ВПК на САЩ и “пандемията”
Съединени американски щати харчат повече за армията от която и да е друга страна в света (и три пъти повече от Китай). В края на предходната година Джо Байдън подписа Закона за националната защита за фискалната 2022 година, който планува разноски от 770 милиарда $. Въпреки това, с такива разноски, проблемите в американската отбранителна промишленост са толкоз съществени, че Националната отбранително-промишлена асоциация на Съединени американски щати в годишния си отчет от 2 февруари 2022 година за първи път даде незадоволителна оценка на целия американски военно-промишлен комплекс.
Асоциацията прави оценка военно-промишлената база на страната в осем категории, всяка от които получава точки от 0 до 100. Резултат под 70 се смята за неуспех. И за първи път общият резултат за американската отбранителна промишленост падна до 69.
Осемте категории са търсене, индустриални разноски, нововъведения, верига за доставки, конкуренция, индустриална сигурност, политически и регулаторни условия и подготвеност за пресилване.
От осемте категории пет демонстрират „ мощно незадоволителни “ резултати. Веригите за доставки са „ доста влошени “, както и оценката на индустриалния потенциал на фирмите и тяхната подготвеност при нужда бързо да усилят производството (война с висок интензитет или подготовка за такава война).
В още три категории - индустриална сигурност, нововъведения и индустриални разноски - обстановката се е " подобрила ненапълно ", само че не доближава 70, оставайки на равнище неуспех. „ Тази оценка служи като сигнал за пробуждане на всички, които се интересуват от положението на нашата национална сигурност “, написа във въведението на отчета някогашният пълководец на Тихоокеанските Военновъздушни сили Хърбърт Карлайл, президент и основен изпълнителен шеф на Националната отбранително-промишлена асоциация на Съединени американски щати.
Тара Дохърти, основен изпълнителен шеф на компанията “Говини”, който способства за отчета, споделя на конференция: „ Министерството на защитата би трябвало да притегли компании, които работят върху съвременни технологии в комерсиалния бранш на стопанската система на Съединените щати. Ако не успеем да реализираме това, тогава военно-техническото предизвикателство и конкуренцията, пред които сме изправени в обстановката с Китай, безспорно ще продължат да се усложняват. "
Компаниите за оръжия и военна техника в Съединени американски щати са изправени пред особени провокации с достъпа до стратегически материали като редки земни детайли, нужни за микроелектрониката и батериите. Като се има поради, че лъвският дял от тези метали се добиват в Китай, поражда въпросът за разумността на външната политика на Съединени американски щати.
Най-големият неуспех е при веригата за доставки. Общоприето е, че този проблем породи в Америка през втората половина на 2021 година на фона на „ пандемията “, само че в случай че погледнете отчета на Националната отбранително-промишлена асоциация на Съединени американски щати, ще откриете, че резултатът за 2019 година за категорията е 60 точки. С други думи, систематичната рецесия в американския военно-промишлен комплекс предшества „ пандемията “.
Още по-зле стоят нещата в категорията индустриален потенциал и подготвеност на фирмите за бърз напредък. През 2019 година Асоциацията присъди на тази категория 80 точки. През 2020 година резултатът падна до 52 точки, при започване на 2021 година до „ сериозно незадоволителни “ 48 точки, а до края на 2021 година до 20 точки. По-рано никой не би могъл да си показа това.
За обективност би трябвало да се признае, че американската отбранителна промишленост има неоспорими триумфи. Например търсенето се е нараснало от 32 милиарда $ през 2017 година на 50 милиарда $ през 2020 година Продажбите на оръжие в Съединени американски щати се усилват. Това е единственото " ярко леке " в еволюцията на американската военно-промишлена база.
Авторите на отчета упрекват „ пандемията “ за всички проблеми на военно-промишления комплекс, само че, както към този момент споменахме, военно-промишленият комплекс на Съединени американски щати влезе в рецесията преди рестриктивните мерки, предизвикани от „ пандемията “.
През юли 2019 година Службата за индустриална политика на Пентагона разгласява отчета си за промишлените благоприятни условия пред обществеността, акцентирайки монополизацията на военно-промишления комплекс като главен проблем.
Въпреки че договорите на Пентагона се извършват от към 30 000 компании, две трети от военните поръчки се правят единствено с шест компании: “Локхийд Мартин”, “Нортроп Груман”, “Рейтеън”, “Дженерал Дайнамикс”, БАЕ и “Бойнг”. Всички останали предприятия са подизпълнители на Голямата шестица. Липсата на конкуренция на вътрешния американски оръжейния пазар има негативно влияние върху качеството на създаваните артикули, води до увеличение на периодите за доставка и увеличение на разноските.
Ситуацията се утежнява от процесите на обединение на предприятия от военно-промишления комплекс. 80 % от бронираните машини за сухопътните войски и морската пехота се създават от един цех. Всички дула на едрокалибрени оръдия, гаубици и минохвъргачки се създават на една индустриална линия, която не може да се оправи с условията на задграничните консуматори.
