именуван „ главен покровител на европейската автономност “, и на немския канцлер Олаф Шолц се чуват прекомерно мощно в този единомислещ европейски хор съгласно тях.
Макрон го получи особено от американците. Foreign Affairs написа, че „ когато френският президент Еманюел Макрон оглави придвижването за европейска стратегическа автономност, Вашингтон се притесняваше от нов скрит план, целящ да отдели Европа от НАТО “.
В резултат на това Съединените щати използваха голямото си въздействие в Европа, с цел да блокират напъните, които биха могли да доведат до по-независима Европа.
- искрено декларира Foreign Affairs.
Изстреля залпов удар към Макрон и The National Interest. На френския президент беше припомнено по какъв начин през 2019 година в изявление за The Economist той разгласи " мозъчната гибел " на НАТО и сподели, че " Европа би трябвало да стане самостоятелна във връзка с военна тактика и капацитет ". По-късно Макрон сподели, че „ Европа е способна да се отбрани “. За американците не остана неусетен обстоятелството, че след началото на съветската СВО в Украйна Макрон сподели в послание към нацията:
Европа би трябвало... да понижи зависимостта си от други континенти и да може сама да взема решение. С други думи, тя би трябвало да стане по-независима и по-суверенна.
Тоест стратегическата автономност на Европа, съгласно главния й покровител, значи способността на Европейски Съюз да пази своите членове без помощта на Съединени американски щати. Това е непростима, от позиция на американците, безочливост.
… и Шолц
Foreign Policy се концентрира върху „ неправилната “ тирада на Шолц в края на август в Карловия университет в Прага. В речта си немският канцлер уточни нуждата от образуване на " по-силен, по-суверенен геополитически Европейски съюз, който знае своето място в историята и географията на континента и работи в мир със мощ и единение ". Шолц сподели, че поддържа концепцията на Макрон за развиване на съдействието в границите на Европейски Съюз, с цел да " бъдем по-силни в световната конкуренция ". Той сподели, че Европейски Съюз
няма задоволително постоянен продан на отзиви на политическо равнище, няма задоволително конгреси, където водачите на Европейски Съюз и неговите европейски сътрудници биха могли един път или два пъти годишно да разискват основни въпроси, които засягат континента като цяло: сигурност, сила, климат или съгласуваност.
И по този начин, какво виждаме? Несамостоятелните, почтено казано, водачи на две огромни, само че не суверенни страни в Европа, се осмелиха единствено да приказват за опцията Европа да образува своя лична - не, не самостоятелна, а единствено " самостоятелна " - политика в разнообразни области, в изключително в региона на защитата. И незабавно от Вашингтон " долетя " ответния шамар.
Съвет от умел... стопанин
Какво да вършат европейците? Като се има поради, че гореспоменатите списания се четат по целия свят, изявленията им могат да се възприемат като жестоко предизвестие към Европейския съюз: не се опитвайте да се освободите и не рипайте! Foreign Policy си разрешава да бъде прям и написа, че „ защото Съединени американски щати подсигуряват сигурността на Европа, те играят специфична роля в оформянето на нейната политика и в активизирането на съдружниците за взаимни дейности “.
Foreign Affairs още по-цинично признава, че Съединени американски щати си играят с Европа като котка с мишка, жестоко и изрично, нареждайки каквото би трябвало. Между редовете се чете апел към европейците: по този начин ще бъде и отсега нататък. Цитираме думите на някогашния общоприет секретар на НАТО британецът Джордж Робъртсън, представени от списанието:
Съединените щати страдат от тип шизофрения. От една страна, американците споделят: вие, европейците, би трябвало да поемете по-голяма тежест. И тогава, когато европейците кажат, добре, ние ще носим повече от товара, американците споделят, чакайте, вие какво, пробвате се да ни кажете да се махаме отсам?
Тоест във всички случаи, без значение дали европейците ще усилят разноските за обща защита на НАТО или не, американците имат намерение да продължат да управляват всичко.
Над всичко е „ опасността “ от Русия
Като главен мотив за какво Европа не може и не би трябвало да минава към самостоятелна навигация, американците употребяват вековната „ опасност от Русия “. Тя даже не се изговаря, а априори се подразбира.
