САЩ предлагат на Армения атомна илюзия, за да скъса с Русия
Съединени американски щати чакат Армения да се откаже от издигнатата от Съюз на съветските социалистически републики АЕЦ в интерес на американска – в името на „ по-голямата енергийна самостоятелност от Русия “. Тази самодейност има на първо място политическа, а освен софтуерна основа. Какъв реактор американците желаят да предадат на Ереван - и за какво е по-добре Армения да не се съгласява с това?
През последните месеци в Армения се прави същинска политическа гражданска война: формален Ереван разгласи готовността си да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан. Идеята на Никол Пашинян, който предизвиква тази стъпка, е елементарна и беше изказана от него доста преди изборите, даже по време на работата му като публицист: доближаването със Запада изисква признаването на Карабах за азербайджански. Само по този метод Ереван може да се опита да размени съветската военна база със западна, което ще значи завършек на тясното съдействие сред Армения и Русия.
Този проект обаче има, наред с други неща, огромно инфраструктурно затруднение. В Армения работи руска атомна електроцентрала, която се обслужва от “Росатом ”. Тя обезпечава на Армения към 40% от цялата ѝ електрическа енергия.
Тъй като Никол Пашинян, съдейки по решението му за Карабах, е решен да извърши настояванията на Запада и Баку, разумно е да се допусна, че в последна сметка арменската АЕЦ ще бъде затворена. Би било разумно вместо това да отворите нова. Как по този начин?
На теб, Боже, това, което не коства нищо за нас
Координаторът на стратегиите за помощ на американското държавно управление за Европа и Евразия Мария Лонги на чуване в Конгреса на Съединени американски щати към този момент сподели в общи линии по какъв начин Съединени американски щати предизвикват " в редица страни, в това число Армения " технологията на " дребни модулни нуклеарни реактори, построени по американска технология и способни да доведат до по-голяма енергийна самостоятелност както от Русия, по този начин и от Китай ". Освен това в речта си тя приказва освен за Армения, само че и за други страни от Евразия. Припомняме, че Казахстан, и освен имат интерес към построяването на атомни електроцентрали.
Остава единствено да разберем защо тъкмо става дума от чисто софтуерна позиция. В Съединени американски щати се работи по два съществени типа дребни модулни реактори: “Натриум ” (стартъп от Бил Гейтс) и воден реактор под налягане СМР-160 (160 мегавата) на “Холтек ”.
По чисто механически аргументи “Натриум ” не може да бъде доставен нито в Армения, нито в Централна Азия. Причината е елементарна: този бърз реактор-размножител употребява мощно обогатен уран. Това е добре за редица значими параметри, само че е неприятно за неразпространението на нуклеарно оръжие. Достатъчно е да поставите странични щитове от обеднен уран в натриев реактор, с цел да произведете бързо оръжеен плутоний - на ниска цена и в съществени количества.
Водният реактор под налягане няма бързи неутрони, способни бързо да създават плутоний във външни щитове. А плутоният, който се създава, е прекомерно нечист с " боклучави " радионуклиди, които затрудняват правенето на бомба от него. Дотолкова, че е по-лесно да се сътвори профилиран индустриален реактор от друг вид. Това значи, че единствено СМР-160 или нещо доста сходно на него ще бъде рискувано от Съединени американски щати да сложи в подобен сложен район.
Малък, модулен, атомен
Що за реактор е това и ще може ли да размени съветския ВВЕР в Ереван? Разработчикът избира общоприет реактор с вода под налягане със железен съд под налягане. Особеността на реактора е, че той е " самоспирачен " и на естествена циркулация.
Предимствата на такава скица са явни. Пасивната сигурност изключва повреда и разрешава санитарно-защитната зона да бъде нулирана: компанията разработчик я смята за равна на нула, заради което прогнозната повърхност на атомната електроцентрала е единствено 2-3 хектара. Освен това реакторите са модулни, т.е. може да има доста от тях на една станция.
Има два минуса на системата. Първо, това е „ хартия “: компанията разработчик към момента не е построила нито един реактор и до момента само се е занимавала с контейнери за отработено нуклеарно гориво.
На второ място, обезпечаването на сигурност става за сметка на увеличение на сложността на строителството. Предвижда се реакторът да бъде подложен на минус 14 метра (почти пет етажа под земята). При това, даже и с спомагателен " воден пръстен " към него. Ясно е, че това ще изисква огромно количество скъпи подземни строителни действия.