В американската ракетна техника двама от петте най-големи снабдители съставляват 97 % от финансирането за доставки на ракети и единствено двама американски снабдители са в положение да създават мотори, които зареждат множеството модерни ракетни системи.
От монополизацията най-вече страда корабостроителният бранш. Четири американски компании управляват седем корабостроителници, където могат да се сглобяват военни кораби. Единствената корабостроителница, която може да строи нуклеарни самолетоносачи, е тази на “Нортроп Груман” в Нюпорт, Вирджиния. Атомните подводници, разрушителите от клас “Арли Бърк”, транспортните съдове клас “Сан Антонио” и десантни кораби о клас “Америка” също могат да бъдат издигнати единствено от един производител.
Авторите на отчета предвиждат, че в интервала до 2026 година броят на експертите в области като монтаж на железни структури, заваряване и леене ще намалее с 6-17%. Ако този проблем не бъде решен в близко бъдеще, корабостроителите няма да могат да отговорят на „ дълготрайните потребности на Военноморски сили “.
Не е изненадващо, че делът на Съединени американски щати в международния пазар на военноморско оръжие е понижен от 63% през 2007 година на 17% през 2017 година Покупките на двамата най-надеждни купувачи на американски оръжия - Пакистан (с 19%) и Южна Корея (с 25%), са намалели доста.
Почти главната неточност на ръководителите на Пентагона и военно-промишления комплекс е отводът да се размени остарялата военна техника и курсът към постепенна рационализация на съществуващата. Това докара до появяването на „ потомство учени и инженери, които нямат опит в създаването, проектирането и производството на нови, софтуерно напреднали бойни системи и средства “.
Освен това Америка изцяло загуби способността да основава нови типове танкове.
И най-после, за военно-индустриалния комплекс става все по-трудно да наема квалифицирани и способни софтуерни инженери, което се трансформира в сериозен проблем за авиационната промишленост с повишаването на сложността на софтуера на самолетите.
Експертите на Пентагона означават, че Съединените щати не са в положение освен да създават, само че и просто да възпроизвеждат мотори с твърдо гориво за зенитни управляеми ракети заради неналичието на лично произвеждане на към една четвърт от първичните съставни елементи, нужни за приемане на гориво. Особено неприятно е ситуацията с хидроизолационните лакове и стабилизиращите добавки. В случай на огромна война с еднакъв зложелател, Америка ще би трябвало да разчита единствено на наличните в складовете ресурси от муниции и аварийни елементи.
Монополът и сливането на армията и военно-промишления комплекс неизбежно водят до разлагане даже на напреднали научноизследователски и индустриални системи, които в миналото включваха американската военна промишленост. Може би острото неодобрение на капитаните на американския военно-промишлен комплекс от това положение на нещата послужи като сигнал за ограничение на интервенцията „ Пандемия “, която стартира по целия свят.
Превод: В. Сергеев
Асоциацията прави оценка военно-промишлената база на страната в осем категории, всяка от които получава точки от 0 до 100. Резултат под 70 се смята за неуспех. И за първи път общият резултат за американската отбранителна промишленост падна до 69.
Осемте категории са търсене, индустриални разноски, нововъведения, верига за доставки, конкуренция, индустриална сигурност, политически и регулаторни условия и подготвеност за пресилване.
От осемте категории пет демонстрират „ мощно незадоволителни “ резултати. Веригите за доставки са „ доста влошени “, както и оценката на индустриалния потенциал на фирмите и тяхната подготвеност при нужда бързо да усилят производството (война с висок интензитет или подготовка за такава война).
В още три категории - индустриална сигурност, нововъведения и индустриални разноски - обстановката се е " подобрила ненапълно ", само че не доближава 70, оставайки на равнище неуспех. „ Тази оценка служи като сигнал за пробуждане на всички, които се интересуват от положението на нашата национална сигурност “, написа във въведението на отчета някогашният пълководец на Тихоокеанските Военновъздушни сили Хърбърт Карлайл, президент и основен изпълнителен шеф на Националната отбранително-промишлена асоциация на Съединени американски щати.
Тара Дохърти, основен изпълнителен шеф на компанията “Говини”, който способства за отчета, споделя на конференция: „ Министерството на защитата би трябвало да притегли компании, които работят върху съвременни технологии в комерсиалния бранш на стопанската система на Съединените щати. Ако не успеем да реализираме това, тогава военно-техническото предизвикателство и конкуренцията, пред които сме изправени в обстановката с Китай, безспорно ще продължат да се усложняват. "
Компаниите за оръжия и военна техника в Съединени американски щати са изправени пред особени провокации с достъпа до стратегически материали като редки земни детайли, нужни за микроелектрониката и батериите. Като се има поради, че лъвският дял от тези метали се добиват в Китай, поражда въпросът за разумността на външната политика на Съединени американски щати.
Най-големият неуспех е при веригата за доставки. Общоприето е, че този проблем породи в Америка през втората половина на 2021 година на фона на „ пандемията “, само че в случай че погледнете отчета на Националната отбранително-промишлена асоциация на Съединени американски щати, ще откриете, че резултатът за 2019 година за категорията е 60 точки. С други думи, систематичната рецесия в американския военно-промишлен комплекс предшества „ пандемията “.
