Англосаксонците прпревръщат разрива между Запада и Русия в необратим
Съединени американски щати, Канада и други страни от " англосаксонския свят " възнамеряват да анулират и последните правила в продължаващата икономическа война. А точно да харчат активите, свързани с съветски предприемачи, за военна помощ на Украйна. Практиката демонстрира, че сходни стъпки могат да затвърдят антагонизма сред страните за няколко генерации напред.
„ Цената на нашата битка не е евтина, само че поддаването на експанзията ще коства повече “, споделя президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пред Конгреса. Тук, несъмнено, става дума за „ борбата за Украйна “ и за „ съветската експанзия “, само че не е ясно какъв брой повече ще коства това.
Сега става скъпо. По данни на The New York Times общата цена на американската помощ за Украйна през 2022 година е почти равна на цената на една година присъединяване във войната в Афганистан, в случай че вземем междинната стойност. А парите безусловно свършват.
В самото начало на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили Конгресът разреши на Белия дом да похарчи 3,5 милиарда $ за военна помощ на Украйна. Сега са останали единствено 250 милиона от тези пари.
В същото време Съединени американски щати имат непрекъснато възходящ бюджетен недостиг, рекордна за последните 40 години инфлация от 8,5% и - към този момент публично - криза: Министерството на финансите разгласи спад от 1,4% в стопанската система през първото тримесечие на тази година.
Страшно е да си представим какъв брой Байдън прави оценка цената на „ концесията “ и от кое място идват такива луди числа, тъй като в този момент той моли Конгреса да поддържа Украйна с към този момент 10 пъти по-голяма сума - 33 милиарда $.
Той най-вероятно ще получи тези пари: подозрението в политиката на ограничението на Русия и „ войната до последния украинец “ измежду политическия хайлайф на Съединени американски щати към момента е опортюнизъм, макар всички антирекорди на стопанската система.
Например, единствено 10 депутати гласоподаваха срещу използването за Украйна на рузвелтовския закон за ленд-лизинг, при 417 гласа „ за “, а персоналният рейтинг на президента Зеленски в Съединените щати в този момент е по-висок от този на президента Байдън.
Само че въпросът: „ А живеем ли съгласно средствата си? “ като цяло не може да се заобиколи, тъй че Белият дом реши да „ постави плява “ преди удара на земята и да дефинира нов източник на финансова помощ за Украйна, който не е обвързван с бюджета на Съединени американски щати. Това са точно активите на съветските предприемачи, замразени под глобите.
За да бъдем доста точни, ние в действителност не знаем какви са били претекстовете на Байдън и дали несъмнено водещ е икономическия претекст. Тъй като приказваме за стъпка към кардинално нов кръг на борба с Русия, когато към този момент не са в действие никакви правила и закони, просто дивият Запад става изцяло див.
На пръв взор общият декор не наподобява необикновен проблем, фактът, че яхтите и вилите на обособени съветски олигарси ще отидат под чука и ще изчезнат някъде в Украйна. Но това, повтаряме, е единствено първата стъпка и в края на пътя - конфискацията на активите на Централната банка в интерес на Киев. Зеленски и някои водачи на страните от Европейски Съюз, да вземем за пример Полша и Словения, приканиха за това през цялото време (между другото, словенският министър председател Янез Янша, който се представяше за „ ястреб “ през последните два месеца, загуби изборите и в този момент ще премине в опозиция).
Това ще бъде чист обир, общата загуба от който за Русия може да надвиши 300 милиарда $. Но даже първата стъпка, с продажбата на частни активи, най-вероятно ще се трансформира в „ точка на невъзврат “ за връзките на Русия с англосаксонския свят, без особени вероятности за „ разведряване “, „ рестартиране “, „ топене “ и т. н., даже в далечно бъдеще.
„ Англосаксонски “ – тъй като държавните управления на Англия, Ирландия и Канада към този момент дадоха да се разбере, че ще тръгнат по пътя на продажбата на активите на съветския бизнес. И „ разведряването “ е малко евентуално заради повода, че сходни случаи към този момент са известни на историята: в случай че по-рано е било необратимо на процедура, тогава от кое място да намерим мотиви за оптимизъм в този момент?
Белият дом най-вероятно е наясно с историческия опит, защото това е на първо място американският исторически опит. Най-известният образец в това отношение е Куба.
Продължаващият спор сред Съединени американски щати и Куба не е в основата на революцията, която докара Фидел Кастро на власт. Кастро пристигна в ореола на воин, побеждаващ явен изверг - изцяло корумпирания и извънредно нечовечен деспот Фулхенсио Батиста. Този вид режим е най-лошото нещо, което може да се случи на която и да е страна.
Черната котка тичаше сред Хавана и Вашингтон, когато Кастро реши да национализира американския бизнес на острова. Строго видяно, това беше единственият бизнес на острова - резерват за американската мафия в същинския смисъл на думата. Легендарният " мафиотски счетоводител " Мейр Лански беше консултант на Батиста за развиването на туризма – по разпространяването на обществени домове с казина, проститутки и частни плажове.
