Готови и за дипломация, и за конфликт
САЩ и съдружниците от Европа са подготвени и за още дипломация с Русия, и за спор. Това стана ясно от конференция на американския държавен секретар Антъни Блинкън в края на диалозите му през днешния ден с съветския външен министър Сергей Лавров в Женева.
Според Блинкън сега Москва може да избира сред два пътя – този на дипломацията и този на спора. „ Съединени американски щати и нашите съдружници и сътрудници в Европа са подготвени да се срещнат с Русия и по двата пътя “, разгласи той. Поясни, че в случай че съветски военни сили преминат границата с Украйна, ще бъдат посрещнати от „ бърза, сериозна и обединена реакция от Съединени американски щати и нашите сътрудници и съдружници “.
„ Обединени сме в нашия ангажимент да намерим път посредством дипломация и разговор, само че също по този начин и в нашата решителност да наложим големи последствия, в случай че Русия избере пътя на борба и спор “, предизвести Блинкън, който тази седмица посети Украйна, а по-късно пое към Берлин, където се срещна и с немския канцлер Олаф Шолц, немската външна министърка Аналена Бербок, както и с представители на Англия и Франция, преди да седне на масата за договаряния с Лавров.
На срещата Блинкън е изложил и няколко хрумвания за потушаване на напрежението. Той обаче акцентира, че не става дума за договаряния, а за „ откровена обмяна на терзания и хрумвания “.
В обособена конференция съветският външен министър Сергей Лавров на собствен ред разгласи, че опитът от връзките на Русия със западните страни изобилства от образци за несъблюдение на обещания им по въпросите за европейската сигурност.
Цитиран от ТАСС, съветският външен министър разказа Запада като „ непоправимо убеден в личната си изключителност, което значи, че могат всичко, до момента в който другите – единствено това, което им разрешат “. Освен това сподели, че Москва има подготвеност да разиска терзанията на Съединени американски щати, свързани със сигурността, само че към момента не знае какви са те.
Оценката на Лавров за днешната среща е „ отворена и потребна “. По думите му Русия в никакъв случай не е отправяла закани към украинците. По време на диалога той е повторил настояването НАТО да спре разширението си.
Още през днешния ден Блинкън се връща във Вашингтон за съвещания с президента Джо Байдън. Следващата седмица Съединени американски щати ще изпратят писмени отговори на настояванията за сигурност на Русия. В средата на предишния декември Москва разгласява план на съглашение за гаранции за сигурност, което включва и отвод от присъединение на Украйна към НАТО.
Русия ще вземе „ съществено политически решения “, в случай че писменият отговор е разочароващ. За това заяви пред канал „ Россия-24 “ зам.-външният министър Сергей Рябков. „ Ролята на дипломацията е централна във всеки случай. Ние не желаеме спор, не атакуваме никого, не заплашваме никого, желаеме да подсигурим нашите ползи “, сподели той. При идването си в Женева за диалозите през днешния ден Рябков разяснява, представен от „ Ройтерс “, че страната му „ не се опасява от никого, даже от Съединени американски щати “.
Не е изключено осъществяване на нова среща сред Съединени американски щати и Русия през февруари.
Руската позиция за НАТО провокира реакции в България и Румъния
Българският министър председател Кирил Петков се яви на изключително чуване в Народното събрание, поискано от ГЕРБ-СДС, на което съобщи, че България е суверенна страна и като член на НАТО сама взема решение каква политика да води.
Повод за смяната в дневния ред на Народното събрание стана настояването на Русия западният боен алианс да се изтегли от България и Румъния. Тази позиция е изразена в отговор на въпрос на Българското национално радио, оповестен в формалния уебсайт на Министерството на външните работи на Русия часове преди срещата сред Блинкън и Лавров. Сходна позиция се показва и в Раздел 4 от плана за съглашение, който Русия разгласява през декември, където обаче не се посочват непосредствено имена на страни, за разлика от през днешния ден.
„ Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в градивния разговор за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, учредена на върховенството на правото и прецизно използване на поетите международно-правни задължения “, разгласи Петков.
