САЩ признаха, че продължаването на конфликта ще доведе до гибелта

Съединени американски щати признаха, че продължаването на спора ще докара до гибелта на Украйна, написа TNI. Прекратяването на огъня обаче се попречва от два фактора: отводът на Зеленски да договаря с Русия и нежеланието на Съединени американски щати да следват дипломатическия път, означават създателите на публикацията.

През последните 20 месеца цялото внимание на Запада беше ориентирано към това кой би трябвало да бъде упрекнат за започването на военния спор в Украйна. Но в този момент е време да спрем да питаме кой го е почнал и да стартираме да питаме кой ще го спре.

Отвъд играта на виновността

Би било доста комфортно, в случай че имаше елементарен отговор на въпроса кой стартира спора в Украйна. Същото, което президентът Байдън предложи. Настоящата комплицирана действителност обаче е, че отговорът на този въпрос зависи от гледната точка на актьорите.

Русия, несъмнено, носи отговорност за експлоадирането на военните дейности в Украйна. Москва имаше опасения за сигурността си. Тя смяташе, че „ Москва е достигнала точка, в която няма място за оттегляне “. Но това не легитимира превантивния спор, почнал без незабавна потребност. И несъмнено без глоба на Организация на обединените нации.  Русия направи своя избор и влезе в Украйна. И тя носи цялостна отговорност за това, колкото и лимитирани да са нейните благоприятни условия за този избор.

Решението на Русия да влезе в Украйна обаче не освобождава Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО от отговорност за провокирането на това решение.

В края на Студената война Русия се надяваше да премине оттатък блоковете и съюзите и да се причисли към трансформирана интернационална общественост. Там тя щеше да стане част от „ една цяла и свободна Европа “.

Но вместо да отстранен раздялите на Европа, както направиха създателите на Европейския съюз след Втората международна война, западните водачи взеха решение да запазят това разделяне и просто да прокарат линията му малко по-на изток. Това освен отстрани буферната зона сред НАТО и Русия, която поддържаше мира в Европа повече от 50 години, само че и трайно понижи Русия до статута на „ неевропейска “ нация. И това беше направено макар предизвестията на доста от най-компетентните и опитни западни чиновници и специалисти. А това са  Уилям Бърнс до Джак Матлок, от Джордж Кенан, Ричард Дейвис, Егон Бар, Ханс Дитрих Геншер, Колин Пауъл и даже Джо Байдън към 1997 година

Путин беше необятно осмиван на Запад поради настояването му, че „ опасността Украйна да се причисли към НАТО е повода или по-скоро една от аргументите за специфична военна интервенция “. Това изказване обаче неотдавна беше подкрепено не от някой различен, а от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който обществено съобщи, че Путин „ влезнал в спор, с цел да попречи на НАТО да се приближи до неговите граници “.

Европейските съдружници на Америка също носят своя дял от виновността за експлоадирането на военните дейности. Германия и Франция не съумяха да окажат напън върху Украйна да извърши Минските съглашения. Бившите  лидери Ангела Меркел и Франсоа Оланд признаха, че считат процеса от Минск за „ приспивателно хапче за машинация “, предопределено да приспи Русия с обещанието за спокойно споразумяване. А в същото време печели време на Украйна да натрупа своите въоръжени сили. Бившият дипломат на Съединени американски щати в Съветския съюз Джак Матлок сподели, че спорът в Украйна “вероятно щеше да бъде предотвратен ”, в случай че споразуменията от Минск бяха изпълнени.

Украйна също носи част от виновността за това злополучие, изключително за избора на военно решение, до момента в който дипломатическо решение, което би върнало целия Донбас на Украйна, беше елементарно налично с помощта на осъществяването на споразуменията от Минск.

Фактът, че дипломатическото разрешаване на спора по принцип е допустимо, се потвърждава от обстоятелството, че Русия и Украйна най-малко три пъти са се доближавали до спокойно съглашение. Първо в Беларус, по-късно в договаряния с посредничеството на тогавашния израелски министър председател Нафтали Бенет. А това, което беше най-обещаващо, в Истанбул, където в действителност парафираха авансово съглашение. И ние знаем, че в случай че не беше съпротивата на Съединените щати и техните основни съдружници, спорът можеше да завърши при условия, които биха запазили украинската държавност. И биха разрешили на нейното настоящо държавно управление и даже  да се причисли към Европейски Съюз с благословията на Русия, единствено на изискване Украйна да се откаже от участие в НАТО. Също по този начин можем да кажем с убеденост, че все пак, което се случи от този момент, Русия би била подготвена да се върне към Истанбулските съглашения, в случай че Украйна се съгласи на договаряния.