Разработчикът прави оценка цената на реактора като " ниска " - единствено милиард $. По американските стандарти е в действителност на ниска цена. Но на фона на съветските реактори сходен план е доста безценен. Атомната електроцентрала “Аккую ” за Турция се построява на цена от 4,4 милиарда $ за реактор с мощ 1,2 гигавата. Ако цената на мегават мощ за СМР-160 беше същата като за съветския ВВЕР-1200 за Турция, тогава американският реактор щеше да коства единствено 0,59 милиарда $, с 41% по-евтино.
Основният проблем с концепцията за създаване на реактори СМР-160 „ в Евразия “ обаче даже не е цената. В последна сметка не Пашинян ще заплати по-скъпия американски реактор, а елементарните арменци.
От хартия до метал
Проблемът е другаде. Към днешна дата “Холтек ” няма нито един първообраз на реактора на неговата структура и даже няма цялостен " книжен " план. Сега компанията единствено се пробва да премине предварителния план на своя реактор през узаконяване в Съединените щати. Следователно даже не можем да кажем каква е да вземем за пример потреблението на материали на реактора - масата на неговите структури е просто незнайна на никого, защото към момента няма даже план с подробност на тежестта по материали.
При такива условия е допустимо съществено оскъпяване на плана. “Уестингхаус ”, която на вятъра се опита да построи АЕЦ с два реактора в Южна Каролина, също стартира работа, като разгласи цени единствено с десетки % по-високи от тези на “Росатом ”. В последна сметка обаче тя похарчи две цени за АЕЦ “Аккую ” (с четири реактора) и въобще не построи нито един реактор.
Но “Уестингхаус ”, за разлика от “Холтек ”, исторически има опит в сполучливото създаване на реактори независимо. Този път просто не се оправя. Какви са гаранциите, че американска компания, която в никакъв случай не е строила атомна електроцентрала, ще получи това, което напълно неотдавна излезе от тази американска компания, която в миналото е строила атомна електроцентрала?
Особено обезпокоителен е фактът, че “Холтек ” заявява самозагасване на нуклеарната реакция в реактора без никакви дейни ограничения. Факт е, че реакторите с вода под налягане се строят от 40-те години на предишния век, само че до момента никой не е съумял да ги направи „ самозагасващи “ без спешни защитни пръти. “Холтек ” към момента не е предоставила на обществеността каквото и да било съответно пояснение по какъв начин тъкмо неговите реактори ще бъдат изцяло пасивно безвредни. Това допуска, че приказваме за неправилни калкулации на незадоволително опитни конструктори, а не въобще за гражданска война в реакторостроенето.
Нека да обобщим. Пазарът на дребни атомни електроцентрали в Евразия е много настоящ. Големи реактори вид ВВЕР-1200 могат да си разрешат относително богати страни като Турция или Казахстан, само че явно не и Киргизстан или Армения: те освен имат малко пари, само че и дребен вътрешен енергиен пазар.
Следователно насърчаването на дребни модулни реактори в някогашния Съюз на съветските социалистически републики е изцяло допустимо. Но по чисто механически аргументи е извънредно подозрително тези реактори да са американски. Натриевите просто няма да се изнасят, а водно-водните се основават от начинаещи компании без опит в реакторостроенето. Освен това те заявяват извънредно екзотични за тях параметри, само че до момента нищо (дори на хартия) не е подкрепено с нищо.
С по-голяма възможност на този пазар могат да навлязат съветски реактори от вида РИТМ-200 (55 мегавата) или РИТМ-400 (120 мегавата). РИТМсе разграничават от хартиената схема “Холтек ”по това, че освен имат план, само че и строителството към този момент е почнало: РИТМ-400 се конфигурира на ледоразбивача “Лидер ”, първият от които към този момент е положен. След няколко години първият от тях ще стартира работа, а евентуалният клиент ще има явен обект с предвидима цена и време за строителство.