Ситуацията накара румънския президент Клаус Йоханис да свика Върховния съвет за национална сигурност и защита в средата на идната седмица. Освен това в позиция на Министерството на външните работи на Румъния, представена от Българска телеграфна агенция, страната отхвърля като неуместни и лишени от учредения изказванията на Русия за военното наличие по Източния фланг на НАТО. На този декор френският президент Еманюел Макрон предложи да изпрати военни в Румъния, а това предложение бе приветствано от Йоханис.
Какво вършат съдружниците?
Има изгледи и за увеличение на войските на НАТО в Черноморския район и в Балтийските страни, които към този момент разясниха, че беседват със съдружниците за увеличение на разположените военни на територията си за въздържане на Русия. Освен това получиха зелена светлина и за доставка на американски оръжия в Украйна.
Няколко европейски народи към този момент са подготвени да засилят военните позиции на НАТО в Източна Европа. Испания изпраща военни кораби за присъединение към военноморските сили на пакта в Средиземно и Черно море, Дания съобщи, е ще изпрати фрегата в Балтийско море, обобщава „ Би Би Си “.
По-рано тази седмица Англия разгласи, че доставя на Украйна спомагателни военни за образование и отбранителни оръжия.
На този декор и след „ опъването на нервите “ по дипломатическата ос с приключването на информацията за съответни съветски искания по отношение на силите на НАТО в България и Румъния в късните следобедни часове Северноатлантическият пакт особено популяризира и съответни данни с разположението на изнесените сили в източната част на Алианса. Според тях в момента изнесени многонационални бойни сили на НАТО има в Естония, Литва, Латвия и Полша. НАТО е защитителен съюз, а разгръщането на нашите сили е съобразено с интернационалните отговорности, многонационалните изнесени батальони са основна част за обезпечаването на защита и въздържане по Източния фланг, акцентират от Алианса.
Данните демонстрират, че в батальона в Естония вземат участие сили от Дания, Франция, Англия и Исландия. В Литва са изпратени сили от Германия, Белгия, Чехия, Исландия, Люксембург, Холандия и Норвегия. В Латвия има войски от Канада, Албания, Чехия, Исландия, Италия, Черна гора, Полша, Словакия, Словения и Испания. В Полша са ситуирани сили от Съединени американски щати, Хърватия, Румъния и Англия. Посочени са и точните места на разрастване на многонационалните сили.
Според Блинкън сега Москва може да избира сред два пътя – този на дипломацията и този на спора. „ Съединени американски щати и нашите съдружници и сътрудници в Европа са подготвени да се срещнат с Русия и по двата пътя “, разгласи той. Поясни, че в случай че съветски военни сили преминат границата с Украйна, ще бъдат посрещнати от „ бърза, сериозна и обединена реакция от Съединени американски щати и нашите сътрудници и съдружници “.
„ Обединени сме в нашия ангажимент да намерим път посредством дипломация и разговор, само че също по този начин и в нашата решителност да наложим големи последствия, в случай че Русия избере пътя на борба и спор “, предизвести Блинкън, който тази седмица посети Украйна, а по-късно пое към Берлин, където се срещна и с немския канцлер Олаф Шолц, немската външна министърка Аналена Бербок, както и с представители на Англия и Франция, преди да седне на масата за договаряния с Лавров.
На срещата Блинкън е изложил и няколко хрумвания за потушаване на напрежението. Той обаче акцентира, че не става дума за договаряния, а за „ откровена обмяна на терзания и хрумвания “.
В обособена конференция съветският външен министър Сергей Лавров на собствен ред разгласи, че опитът от връзките на Русия със западните страни изобилства от образци за несъблюдение на обещания им по въпросите за европейската сигурност.
Цитиран от ТАСС, съветският външен министър разказа Запада като „ непоправимо убеден в личната си изключителност, което значи, че могат всичко, до момента в който другите – единствено това, което им разрешат “. Освен това сподели, че Москва има подготвеност да разиска терзанията на Съединени американски щати, свързани със сигурността, само че към момента не знае какви са те.
Оценката на Лавров за днешната среща е „ отворена и потребна “. По думите му Русия в никакъв случай не е отправяла закани към украинците. По време на диалога той е повторил настояването НАТО да спре разширението си.