Още по-зле стоят нещата в категорията индустриален потенциал и подготвеност на фирмите за бърз напредък. През 2019 година Асоциацията присъди на тази категория 80 точки. През 2020 година резултатът падна до 52 точки, при започване на 2021 година до „ сериозно незадоволителни “ 48 точки, а до края на 2021 година до 20 точки. По-рано никой не би могъл да си показа това.
За обективност би трябвало да се признае, че американската отбранителна промишленост има неоспорими триумфи. Например търсенето се е нараснало от 32 милиарда $ през 2017 година на 50 милиарда $ през 2020 година Продажбите на оръжие в Съединени американски щати се усилват. Това е единственото " ярко леке " в еволюцията на американската военно-промишлена база.
Авторите на отчета упрекват „ пандемията “ за всички проблеми на военно-промишления комплекс, само че, както към този момент споменахме, военно-промишленият комплекс на Съединени американски щати влезе в рецесията преди рестриктивните мерки, предизвикани от „ пандемията “.
През юли 2019 година Службата за индустриална политика на Пентагона разгласява отчета си за промишлените благоприятни условия пред обществеността, акцентирайки монополизацията на военно-промишления комплекс като главен проблем.
Въпреки че договорите на Пентагона се извършват от към 30 000 компании, две трети от военните поръчки се правят единствено с шест компании: “Локхийд Мартин”, “Нортроп Груман”, “Рейтеън”, “Дженерал Дайнамикс”, БАЕ и “Бойнг”. Всички останали предприятия са подизпълнители на Голямата шестица. Липсата на конкуренция на вътрешния американски оръжейния пазар има негативно влияние върху качеството на създаваните артикули, води до увеличение на периодите за доставка и увеличение на разноските.
Ситуацията се утежнява от процесите на обединение на предприятия от военно-промишления комплекс. 80 % от бронираните машини за сухопътните войски и морската пехота се създават от един цех. Всички дула на едрокалибрени оръдия, гаубици и минохвъргачки се създават на една индустриална линия, която не може да се оправи с условията на задграничните консуматори.
В американската ракетна техника двама от петте най-големи снабдители съставляват 97 % от финансирането за доставки на ракети и единствено двама американски снабдители са в положение да създават мотори, които зареждат множеството модерни ракетни системи.
От монополизацията най-вече страда корабостроителният бранш. Четири американски компании управляват седем корабостроителници, където могат да се сглобяват военни кораби. Единствената корабостроителница, която може да строи нуклеарни самолетоносачи, е тази на “Нортроп Груман” в Нюпорт, Вирджиния. Атомните подводници, разрушителите от клас “Арли Бърк”, транспортните съдове клас “Сан Антонио” и десантни кораби о клас “Америка” също могат да бъдат издигнати единствено от един производител.
Авторите на отчета предвиждат, че в интервала до 2026 година броят на експертите в области като монтаж на железни структури, заваряване и леене ще намалее с 6-17%. Ако този проблем не бъде решен в близко бъдеще, корабостроителите няма да могат да отговорят на „ дълготрайните потребности на Военноморски сили “.
Не е изненадващо, че делът на Съединени американски щати в международния пазар на военноморско оръжие е понижен от 63% през 2007 година на 17% през 2017 година Покупките на двамата най-надеждни купувачи на американски оръжия - Пакистан (с 19%) и Южна Корея (с 25%), са намалели доста.
Почти главната неточност на ръководителите на Пентагона и военно-промишления комплекс е отводът да се размени остарялата военна техника и курсът към постепенна рационализация на съществуващата. Това докара до появяването на „ потомство учени и инженери, които нямат опит в създаването, проектирането и производството на нови, софтуерно напреднали бойни системи и средства “.
Освен това Америка изцяло загуби способността да основава нови типове танкове.
И най-после, за военно-индустриалния комплекс става все по-трудно да наема квалифицирани и способни софтуерни инженери, което се трансформира в сериозен проблем за авиационната промишленост с повишаването на сложността на софтуера на самолетите.
Експертите на Пентагона означават, че Съединените щати не са в положение освен да създават, само че и просто да възпроизвеждат мотори с твърдо гориво за зенитни управляеми ракети заради неналичието на лично произвеждане на към една четвърт от първичните съставни елементи, нужни за приемане на гориво. Особено неприятно е ситуацията с хидроизолационните лакове и стабилизиращите добавки. В случай на огромна война с еднакъв зложелател, Америка ще би трябвало да разчита единствено на наличните в складовете ресурси от муниции и аварийни елементи.
Монополът и сливането на армията и военно-промишления комплекс неизбежно водят до разлагане даже на напреднали научноизследователски и индустриални системи, които в миналото включваха американската военна промишленост. Може би острото неодобрение на капитаните на американския военно-промишлен комплекс от това положение на нещата послужи като сигнал за ограничение на интервенцията „ Пандемия “, която стартира по целия свят.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