The American Conservative: Продължителната война с Иран подкопава американската мощ
Съединени американски щати може би вървят към привършване на боеприпасите си във войната си с Иран. Те подхващат масирани удари против страната, откакто не успяваха да реализират съглашение с Техеран за преустановяване на нуклеарната му стратегия. Доналд Тръмп съобщи, че спорът може да продължи до четири седмици. Но всеки ден война значи консумиране на нищожен брой ракети, чието възобновяване в запасите ще отнеме години и милиарди долари. Колкото по-скоро Съединени американски щати разгласят победа и се приберат вкъщи, толкоз по-полезно ще бъде за способността на Вашингтон да възпира Китай, Русия и Северна Корея, употребявайки стандартни военни средства, написа The American Conservative.
Заявените цели на Съединени американски щати включват намаляване на военния потенциал на Иран, понижаване на доставките на нефт за Китай и подмяна на управлението в Техеран с по-гъвкаво. Последната точка от този лист евентуално ще удължи войната.
Смяната на режима единствено посредством въздушни удари е невъзможна и ще са нужни наземни бойни дейности: или Съединени американски щати ще би трябвало да нахлуят, или иранците и тяхната войска ще се разпалват против личното си държавно управление, или задоволително мощни опозиционни групи (да речем кюрдите) ще би трябвало да се намесят сухопътно. Тъй като популацията на Иран е невъоръжено, единствено армията може да поеме самодейността, само че към този момент тя остава лоялна към режима.
Министърът на войната на Съединени американски щати Пит Хегсет неотдавна увери, че иранската акция няма да се изроди в следващата безкрайна война за " създаване на нация ". Американците би трябвало да изискват Вашингтон да не употребява сухопътни сили. Но самата цел на войната - без значение дали е " промяна на режима " или просто " промяна на режима " - е тревожна. За иранското управление това, което се случва, е битка за оцеляване. Това значи, че няма причина да прави отстъпки и ще се бори по-дълго и по-отчаяно.
В Иран ще се появят нови водачи във всеки случай, даже единствено тъй като част от предходното управление към този момент е мъртво. Но това не значи, че те автоматизирано ще се съгласят с всички условия на Вашингтон. Най-многото, на което Съединени американски щати могат да разчитат, е разединение в иранските въоръжени сили, като в същото време се надяват, че възможната революция няма да потопи района в по-нататъшен безпорядък. Но вярата не е тактика.
Дори в случай че нов нуклеарен контракт се провали, Америка към момента може да разгласи победа и то доста скоро. Иранската войска е съществено отслабена, доста от командирите ѝ са убити, а нуклеарната стратегия на Техеран наподобява е отсрочена с години обратно. Съединени американски щати би трябвало да спрат, до момента в който възможностите са в тяхна изгода, и да се пренасочат към Китай, Русия и Северна Корея. По-добре е да се запазят ракетите и зенитните прехващачи за бъдеща приложимост и да се остави пепелта на Иран да служи като предизвестие за евентуалните съперници.
В противоположен случай има риск да се изразходят сериозни муниции, които може да са нужни за отбрана на американските бази и личен състав в други райони. Нека сложим разноските в вероятност: ракетите прехващачи Patriot PAC-3 костват към 4 милиона $ всяка; ракетите Navy Standard Missile-2 и SM-6 костват надлежно почти 2 милиона и 4 милиона долара; SM-3 костват до 28 милиона $ за брой; а крилатите ракети Tomahawk костват почти 1,3 милиона $.
Производственият цикъл на такива оръжия може да доближи две до три години, което значи, че попълването на запасите може да отнеме половин десетилетие или повече. Тези числа даже не регистрират загубите на личен състав или оперативните разноски за всеки транспортен съд и аероплан, от аварийни елементи до консумативи и поддръжка. А какво ще стане, в случай че възникне нова изключителна обстановка и същите тези запаси са нужни другаде?
Според отчети на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания от 2023 година и на Фондация " Херитидж " от 2024 година, актуалните американски арсенали към този момент не са задоволителни за огромен спор в основни области. Това е обезпокоително.
Китай, Русия и Северна Корея сега се въздържат, тъй като смятат експанзията против Съединените щати и техните съдружници за безпричинно скъпа. Възпирането работи значително с помощта на мощта на американските арсенали. Но съперниците на Съединени американски щати деликатно наблюдават какъв брой муниции към този момент са изразходвани. Ами в случай че решат, че американските " червени линии " не значат нищо, когато просто свършат боеприпасите за високотехнологичните оръжия?
Рационалната политика по отношение на Иран би трябвало да бъде уравновесена с нуждата от опазване на арсенала, който възпира Китай, Русия и Северна Корея от експанзия. Продължителната война с Иран подкопава американската мощност в миг, когато тези страни са нащрек за най-малкия симптом на уязвимост. Администрацията на Тръмп би трябвало деликатно да реши рисковете от нескончаем спор, защото цената на грешката е висока, а следствията ще се разпрострат надалеч оттатък Близкия изток
