САЩ може да се нуждаят от помощта на стар враг,

САЩ може да се нуждаят от помощта на остарял зложелател, с цел да се измъкнат от най-дългата си война - Владимир Путин, написа " Политико ". През последните седмици администрацията на Байдън безшумно ангажира държавните управления на Централна Азия с вярата да употребява една или повече от страните като бази, откакто изтеглянето завърши. Съединени американски щати имат две съществени претенции: пункт за следене на терористична активност в Афганистан и краткотрайно приемане на хиляди афганистанци, търсещи визи. Но Москва би могла да употребява забележителното си икономическо и военно въздействие в района, с цел да блокира тези проекти, споделят американски представители и специалисти. Противоречивите въпроси за това по какъв начин да продължат да се борят с терористите и да защитят афганистанците, които са работили с американските сили след изтеглянето на Съединени американски щати, станаха по-спешни, така като последните американски войски напуснаха авиобаза Баграм, най-голямата военна база в Афганистан и центъра на американската война там от близо две десетилетия. Към вторник американските военни са приключили 90 % от изтеглянето, съгласно Централното командване на Съединени американски щати. Предложението бе на дневен ред в четвъртък, когато държавният секретар Антъни Блинкън се срещна в Държавния департамент с сътрудниците си от Таджикистан и Узбекистан, две от най-вероятните шест централноазиатски страни, които американските военни възнамеряват за схемата, съгласно източник от Конгреса. И двете граничат с Афганистан и ще разрешат по-бърз достъп до страната от съществуващите американски бази в Близкия изток и самолетоносачи на стотици благи в Персийския залив. Министърът на защитата Лойд Остин също се срещна с таджикския външен министър в петък; Залмай Халилзад, специфичният представител на Съединени американски щати за Афганистан, пътува до тези страни през май. Информацията от срещите на Блинкън не загатват предлагането, само че означават, че формалните лица се съгласяват, че прекратяването на спора в Афганистан ще бъде от изгода за района. Това не е първият път, когато Съединени американски щати разполагат войски в Централна Азия в поддръжка на афганистанската война. След нападенията на 11 септември 2001 година американската войска употребява две бази, по една в Узбекистан и Киргизстан, за интервенции в Афганистан. По-късно и двете бази бяха затворени на фона на безредици и напън от страна на Кремъл, който все по-често гледа на американското наличие в района с съмнение. Но вероятността за сходно съглашение с една от централноазиатските страни в този момент е малко евентуална поради положението на връзките сред Вашингтон и Москва, което е в една от най-ниските си точки след Студената война. Много от тези страни са подвластни от Русия - и до известна степен от Китай - както за експорт, по този начин и за военно съоръжение и образование. Държавите от бившото СССР се нуждаят от безмълвно утвърждение на Москва, с цел да базират американски войски на тяхна територия, споделят специалисти. " Русия вижда района на Централна Азия като своя зона на въздействие - и тя не приветства други, изключително Съединени американски щати, в тези региони ", сподели пенсионираният военачалник от армията Дейвид Петреас, който командваше силите в Афганистан при някогашния президент Барак Обама. Говорителят на Пентагона Джон Кирби сподели, че даже без наличие в Централна Азия, Съединени американски щати имат изключителни благоприятни условия да оказват помощ на афганистанската войска, базирайки се на базите и корабите на американския флот в Персийския залив. " Няма участъци от земя, които да не можем да ударим, в случай че желаеме ", сподели той. Говорител на Държавния департамент отхвърли да разяснява. Взаимоотношенията на страните от Централна Азия с Русия затрудняват много напъните на Съединени американски щати, да ги накара да бъдат домакини на хиляди афганистански преводачи и други, които са помогнали на американските сили по време на войната. Русия не изисква визи за нито една от трите страни - Узбекистан, Таджикистан и Казахстан, тъй че Москва ще би трябвало да добави граничен надзор за сигурност, сподели Темур Умаров, съветник по научните проучвания в Московския център Карнеги. Освен това влошената икономическа обстановка и последната вълна на пандемията значи, че страните надали ще се съгласят да одобряват спомагателни мигранти. Дискусиите обаче са " обнадеждаващо развиване ", съобщи представителят Майкъл Уолц, някогашна " зелена барета ", който е един от редица депутати, призоваващи Байдън да изтегля афганистанските преводачи. " Доволен съм, че администрацията на Байдън изследва всички благоприятни условия ", сподели Уолц пред " Политико ", добавяйки, че изпращането на бежанците в Гуам е друга опция. " Времето изтича, талибаните напредват. " " Що се отнася до базирането на американските войски, Русия няма да схване с усмивка такава концепция. Примерно Таджикистан, една от петте страни, които споделят граница с Афганистан. Докато Душанбе има история на взаимоотношение със Съединени американски щати, в това число разрешаване на американските военни самолети да зареждат на летищата в страната след атентатите от 11 септември, връзките с Вашингтон през днешния ден са мразовити ", коментира Умаров. Президентът Емомали Рахмон, спорна фигура, която е на власт от началото на 90-те години на предишния век, не е посещавал САЩ от 2002 г.  