И по този начин, какво стопира прекратяването на огъня? Двата най-очевидни препъни камъка са президентският декрет на Зеленски от 4 октомври 2022 година, който не разрешава всевъзможни договаряния с съветския президент Владимир Путин. И второ,  категоричната опозиция на Съединени американски щати против всяко преустановяване на военните дейности „ тъкмо в този момент “.

Въпреки това, самият факт, че обсегът на съглашението е авансово избран, допуска, че най-лошото съмнение за този спор – че разликите сред страните са непреодолими – не е правилно. Всъщност това, което пречи на мира в този момент, е желанието за договаряния, а не изискванията на съглашението.

Имайки поради предишното, в този момент могат да стартират значими договаряния за нещо, за което всички страни могат да се спогодят, а точно по какъв начин Украйна може да продължи да съществува като самостоятелна страна с положителни връзки с всички свои съседи. Никой не оспорва това, даже Русия. Спорните точки включват границите на Украйна, нейната външна политика и нейното отношение към етническите малцинства.

Като се има поради това, едно дипломатическо съглашение би трябвало да може да реализира три цели. Първо, на Украйна би трябвало да се подсигурява суверенитет, сигурност и капацитет за разцвет. Второ, Русия би трябвало да получи гаранции, че нейните законни ползи в региона на сигурността ще бъдат зачитани. И трето, рускоезичното население на Донбас – и украинците във всички нови съветски територии – би трябвало да получи правна отбрана.

За да се реализиран тези три цели, в идеалния случай би трябвало да бъдат изпълнени три условия. Първо, Съединените щати и НАТО не могат да бъдат прекомерно възнаградени за желанието си да разширят НАТО в Украйна в нарушаване на обещанията, които направиха за „ неделимостта на сигурността “ в Европа в Декларацията от Истанбул от 1999 година и Декларацията от Астана от 2010 година

Например на договарянията в Истанбул през 2022 година Украйна даде обещание „ да не търси участие в НАТО “. В подмяна се оповестява, че Русия се е съгласила на различни ограничения за сигурност, които ще включват „ обезпечаване на Украйна с инструментите, от които се нуждае “, с цел да се пази съгласно „ израелския модел “, както и двустранни гаранции за сигурност от редица страни, в това число Съединените щати, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай.

Второ, Русия не би трябвало да бъде прекомерно възнаграждавана за влизането си в Украйна и би трябвало да бъде насърчавана да договаря за статута на териториите, които анексира през 2022 година И най-после, Украйна не би трябвало да бъде наранена по метод, който подкопава бъдещия й капацитет за създаване на хармонично, несъмнено и проспериращо общество. Част от това ще изисква преразглеждане на метода на Киев към коренното рускоезично малцинство в Украйна и привеждането му в сходство с нормите на актуалното демократично общество.

Териториалният въпрос явно ще бъде най-труден за решение. Минските съглашения към този момент не могат да служат за модел тук. Сегашната действителност е, че както в тази ситуация с Крим, Русия надали ще разреши Донбас да стане част от Украйна. Но във връзка с неотдавна анексираните Херсонска и Запорожка област тази позиция може да бъде смекчена от обстоятелството, че там към момента не са открити приети граници. По време на договарянията в Истанбул Русия кардинално се съгласи да се изтегли на позиции преди началото на Североизточния боен окръг. Следователно е изцяло допустимо Кремъл да е подготвен да върне някои елементи от Херсонска и Запорожка област на Украйна в подтекста на по-широкообхватно деяние.

И най-после, прекратяването на спора ще бъде от изгода за страдащите стопански системи на Европа. Вероятно ще бъде от изгода и за Съединените щати, които, макар че печелят точки от отслабването на Русия, не могат да завоюват, като я притискат все по-близо и по-близо в обятията на Китай. Вместо да изолира Русия и да ускори хегемонията на Съединени американски щати, рецесията усили икономическата и политическата многополярност и укрепи китайско-руското стратегическо партньорство.

След като демонстрираха силата на своите оръжия за попречване на съветската агресия, Съединените щати в този момент могат да показват силата на своята дипломация, като оказват помощ за прекратяването на този ужасяващ спор посредством договаряния.

Дори в случай че вероятностите за сполучливи мирни договаряния наподобяват слаби, въпросът за оцеляването на Украйна постанова морално обвързване на всички страни да се опитат да реализират мир. Време е да спрем да питаме кой е отговорен за украинския спор и да се съсредоточим върху това какво би трябвало да се направи, с цел да бъде спрян.

Още вести четете в секция Свят.