Американските дребни модулни реактори няма да изчезнат от политическия дискурс: Белият дом ще ги предложи на евентуалните си съдружници в района. Но в случай че успее да реализира построяването им, то единствено там, където локалните управляващи са подготвени да платят безусловно всяка цена за другарството с Вашингтон - било Карабах, било девет милиарда $ за дупка в земята вместо атомна електроцентрала, каквато беше случай в Южна Каролина преди няколко години. Засега единствено Армения наподобява единственият реален претендент за сходно послушание на американските начинания.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През последните месеци в Армения се прави същинска политическа гражданска война: формален Ереван разгласи готовността си да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан. Идеята на Никол Пашинян, който предизвиква тази стъпка, е елементарна и беше изказана от него доста преди изборите, даже по време на работата му като публицист: доближаването със Запада изисква признаването на Карабах за азербайджански. Само по този метод Ереван може да се опита да размени съветската военна база със западна, което ще значи завършек на тясното съдействие сред Армения и Русия.
Този проект обаче има, наред с други неща, огромно инфраструктурно затруднение. В Армения работи руска атомна електроцентрала, която се обслужва от “Росатом ”. Тя обезпечава на Армения към 40% от цялата ѝ електрическа енергия.
Тъй като Никол Пашинян, съдейки по решението му за Карабах, е решен да извърши настояванията на Запада и Баку, разумно е да се допусна, че в последна сметка арменската АЕЦ ще бъде затворена. Би било разумно вместо това да отворите нова. Как по този начин?
На теб, Боже, това, което не коства нищо за нас
Координаторът на стратегиите за помощ на американското държавно управление за Европа и Евразия Мария Лонги на чуване в Конгреса на Съединени американски щати към този момент сподели в общи линии по какъв начин Съединени американски щати предизвикват " в редица страни, в това число Армения " технологията на " дребни модулни нуклеарни реактори, построени по американска технология и способни да доведат до по-голяма енергийна самостоятелност както от Русия, по този начин и от Китай ". Освен това в речта си тя приказва освен за Армения, само че и за други страни от Евразия. Припомняме, че Казахстан, и освен имат интерес към построяването на атомни електроцентрали.
Остава единствено да разберем защо тъкмо става дума от чисто софтуерна позиция. В Съединени американски щати се работи по два съществени типа дребни модулни реактори: “Натриум ” (стартъп от Бил Гейтс) и воден реактор под налягане СМР-160 (160 мегавата) на “Холтек ”.
По чисто механически аргументи “Натриум ” не може да бъде доставен нито в Армения, нито в Централна Азия. Причината е елементарна: този бърз реактор-размножител употребява мощно обогатен уран. Това е добре за редица значими параметри, само че е неприятно за неразпространението на нуклеарно оръжие. Достатъчно е да поставите странични щитове от обеднен уран в натриев реактор, с цел да произведете бързо оръжеен плутоний - на ниска цена и в съществени количества.
Водният реактор под налягане няма бързи неутрони, способни бързо да създават плутоний във външни щитове. А плутоният, който се създава, е прекомерно нечист с " боклучави " радионуклиди, които затрудняват правенето на бомба от него. Дотолкова, че е по-лесно да се сътвори профилиран индустриален реактор от друг вид. Това значи, че единствено СМР-160 или нещо доста сходно на него ще бъде рискувано от Съединени американски щати да сложи в подобен сложен район.
Малък, модулен, атомен
Що за реактор е това и ще може ли да размени съветския ВВЕР в Ереван? Разработчикът избира общоприет реактор с вода под налягане със железен съд под налягане. Особеността на реактора е, че той е " самоспирачен " и на естествена циркулация.
Предимствата на такава скица са явни. Пасивната сигурност изключва повреда и разрешава санитарно-защитната зона да бъде нулирана: компанията разработчик я смята за равна на нула, заради което прогнозната повърхност на атомната електроцентрала е единствено 2-3 хектара. Освен това реакторите са модулни, т.е. може да има доста от тях на една станция.
Има два минуса на системата. Първо, това е „ хартия “: компанията разработчик към момента не е построила нито един реактор и до момента само се е занимавала с контейнери за отработено нуклеарно гориво.
На второ място, обезпечаването на сигурност става за сметка на увеличение на сложността на строителството. Предвижда се реакторът да бъде подложен на минус 14 метра (почти пет етажа под земята). При това, даже и с спомагателен " воден пръстен " към него. Ясно е, че това ще изисква огромно количество скъпи подземни строителни действия.
