САЩ пренася в жертва Европа, за да отслаби Русия, но

САЩ придвижва в жертва Европа, с цел да отслаби Русия, само че същинският „ зложелател ” е на изток – в Китай

Идеята, че светът би трябвало да премине от еднополюсния модел на ръководство със Съединени американски щати в центъра към двуполюсен – разпределен сред Щатите и Русия, е по-вероятно да докара до злополука, в сравнение с до напредък. Причината за това е в наподобява сбърканата преценка на Вашингтон във връзка с геополитическата карта и видимо пропускането на един значим фактор на нея – Китай. Старото схващане за света, разграничен сред Изток и Запад, към този момент не важи, а на сцената последователно се качват старите, само че гениални хрумвания на Джордж Оруел, стартирани като антиутопия в романа му „ 1984 ”.

В Oруеловия дистопичен свят, който в този момент наподобява се материализира в действителността, разделянето е сред Океания, Евразия и Изтазия – три фракции (или полюси), които постоянно водят война една против друга и в никакъв случай видимо не се схващат, само че това е фасада за тоталитарния им надзор върху индивида. Всъщност те са трите страни на една и съща пирамида, проведена с главната цел – облагата. Така е в книгата. Сега в Европа следим истината – по какъв начин Стария континент бива наведен в жертвоприношение от Съединени американски щати за да отслаби Русия, а войната към този момент продължаваща 6 месеца, към този момент наподобява като предлог.

Това обаче наподобява като безапелационна геополитическа неточност, таман тъй като Русия няма да бъде отслабена, а ще се преориентира на Изток, и второ тъй като по този начин Китай печели позиции, а действително тъкмо той е по-големият „ зложелател ” за Съединени американски щати, в сравнение с Москва.
Изглежда пишещите разпоредбите във Вашингтон обаче или съзнателно, или по неточност гледат остаряла карта на света, където Пекин още не е международната мощ, която всички подценяват в този момент. Всичко е доста по-различно от 1972 година, когато президентът Никсън посети източната страна.

Американската геополитика допуска и постоянно е предполагала, че двуполюсния свят е алтернативата на еднополюсовия. С други думи – Евразия против Съединени американски щати и колониите на Великобритания). В последните повече от 20 години обаче на сцената се появи Китай като трети полюс в международен мащаб. Неутралното и устойчиво положение на геополитиката в този момент би следвало да бъде тъкмо триполюсен свят – подобен, който е разграничен почти по същия метод, по който и светът на Оруел – Океания (САЩ и колониите на Великобритания), Евразия (Европа и Русия) и Изтазия (Китай, Индия и островите).

Такъв свят би следвало да бъде доста постоянен поради това, че спор с три страни постоянно е по-солиден от двустранния, който по формулировка е неустойчив и нормално води до разрешаването му – по един или различен, грозящ бъдещето на човечеството като цяло, метод.

И в този смисъл рационалният метод, който трябваше Съединени американски щати да поемат, логичен излиза, че е да остави Русия и Европа да се приближат натурално една до друга, с цел да седят дружно от едната страна Вашингтон, Лондон, Брюксел и Москва против същинския си идеологически и политически зложелател – Пекин. В подобен западен евразийски блок преобладаващата страна щеше да е Брюксел, както е признавал и самият Путин. По този метод щеше да се стигне и до „ мек съюз ” сред Москва и Вашингтон, поставяйки завършек на всички търкания по всички въпроси, а Съединени американски щати щяха да задържат световната си надмощие.

Но това по този начин и не се реализира даже след края на Студената война, въпреки да имаше някакви първи проблясъци. Вместо това груповият запад избра да употребява „ остарялата карта ” с двуполюсния свят, на която върху Русия с огромни червени букви написа „ ВРАГ ” и където Китай не съществува. А обстановката е радикално друга – точно Русия към този момент е сянка на бившето си великолепие, а Китай е най-големия състезател в геополитически и стопански проект.

И в този момент, вместо Съединени американски щати да поддържа хегемонията си с измамлив триполюсен модел на международно ръководство, Вашингтон избра да унищожи концепцията за Европа и Евразия, предоставяйки на тепсия голяма част от света на Китай, който последователно се трансформира и в най-голямата военна опасност пред Щатите и де-факто в този момент е единствената страна, която може да мери стандартни сили със Съединени американски щати. Така на Пекин се дава това, което той в никакъв случай е нямал в обилие – богата на запаси и лесна за отбрана земя.

А за премия Западът получава едно неефикасно парче земя, което е лишено от естествени запаси и ще би трябвало изкуствено да се поддържа живо в идните десетилетия с разрушителни дотации.