Това беше една от аргументите Вашингтон в началото да се отнася много самодоволно към кубинската гражданска война.
Границата сред бандита и просто предприемача от Америка тогава беше тънка - съвсем невидима. Особено като се огледа от безнадеждната беднотия на тази Куба, която остана отвън границите на частните плажове и беше заета главно със сезонна работа в добива на захарна тръстика. Следователно национализацията на мафиотските пари беше последвана от национализация на всички американски пари. Това се трансформира в " точката на невъзврат " за икономическата обсада на Куба, от която към момента е невероятно да се измъкне. Някои биха желали (Барак Обама да вземем за пример го направи), само че не могат.
Има правосъдни решения, има наследници, има кубинска емиграция като значим електорален фактор в щата Флорида. Все още има наказания, само че има и по-лоши неща от глобите, тъй като глобите са установяването на нови правила на играта; сложни - само че въпреки всичко правила. И в обстановка, в която никакви американски пари не могат да се усещат сигурни в Куба, а кубинските пари в Съединени американски щати, икономическото съдействие просто стопира.
Приблизително същото нещо стана с Иран, малко по-различно - с Венецуела. Там американците не взеха за себе си иззетите активи на държавното управление и предприемачите и не ги похарчиха за някого, а публично ги трансферираха в администрацията на Народното събрание на Венецуела, който е съпротива на президента Николас Мадуро.
Във всички упоменати случаи на „ война без правила “, когато собствеността към този момент не е предпазена от съда, войната се води и от двете страни. В нашия случай с англосаксонците, почтено казано, Русия към момента не е оповестила ответни ограничения.
Има обаче всички учредения да се мисли, че те ще се трансфорат в „ огледални “: активите на англосаксонските предприемачи първо ще бъдат замразени и по-късно иззети, и то не от възприятие на „ безвластие “, както може да наподобява, а въз основа на решения на съветски съдилища по искове за възобновяване на вреди.
Точно по този начин се върти водовъртежът на тоталната икономическа война, от който мъчно може да се излезе даже за няколко генерации. И когато Джо Байдън се пробва да бъде основател на решаващия кръг на тази война, доста е допустимо той в действителност да мисли за строги икономии и за икономисване на част от парите на данъкоплатците.
Но той също по този начин може да мисли, че това е на първо място образец за други страни. Колкото повече от тях следват американския път и трансферират икономическите връзки с Русия в режим на обир, толкоз повече обособените национални стопански системи ще бъдат откъснати от съветския пазар от завеса от правосъдни каузи и заповеди за неплатежоспособност.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
„ Цената на нашата битка не е евтина, само че поддаването на експанзията ще коства повече “, споделя президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пред Конгреса. Тук, несъмнено, става дума за „ борбата за Украйна “ и за „ съветската експанзия “, само че не е ясно какъв брой повече ще коства това.
Сега става скъпо. По данни на The New York Times общата цена на американската помощ за Украйна през 2022 година е почти равна на цената на една година присъединяване във войната в Афганистан, в случай че вземем междинната стойност. А парите безусловно свършват.
В самото начало на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили Конгресът разреши на Белия дом да похарчи 3,5 милиарда $ за военна помощ на Украйна. Сега са останали единствено 250 милиона от тези пари.
В същото време Съединени американски щати имат непрекъснато възходящ бюджетен недостиг, рекордна за последните 40 години инфлация от 8,5% и - към този момент публично - криза: Министерството на финансите разгласи спад от 1,4% в стопанската система през първото тримесечие на тази година.
Страшно е да си представим какъв брой Байдън прави оценка цената на „ концесията “ и от кое място идват такива луди числа, тъй като в този момент той моли Конгреса да поддържа Украйна с към този момент 10 пъти по-голяма сума - 33 милиарда $.
Той най-вероятно ще получи тези пари: подозрението в политиката на ограничението на Русия и „ войната до последния украинец “ измежду политическия хайлайф на Съединени американски щати към момента е опортюнизъм, макар всички антирекорди на стопанската система.
Например, единствено 10 депутати гласоподаваха срещу използването за Украйна на рузвелтовския закон за ленд-лизинг, при 417 гласа „ за “, а персоналният рейтинг на президента Зеленски в Съединените щати в този момент е по-висок от този на президента Байдън.
Само че въпросът: „ А живеем ли съгласно средствата си? “ като цяло не може да се заобиколи, тъй че Белият дом реши да „ постави плява “ преди удара на земята и да дефинира нов източник на финансова помощ за Украйна, който не е обвързван с бюджета на Съединени американски щати. Това са точно активите на съветските предприемачи, замразени под глобите.
За да бъдем доста точни, ние в действителност не знаем какви са били претекстовете на Байдън и дали несъмнено водещ е икономическия претекст. Тъй като приказваме за стъпка към кардинално нов кръг на борба с Русия, когато към този момент не са в действие никакви правила и закони, просто дивият Запад става изцяло див.