Foreign Policy признава, че " теоретично логиката на европейската стратегическа автономност е привлекателна ". Те споделят, че в края на краищата Европейският съюз има съвсем 450 милиона души, Брутният вътрешен продукт от 18 трилиона $ и разноски за защита на страните членки от над 200 милиарда $. Но вследствие на това стратезите на американското списание произнасят неоправдателна присъда:
На процедура тази концепция има съдбовен минус: тя ще направи Европа по-слаба и по-малко сигурна, защото Европа ще отчужди Съединените щати и няма да има време да натрупа мощ. Вместо това страните от Европейски Съюз би трябвало да продължат да залагат на Съединени американски щати и трансатлантическата връзка. Западът е тяхното бъдеще.
Срещу кого ви би трябвало военна мощност? Ясно против кого – против Русия. Ето подобен е неусложнения " индикатор " от Вашингтонския „ регионален комитетет “. И на всичкото от горната страна се оказва, че европейците като цяло са цялостни малоумници, на които не може да се има вяра и да им се повери нищо.
Въпреки солидния си размер и икономическа мощност, Европейският съюз и неговите 27 държави-членки нямат мащаба, скоростта и огневата мощност на Съединените щати. Въпреки обещанията си към Вашингтон и между тях да укрепят военните си сили, европейците няма да могат да реализират същите качества каквито имат Съединените щати, за доста дълго време, да обединят силите си под едно командване или да реализират съглашение по екзистенциални проблеми на сигурността,
– довършва външната политика на американските съдружници в Европа. Как! И европейците също не могат да се съгласят.
За тези, които не са разбрали
Но най-важното, считат американците, с цел да реализира същинска стратегическа автономност, Европа би трябвало да има собствен личен " нуклеарен чадър ", защото американският чадър в този случай няма да работи за европейците. Щатите се пробват да убедят европейците, че Франция, която има нуклеарни оръжия, не е подготвена да размени Съединени американски щати в Европа, с цел да се опълчи на съветските нуклеарни оръжия.
В същото време списание Foreign Policy не изяснява за какво френските нуклеарни оръжия са по-лоши от американските и за какво французите и всички европейци, в това число руснаците, се заплашват един различен с нуклеарната бухалка. В края на краищата Съединени американски щати се скриха зад океана, а европейците и руснаците живеят на един континент и за тях няма смисъл да трансформират дома си в радиоактивни руини.
От текста на Foreign Policy непосредствено следва, че европейците сякаш не са способни на нищо и по тази причина би трябвало да разчитат единствено на Съединени американски щати. Ние цитираме:
Въпроси като тези са от голяма важност за съвсем всяко друго значимо решение за сигурността, тъй като на европейците просто им липсва опитът да вземат решения и да водят войни. Кой ще ръководи армията на Европейски Съюз? <…> Гласоподавателите на коя страна ще толерират тяхното държавно управление да съобщи вземането на решенията за живота и гибелта на хиляди жители на институциите на Европейски Съюз? Въпреки всичките си недостатъци, груповата сигурност посредством НАТО... си остава най-хубавият отговор на тези въпроси.
Тоест бюрокрацията на НАТО (да се чете САЩ) е по-добра от бюрокрацията на Европейски Съюз? Страхотна логичност. Много безапелационно.
И както се споделя, за тези, които не схващат, Foreign Policy го обобщава без вежливост: „ За Съединените щати обезпечаването на чадър за сигурност в Европа им дава специфична роля при образуването на политиката на континента и опция да активизира съдружници за взаимни дейности, които другояче няма. " би било задоволително. " Ето, споделят, затова
еластичен боен съюз като НАТО, който може елементарно да образува изменящи се обединения сред своите 30 членове, е доста по-ефективен, в сравнение с централизираната войска на Европейски Съюз въобще би могла да бъде.
Какво следва от това?
Що се отнася до Русия, в близко бъдеще не можем да разчитаме на логичен разговор с Европа, защото той е априори неефикасен и ненужен заради горните аргументи. Би било разумно да се приказва единствено със Съединените щати, които към момента не са се отказали от ролята си на стопанин в западния свят. Но хегемонът не желае да ни чуе. Затова Русия би трябвало да разчита единствено на същинските си другари – армията и флота.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Средствата за въздействие
Американците имат доста средства за въздействие в света: военна мощност, пари, послушната преса по света. През последните години американският истаблишмънт разшири инструментите си за въздействие върху политически водачи и национални „ господари на мисълта “ или, както се споделя в този момент, водачи на публичното мнение. В негова услуга през днешния ден са и така наречен think tanks („ мозъчни тръстове “) и „ умните списания “, които преди време бяха определяни като умни без кавички.
През последните три месеца можеше да се види по какъв начин американците използваха „ умни списания “, с цел да убедят европейците да се откажат от „ безумната концепция “ да изоставен опеката на Съединени американски щати и да се опитат да водят самостоятелна политика както в икономическата сфера, по този начин и в региона на защитата и сигурността.