Разработчикът прави оценка цената на реактора като " ниска " - единствено милиард $. По американските стандарти е в действителност на ниска цена. Но на фона на съветските реактори сходен план е доста безценен. Атомната електроцентрала “Аккую ” за Турция се построява на цена от 4,4 милиарда $ за реактор с мощ 1,2 гигавата. Ако цената на мегават мощ за СМР-160 беше същата като за съветския ВВЕР-1200 за Турция, тогава американският реактор щеше да коства единствено 0,59 милиарда $, с 41% по-евтино.
Основният проблем с концепцията за създаване на реактори СМР-160 „ в Евразия “ обаче даже не е цената. В последна сметка не Пашинян ще заплати по-скъпия американски реактор, а елементарните арменци.
От хартия до метал
Проблемът е другаде. Към днешна дата “Холтек ” няма нито един първообраз на реактора на неговата структура и даже няма цялостен " книжен " план. Сега компанията единствено се пробва да премине предварителния план на своя реактор през узаконяване в Съединените щати. Следователно даже не можем да кажем каква е да вземем за пример потреблението на материали на реактора - масата на неговите структури е просто незнайна на никого, защото към момента няма даже план с подробност на тежестта по материали.
При такива условия е допустимо съществено оскъпяване на плана. “Уестингхаус ”, която на вятъра се опита да построи АЕЦ с два реактора в Южна Каролина, също стартира работа, като разгласи цени единствено с десетки % по-високи от тези на “Росатом ”. В последна сметка обаче тя похарчи две цени за АЕЦ “Аккую ” (с четири реактора) и въобще не построи нито един реактор.
Но “Уестингхаус ”, за разлика от “Холтек ”, исторически има опит в сполучливото създаване на реактори независимо. Този път просто не се оправя. Какви са гаранциите, че американска компания, която в никакъв случай не е строила атомна електроцентрала, ще получи това, което напълно неотдавна излезе от тази американска компания, която в миналото е строила атомна електроцентрала?
Особено обезпокоителен е фактът, че “Холтек ” заявява самозагасване на нуклеарната реакция в реактора без никакви дейни ограничения. Факт е, че реакторите с вода под налягане се строят от 40-те години на предишния век, само че до момента никой не е съумял да ги направи „ самозагасващи “ без спешни защитни пръти. “Холтек ” към момента не е предоставила на обществеността каквото и да било съответно пояснение по какъв начин тъкмо неговите реактори ще бъдат изцяло пасивно безвредни. Това допуска, че приказваме за неправилни калкулации на незадоволително опитни конструктори, а не въобще за гражданска война в реакторостроенето.
Нека да обобщим. Пазарът на дребни атомни електроцентрали в Евразия е много настоящ. Големи реактори вид ВВЕР-1200 могат да си разрешат относително богати страни като Турция или Казахстан, само че явно не и Киргизстан или Армения: те освен имат малко пари, само че и дребен вътрешен енергиен пазар.
Следователно насърчаването на дребни модулни реактори в някогашния Съюз на съветските социалистически републики е изцяло допустимо. Но по чисто механически аргументи е извънредно подозрително тези реактори да са американски. Натриевите просто няма да се изнасят, а водно-водните се основават от начинаещи компании без опит в реакторостроенето. Освен това те заявяват извънредно екзотични за тях параметри, само че до момента нищо (дори на хартия) не е подкрепено с нищо.
С по-голяма възможност на този пазар могат да навлязат съветски реактори от вида РИТМ-200 (55 мегавата) или РИТМ-400 (120 мегавата). РИТМсе разграничават от хартиената схема “Холтек ”по това, че освен имат план, само че и строителството към този момент е почнало: РИТМ-400 се конфигурира на ледоразбивача “Лидер ”, първият от които към този момент е положен. След няколко години първият от тях ще стартира работа, а евентуалният клиент ще има явен обект с предвидима цена и време за строителство.
Американските дребни модулни реактори няма да изчезнат от политическия дискурс: Белият дом ще ги предложи на евентуалните си съдружници в района. Но в случай че успее да реализира построяването им, то единствено там, където локалните управляващи са подготвени да платят безусловно всяка цена за другарството с Вашингтон - било Карабах, било девет милиарда $ за дупка в земята вместо атомна електроцентрала, каквато беше случай в Южна Каролина преди няколко години. Засега единствено Армения наподобява единственият реален претендент за сходно послушание на американските начинания.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