На пръв взор общият декор не наподобява необикновен проблем, фактът, че яхтите и вилите на обособени съветски олигарси ще отидат под чука и ще изчезнат някъде в Украйна. Но това, повтаряме, е единствено първата стъпка и в края на пътя - конфискацията на активите на Централната банка в интерес на Киев. Зеленски и някои водачи на страните от Европейски Съюз, да вземем за пример Полша и Словения, приканиха за това през цялото време (между другото, словенският министър председател Янез Янша, който се представяше за „ ястреб “ през последните два месеца, загуби изборите и в този момент ще премине в опозиция).
Това ще бъде чист обир, общата загуба от който за Русия може да надвиши 300 милиарда $. Но даже първата стъпка, с продажбата на частни активи, най-вероятно ще се трансформира в „ точка на невъзврат “ за връзките на Русия с англосаксонския свят, без особени вероятности за „ разведряване “, „ рестартиране “, „ топене “ и т. н., даже в далечно бъдеще.
„ Англосаксонски “ – тъй като държавните управления на Англия, Ирландия и Канада към този момент дадоха да се разбере, че ще тръгнат по пътя на продажбата на активите на съветския бизнес. И „ разведряването “ е малко евентуално заради повода, че сходни случаи към този момент са известни на историята: в случай че по-рано е било необратимо на процедура, тогава от кое място да намерим мотиви за оптимизъм в този момент?
Белият дом най-вероятно е наясно с историческия опит, защото това е на първо място американският исторически опит. Най-известният образец в това отношение е Куба.
Продължаващият спор сред Съединени американски щати и Куба не е в основата на революцията, която докара Фидел Кастро на власт. Кастро пристигна в ореола на воин, побеждаващ явен изверг - изцяло корумпирания и извънредно нечовечен деспот Фулхенсио Батиста. Този вид режим е най-лошото нещо, което може да се случи на която и да е страна.
Черната котка тичаше сред Хавана и Вашингтон, когато Кастро реши да национализира американския бизнес на острова. Строго видяно, това беше единственият бизнес на острова - резерват за американската мафия в същинския смисъл на думата. Легендарният " мафиотски счетоводител " Мейр Лански беше консултант на Батиста за развиването на туризма – по разпространяването на обществени домове с казина, проститутки и частни плажове.
Това беше една от аргументите Вашингтон в началото да се отнася много самодоволно към кубинската гражданска война.
Границата сред бандита и просто предприемача от Америка тогава беше тънка - съвсем невидима. Особено като се огледа от безнадеждната беднотия на тази Куба, която остана отвън границите на частните плажове и беше заета главно със сезонна работа в добива на захарна тръстика. Следователно национализацията на мафиотските пари беше последвана от национализация на всички американски пари. Това се трансформира в " точката на невъзврат " за икономическата обсада на Куба, от която към момента е невероятно да се измъкне. Някои биха желали (Барак Обама да вземем за пример го направи), само че не могат.
Има правосъдни решения, има наследници, има кубинска емиграция като значим електорален фактор в щата Флорида. Все още има наказания, само че има и по-лоши неща от глобите, тъй като глобите са установяването на нови правила на играта; сложни - само че въпреки всичко правила. И в обстановка, в която никакви американски пари не могат да се усещат сигурни в Куба, а кубинските пари в Съединени американски щати, икономическото съдействие просто стопира.
Приблизително същото нещо стана с Иран, малко по-различно - с Венецуела. Там американците не взеха за себе си иззетите активи на държавното управление и предприемачите и не ги похарчиха за някого, а публично ги трансферираха в администрацията на Народното събрание на Венецуела, който е съпротива на президента Николас Мадуро.
Във всички упоменати случаи на „ война без правила “, когато собствеността към този момент не е предпазена от съда, войната се води и от двете страни. В нашия случай с англосаксонците, почтено казано, Русия към момента не е оповестила ответни ограничения.
Има обаче всички учредения да се мисли, че те ще се трансфорат в „ огледални “: активите на англосаксонските предприемачи първо ще бъдат замразени и по-късно иззети, и то не от възприятие на „ безвластие “, както може да наподобява, а въз основа на решения на съветски съдилища по искове за възобновяване на вреди.
Точно по този начин се върти водовъртежът на тоталната икономическа война, от който мъчно може да се излезе даже за няколко генерации. И когато Джо Байдън се пробва да бъде основател на решаващия кръг на тази война, доста е допустимо той в действителност да мисли за строги икономии и за икономисване на част от парите на данъкоплатците.
Но той също по този начин може да мисли, че това е на първо място образец за други страни. Колкото повече от тях следват американския път и трансферират икономическите връзки с Русия в режим на обир, толкоз повече обособените национални стопански системи ще бъдат откъснати от съветския пазар от завеса от правосъдни каузи и заповеди за неплатежоспособност.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