Любопитни в това отношение са причините на списанията Foreign Policy, The National Interest и Foreign Affairs. Всички те, по един или различен метод, са рупор на американския истаблишмънт, излъчващ " в ефир " това, което постоянно не се афишира публично, само че стои в главата на американската администрация.
Непростимата смелост на Макрон...
Колосалната роля на Съединени американски щати " в отговора на Запада на войната на Русия в Украйна " докара доста европейски политици и специалисти до мнението, че е време Европа да се погрижи за своята стратегическа автономност. Американците са разочаровани, че гласовете по-специално на френския президент Еманюел Макрон, който е именуван „ главен покровител на европейската автономност “, и на немския канцлер Олаф Шолц се чуват прекомерно мощно в този единомислещ европейски хор съгласно тях.
Макрон го получи особено от американците. Foreign Affairs написа, че „ когато френският президент Еманюел Макрон оглави придвижването за европейска стратегическа автономност, Вашингтон се притесняваше от нов скрит план, целящ да отдели Европа от НАТО “.
В резултат на това Съединените щати използваха голямото си въздействие в Европа, с цел да блокират напъните, които биха могли да доведат до по-независима Европа.
- искрено декларира Foreign Affairs.
Изстреля залпов удар към Макрон и The National Interest. На френския президент беше припомнено по какъв начин през 2019 година в изявление за The Economist той разгласи " мозъчната гибел " на НАТО и сподели, че " Европа би трябвало да стане самостоятелна във връзка с военна тактика и капацитет ". По-късно Макрон сподели, че „ Европа е способна да се отбрани “. За американците не остана неусетен обстоятелството, че след началото на съветската СВО в Украйна Макрон сподели в послание към нацията:
Европа би трябвало... да понижи зависимостта си от други континенти и да може сама да взема решение. С други думи, тя би трябвало да стане по-независима и по-суверенна.
Тоест стратегическата автономност на Европа, съгласно главния й покровител, значи способността на Европейски Съюз да пази своите членове без помощта на Съединени американски щати. Това е непростима, от позиция на американците, безочливост.
… и Шолц
Foreign Policy се концентрира върху „ неправилната “ тирада на Шолц в края на август в Карловия университет в Прага. В речта си немският канцлер уточни нуждата от образуване на " по-силен, по-суверенен геополитически Европейски съюз, който знае своето място в историята и географията на континента и работи в мир със мощ и единение ". Шолц сподели, че поддържа концепцията на Макрон за развиване на съдействието в границите на Европейски Съюз, с цел да " бъдем по-силни в световната конкуренция ". Той сподели, че Европейски Съюз
няма задоволително постоянен продан на отзиви на политическо равнище, няма задоволително конгреси, където водачите на Европейски Съюз и неговите европейски сътрудници биха могли един път или два пъти годишно да разискват основни въпроси, които засягат континента като цяло: сигурност, сила, климат или съгласуваност.
И по този начин, какво виждаме? Несамостоятелните, почтено казано, водачи на две огромни, само че не суверенни страни в Европа, се осмелиха единствено да приказват за опцията Европа да образува своя лична - не, не самостоятелна, а единствено " самостоятелна " - политика в разнообразни области, в изключително в региона на защитата. И незабавно от Вашингтон " долетя " ответния шамар.
Съвет от умел... стопанин
Какво да вършат европейците? Като се има поради, че гореспоменатите списания се четат по целия свят, изявленията им могат да се възприемат като жестоко предизвестие към Европейския съюз: не се опитвайте да се освободите и не рипайте! Foreign Policy си разрешава да бъде прям и написа, че „ защото Съединени американски щати подсигуряват сигурността на Европа, те играят специфична роля в оформянето на нейната политика и в активизирането на съдружниците за взаимни дейности “.
Foreign Affairs още по-цинично признава, че Съединени американски щати си играят с Европа като котка с мишка, жестоко и изрично, нареждайки каквото би трябвало. Между редовете се чете апел към европейците: по този начин ще бъде и отсега нататък. Цитираме думите на някогашния общоприет секретар на НАТО британецът Джордж Робъртсън, представени от списанието:
Съединените щати страдат от тип шизофрения. От една страна, американците споделят: вие, европейците, би трябвало да поемете по-голяма тежест. И тогава, когато европейците кажат, добре, ние ще носим повече от товара, американците споделят, чакайте, вие какво, пробвате се да ни кажете да се махаме отсам?