Междувременно таджикската стопанска система е мощно подвластна от Русия и Китай. Паричните преводи от жители на Таджикистан, работещи в Русия, съставляват над 20% от Брутният вътрешен продукт през 2020 г.; Китайските заеми съставляват над 20% от Брутният вътрешен продукт и повече от половината от всички външни заеми. На военния фронт Таджикистан е член на Организацията на контракта за групова сигурност и към този момент е хазаин на съветска военна база на своя територия. Китай също построява боен пост на границата с Афганистан. Днес Русия и Китай имат всички учредения да блокират ход за позициониране на американските сили в Таджикистан или която и да е друга централноазиатска страна, сподели Умаров. Преди двадесет години след атентатите от 11 септември Москва и Пекин споделиха доста от опасенията на Вашингтон по отношение на тероризма, произлизащ от Афганистан. Но в този момент тази опасност понижа и конкуренцията сред трите сили се ускори. Русия, по-специално, счита, че напъните на Съединени американски щати в Афганистан са още един метод за ерозия на въздействието на Москва, сподели той. " Между Москва и Пекин има съгласие по този въпрос ", сподели Умаров. " Централна Азия няма да рискува дълготрайните си връзки с Русия и Китай, с цел да помогне на Съединени американски щати ". Докато и Русия, и Китай виждат риск за районната непоклатимост от отдръпването на Съединени американски щати и НАТО, те също виждат " благоприятни условия да се възползват от вакуума в сигурността и да се нареждат като районни медиатори на властта ", пишат Джефри Манков, помощник в Националния защитителен университет и Сайръс Нюлин, помощник в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания. Сред останалите афганистански съседи - Китай, Иран, Пакистан, Узбекистан и Туркменистан - опциите за наличие на американски сили са лимитирани. Китай и Иран няма смисъл да се коментират; Имран Хан, министър-председателят на Пакистан, предходната седмица затвори вратата по отношение на опцията за базиране на американските войски в страната. Междувременно изолационисткият Туркменистан, който Умаров дефинира като " Северна Корея в Централна Азия ", не демонстрира интерес към съдействие със Съединени американски щати по спора в Афганистан. Освен това е даже по-икономически подвластен от Пекин от съседите си, като продава над 80% от общия си експорт за Китай и споделя газопровод със страната. Узбекистан е най-обещаващата от страните, които споделят граница с Афганистан, споделят специалисти. Ташкент е надалеч по-малко подвластен от Русия и Китай в икономическо отношение от останалите страни, не е част от ОДКС и не е хазаин на непознати военни бази. Междувременно президентът Шавкат Мирзиоиев възобнови връзките си със Съединени американски щати и даже неотдавна посети Вашингтон. Узбекистан също има история на настаняване на американски войски. От 2001 до 2005 година тогавашният президент Ислам Каримов отдава под аренда авиобазата Карши-Ханабад на Съединени американски щати, а от 2013 до 2016 година в Ташкент е офицера за взаимозависимост на НАТО в Централна Азия. Но вероятността за приемане на американски войски в Узбекистан след изтеглянето евентуално срещне тежка опозиция както от Москва, по този начин и от Пекин, както и от узбекското общество, което гледа на всяка интервенция в спора в Афганистан отрицателно, сподели Умаров. Всяко съглашение за база на Съединени американски щати ще изисква смяна в законодателството на Узбекистан. Според настоящия правилник Узбекистан не може да бъде хазаин на непозната военна база на своя територия. От наблюдаване на десетилетия провалени опити на Съединени американски щати и Съветския съюз за решение на казуса с Афганистан, Узбекистан схваща, че " няма военно решение на афганистанската рецесия ", сподели Умаров. Дори Узбекистан да се съгласи да бъде хазаин на американски войски, държавното управление евентуално ще сложи ограничавания върху метода, по който Вашингтон може да употребява базата, да вземем за пример да ограничи интервенциите до невъоръжени самолети, сподели Петреас. Друг въпрос би бил спомагателният разход за Вашингтон за създаване на нужната инфраструктура, добави той. Администрацията на Байдън би могла да гледа по-далеч, да вземем за пример към Киргизстан, който не споделя граница с Афганистан, само че има история с приемане на американски войски. Въпреки това, сходно на Таджикистан, Киргизстан е мощно подвластен от паричните преводи от служащи мигранти в Русия и е в дълг към Китай, сподели Умаров. Междувременно Киргизстан също е част от ОДКС и поддържа съветска военна база на своя територия. САЩ наистина изпратиха сили в директния център Манас след 11 септември, само че Киргизстан затвори базата през 2014 година - по същото време, когато Русия нахлу в Крим и напрежението със Запада се повиши. По-големият проблем за Вашингтон, сподели Умаров, е политическата блъсканица в страната. През последните 15 години в Киргизстан имаше три революции. Ако непредсказуемостта продължи, Пентагонът може да не е в положение да подсигурява сигурността на американските войски на територията на страната. Междувременно Казахстан е още по-неприятен вид. Страната е притисната сред Русия и Китай и е един от най-близките съдружници на Москва и един от най-хубавите стопански сътрудници на Пекин в района. Междувременно отдалечеността му от Афганистан - двете страни не споделят граница - го прави по-малко идеално място за базиране на американски войски. До известна степен Вашингтон може да се възползва от облекчение на наказания и интернационално самопризнание в подмяна на договорка, да вземем за пример да помогне на Узбекистан да реализира задачата си да стане част от Световната комерсиална организация. Но като цяло единственият метод администрацията на Байдън да подпише съглашение за базиране на американски войски в една от централноазиатските страни е да им потвърди, че " финансовите и политически изгоди от това съдействие ще надвишат неизбежните загуби, които страните от Централна Азия неизбежно ще претърпят вследствие на неодобрението на Русия и Пекин ", разяснява Умаров. " Централна Азия не може да се назова приоритет за външната политика на Съединени американски щати ", продължи той. " В момента Централна Азия схваща, че Съединени американски щати не са подготвени да работят като контраст на Русия и Китай в района, а се нуждаят от Централна Азия за краткосрочни ползи. "