Още през днешния ден Блинкън се връща във Вашингтон за съвещания с президента Джо Байдън. Следващата седмица Съединени американски щати ще изпратят писмени отговори на настояванията за сигурност на Русия. В средата на предишния декември Москва разгласява план на съглашение за гаранции за сигурност, което включва и отвод от присъединение на Украйна към НАТО.
Русия ще вземе „ съществено политически решения “, в случай че писменият отговор е разочароващ. За това заяви пред канал „ Россия-24 “ зам.-външният министър Сергей Рябков. „ Ролята на дипломацията е централна във всеки случай. Ние не желаеме спор, не атакуваме никого, не заплашваме никого, желаеме да подсигурим нашите ползи “, сподели той. При идването си в Женева за диалозите през днешния ден Рябков разяснява, представен от „ Ройтерс “, че страната му „ не се опасява от никого, даже от Съединени американски щати “.
Не е изключено осъществяване на нова среща сред Съединени американски щати и Русия през февруари.
Руската позиция за НАТО провокира реакции в България и Румъния
Българският министър председател Кирил Петков се яви на изключително чуване в Народното събрание, поискано от ГЕРБ-СДС, на което съобщи, че България е суверенна страна и като член на НАТО сама взема решение каква политика да води.
Повод за смяната в дневния ред на Народното събрание стана настояването на Русия западният боен алианс да се изтегли от България и Румъния. Тази позиция е изразена в отговор на въпрос на Българското национално радио, оповестен в формалния уебсайт на Министерството на външните работи на Русия часове преди срещата сред Блинкън и Лавров. Сходна позиция се показва и в Раздел 4 от плана за съглашение, който Русия разгласява през декември, където обаче не се посочват непосредствено имена на страни, за разлика от през днешния ден.
„ Призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в градивния разговор за деескалация на напрежението, както и да работи за по-сигурна Европа, учредена на върховенството на правото и прецизно използване на поетите международно-правни задължения “, разгласи Петков.
Ситуацията накара румънския президент Клаус Йоханис да свика Върховния съвет за национална сигурност и защита в средата на идната седмица. Освен това в позиция на Министерството на външните работи на Румъния, представена от Българска телеграфна агенция, страната отхвърля като неуместни и лишени от учредения изказванията на Русия за военното наличие по Източния фланг на НАТО. На този декор френският президент Еманюел Макрон предложи да изпрати военни в Румъния, а това предложение бе приветствано от Йоханис.
Какво вършат съдружниците?
Има изгледи и за увеличение на войските на НАТО в Черноморския район и в Балтийските страни, които към този момент разясниха, че беседват със съдружниците за увеличение на разположените военни на територията си за въздържане на Русия. Освен това получиха зелена светлина и за доставка на американски оръжия в Украйна.
Няколко европейски народи към този момент са подготвени да засилят военните позиции на НАТО в Източна Европа. Испания изпраща военни кораби за присъединение към военноморските сили на пакта в Средиземно и Черно море, Дания съобщи, е ще изпрати фрегата в Балтийско море, обобщава „ Би Би Си “.
По-рано тази седмица Англия разгласи, че доставя на Украйна спомагателни военни за образование и отбранителни оръжия.
На този декор и след „ опъването на нервите “ по дипломатическата ос с приключването на информацията за съответни съветски искания по отношение на силите на НАТО в България и Румъния в късните следобедни часове Северноатлантическият пакт особено популяризира и съответни данни с разположението на изнесените сили в източната част на Алианса. Според тях в момента изнесени многонационални бойни сили на НАТО има в Естония, Литва, Латвия и Полша. НАТО е защитителен съюз, а разгръщането на нашите сили е съобразено с интернационалните отговорности, многонационалните изнесени батальони са основна част за обезпечаването на защита и въздържане по Източния фланг, акцентират от Алианса.
Данните демонстрират, че в батальона в Естония вземат участие сили от Дания, Франция, Англия и Исландия. В Литва са изпратени сили от Германия, Белгия, Чехия, Исландия, Люксембург, Холандия и Норвегия. В Латвия има войски от Канада, Албания, Чехия, Исландия, Италия, Черна гора, Полша, Словакия, Словения и Испания. В Полша са ситуирани сили от Съединени американски щати, Хърватия, Румъния и Англия. Посочени са и точните места на разрастване на многонационалните сили.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