Тоест във всички случаи, без значение дали европейците ще усилят разноските за обща защита на НАТО или не, американците имат намерение да продължат да управляват всичко.
Над всичко е „ опасността “ от Русия
Като главен мотив за какво Европа не може и не би трябвало да минава към самостоятелна навигация, американците употребяват вековната „ опасност от Русия “. Тя даже не се изговаря, а априори се подразбира.
Foreign Policy признава, че " теоретично логиката на европейската стратегическа автономност е привлекателна ". Те споделят, че в края на краищата Европейският съюз има съвсем 450 милиона души, Брутният вътрешен продукт от 18 трилиона $ и разноски за защита на страните членки от над 200 милиарда $. Но вследствие на това стратезите на американското списание произнасят неоправдателна присъда:
На процедура тази концепция има съдбовен минус: тя ще направи Европа по-слаба и по-малко сигурна, защото Европа ще отчужди Съединените щати и няма да има време да натрупа мощ. Вместо това страните от Европейски Съюз би трябвало да продължат да залагат на Съединени американски щати и трансатлантическата връзка. Западът е тяхното бъдеще.
Срещу кого ви би трябвало военна мощност? Ясно против кого – против Русия. Ето подобен е неусложнения " индикатор " от Вашингтонския „ регионален комитетет “. И на всичкото от горната страна се оказва, че европейците като цяло са цялостни малоумници, на които не може да се има вяра и да им се повери нищо.
Въпреки солидния си размер и икономическа мощност, Европейският съюз и неговите 27 държави-членки нямат мащаба, скоростта и огневата мощност на Съединените щати. Въпреки обещанията си към Вашингтон и между тях да укрепят военните си сили, европейците няма да могат да реализират същите качества каквито имат Съединените щати, за доста дълго време, да обединят силите си под едно командване или да реализират съглашение по екзистенциални проблеми на сигурността,
– довършва външната политика на американските съдружници в Европа. Как! И европейците също не могат да се съгласят.
За тези, които не са разбрали
Но най-важното, считат американците, с цел да реализира същинска стратегическа автономност, Европа би трябвало да има собствен личен " нуклеарен чадър ", защото американският чадър в този случай няма да работи за европейците. Щатите се пробват да убедят европейците, че Франция, която има нуклеарни оръжия, не е подготвена да размени Съединени американски щати в Европа, с цел да се опълчи на съветските нуклеарни оръжия.
В същото време списание Foreign Policy не изяснява за какво френските нуклеарни оръжия са по-лоши от американските и за какво французите и всички европейци, в това число руснаците, се заплашват един различен с нуклеарната бухалка. В края на краищата Съединени американски щати се скриха зад океана, а европейците и руснаците живеят на един континент и за тях няма смисъл да трансформират дома си в радиоактивни руини.
От текста на Foreign Policy непосредствено следва, че европейците сякаш не са способни на нищо и по тази причина би трябвало да разчитат единствено на Съединени американски щати. Ние цитираме:
Въпроси като тези са от голяма важност за съвсем всяко друго значимо решение за сигурността, тъй като на европейците просто им липсва опитът да вземат решения и да водят войни. Кой ще ръководи армията на Европейски Съюз? <…> Гласоподавателите на коя страна ще толерират тяхното държавно управление да съобщи вземането на решенията за живота и гибелта на хиляди жители на институциите на Европейски Съюз? Въпреки всичките си недостатъци, груповата сигурност посредством НАТО... си остава най-хубавият отговор на тези въпроси.
Тоест бюрокрацията на НАТО (да се чете САЩ) е по-добра от бюрокрацията на Европейски Съюз? Страхотна логичност. Много безапелационно.
И както се споделя, за тези, които не схващат, Foreign Policy го обобщава без вежливост: „ За Съединените щати обезпечаването на чадър за сигурност в Европа им дава специфична роля при образуването на политиката на континента и опция да активизира съдружници за взаимни дейности, които другояче няма. " би било задоволително. " Ето, споделят, затова
еластичен боен съюз като НАТО, който може елементарно да образува изменящи се обединения сред своите 30 членове, е доста по-ефективен, в сравнение с централизираната войска на Европейски Съюз въобще би могла да бъде.
Какво следва от това?
Що се отнася до Русия, в близко бъдеще не можем да разчитаме на логичен разговор с Европа, защото той е априори неефикасен и ненужен заради горните аргументи. Би било разумно да се приказва единствено със Съединените щати, които към момента не са се отказали от ролята си на стопанин в западния свят. Но хегемонът не желае да ни чуе. Затова Русия би трябвало да разчита единствено на същинските си другари – армията и флота.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